К акво е общото между Хранещия раци в „Домът на дракона“ и Джора Мормонт и принцеса Ширийн Баратеон от „Игра на тронове“? Правилно – тримата страдат от загадъчна болест, която превръща кожата им в кора.
Сивата люспа (известна още като проклятието на принц Гарин – виж карето) е болест, която кара кожата да стане мъртва и твърда като камък. Болестта е опасна и смъртоносна, тъй като заразените участъци се увеличават. В редки случаи заболяването може да бъде излекувано, но увредената повърхност на тялото ще остане като камък. Сивата люспа е силно заразна - болестта се предава чрез най-малкото докосване.
Джора показва ръката си след нападението на каменните хора.
Заболяването започва с обрив. След това засегнатата плът става твърда и покрита с пукнатини, а също така придобива сив нюанс. Пациентите не изпитват болка, тъй като заболяването притъпява усещането в засегнатите крайници. Постепенно болестта се разпространява във вътрешните органи и накрая достига до мозъка и прави пациентите диви и луди. Пациентите в този последен стадий на заболяването се наричат каменни хора. В близост до руините на Стара Валирия има цяла колония от каменни хора. Пациентите са изгонени от обществото, за да изживеят дните си в изолация и да не заразят никой друг.
Лечителите нямат консенсус относно лечението на това заболяване. Някои майстори препоръчват изплакване и горещи вани. Други настояват за по-радикални методи - ампутация на засегнатите крайници. Последното невинаги помага; пациентът губи ръка или крак, а след това кожата му започва да се втвърдява на друга част от тялото. Някои късметлии се излекуват, но обикновено върху тях се изпробват толкова много методи, че е невъзможно да се разбере какво точно е помогнало. Ширийн Баратеон например е заразена като дете. Болестта е победена, но лявата половина на момичето остава обезобразена.
Ширийн се е заразила от кукла и болестта е поразила завинаги половината й лице, но по някакъв начин са успели да я стопират.
Лечение
Книгата „Редки болести“, написана от архимайстер Пилос, описва следния метод за лечение на сивата люспа: „Внимателно отстранете увредената тъкан, почистете кожата и нанесете мехлем от борова смола, зелена кора от бъз, бял пчелен восък и зехтин.“ Този метод на лечение е забранен от Цитаделата поради факта, че отстраняването на засегнатите участъци от кожата е много болезнено и може да доведе до смърт на пациента от болезнен шок. Именно това е методът, който Самуел Тарли използва, за да излекува Джора Мормонт.
Каменните хора могат да живеят от 10 до 20 години с болестта, но в края на цикъла неизбежно полудяват.
Заразяване
Станис Баратеон разказва на дъщеря си Ширийн как се е заразила. Когато била малка, един търговски кораб акостирал в Драконов камък. Единственият негов продукт, който заинтригувал Станис, била кукла, облечена в цветовете на дома Баратеон. Ширийн много харесала куклата, тя легнала да спи с нея и я притиснала към бузата си. Играчката става причината за сивата люспа, но е твърде късно, когато осъзнават, че тя пренася заразата. Куклата е изгорена, а архимайстерите и лекарите от Седемте кралства са извикани в замъка и започват да се борят за живота на момичето. Мнозина съветват Станис Баратеон да се откаже от наследницата си и да я изпрати да доизживее дните си при каменните хора, но той не е съгласен. И не напразно – сивата люспа е победена (“Синовете на харпията“).
Отправяйки се към робовладелския град Мийрийн с Тирион, Джора Мормонт решава да отплава от Стара Валирия, смятайки този маршрут за безопасен. Оказва се, че той не е прав и каменните хора нападат лодката. След като побеждават и оцеляват, Джора и Тирион си споделят един на друг, че каменните хора не са ги докоснали и следователно няма опасност от инфекция. Въпреки това, когато Джора остава сам, той запретва ръкава си и поглежда мъртвата кожа на ръката си - той е докоснат и следователно се е заразил (“Убий момчето").
След като спасява Денерис, Джора й казва, че е заразен със сива люспа. Шокирана, Денерис се чуди дали е лечимо и колко време остава на Джора. Но никой не знае това. Денерис нарежда на Джора да намери лек и след като бъде излекуван, да се върне при нея, защото ще има нужда от него след завладяването на Вестерос.
Самуел Тарли в Цитаделата на Староград открива Джора Мормонт в заключените килии за болни в Цитаделата („Драконов камък“). Мормонт по-късно е прегледан от архимайстер Еброуз, който заключава, че той не може да бъде излекуван. На следващия ден Джора трябва да отиде в Стара Валирия, за да изживее живота си. Въпреки това Самуел Тарли научава за метод за лечение на сивата люспа, забранен в Цитаделата, очертан от архимайстер Пилос в неговите писания. Тайно от Цитаделата Тарли извършва операция на Мормонт (“Роден в буря").
Ширийн Баратеон и сър Давос един от малкото, които контактуват с нея.
Допълнителните материали за петия сезон на сериала разказват легендата за принц Гарин. Валирийците нападнали родния му град Кроян, затворили принца в клетка и го принудили да гледа как хората и родината му са изпепелени от дракони. Виждайки как Кроян е погълнат от пламъци, принцът се моли на своите богове за отмъщение и тогава гъста мъгла се издигна от руините и заразява всички валирианци със сива люспа.
Симптоми
Според книгите симптомите на сивата люспа първо се появяват на пръстите, а след това се издигат по-високо до ръцете и краката. Когато кожата на главата стане на камък, пациентът полудява. Засегнатото лице не изпитва никакви болезнени усещания и от момента на заразяване. Може да минат много години преди смъртта.
Прототипът на сивата болест може да бъде едра шарка, проказа или бубонна чума. Книгите и телевизионните сериали обаче разказват много малко за произхода на това заболяване. След излизането на втория епизод от седмия сезон американският новинарски сайт Vox моли дерматолога Жул Липоф, автор на единствената научна публикация за сивата люспа, да се опита да установи причините за заболяването въз основа на наличните данни. Изследователят стига до следните основни изводи:
- Първо, сивата люспа е инфекциозна болест, и то много заразна - много повече от например треската Ебола. Затова страдащите от болестта трябва да бъдат поставени под карантина.
- Второ, причинителите на сивата люспа могат да бъдат както микроорганизми (бактерии и микобактерии), така и вируси. Инфекцията се предава чрез контакт с кожата и може да оцелее извън човешкото тяло (например върху кукла, както в случая с Ширийн Баратеон), като симптомите се появяват много бързо.
- Трето, по своето естество и ход на заболяването сивата люспа е по-близка до едра шарка и антракс, отколкото до чума или проказа. В комбинация с генетичния компонент най-близкото заболяване, известно на медицината, е папиломавирусът: ако човек има определени мутации, инфекцията с вируса може да доведе до развитие на епидермодисплазия веруциформис или е подобна на някои видове ихтиоза, например ichthyosis vulgaris, при която мъртвите кожни клетки се натрупват в дебели, сухи люспи по повърхността на цялото тяло. Това се нарича още болестта на рибената кожа.
- С течение на времето пациенти с напреднала сива люспа развиват агресивно, даже психотично поведение. Архимайстерът предупреждава Джора, че може да живее от 10 до 20 години с болестта, но по всяка вероятност ще изгуби разсъдъка си до 6 месеца.
Хранещия раци от Домът на дракона
- Болестта на сивата люспа по-скоро не е проказа – за това може да се съди по-това, че е силно заразна и в случая на Джора Мормонт се проявява само за ден, докато при проказата не е така.
Из „Танц с дракони“: Гордостта е тежък грях
- Добре би било и мъглата да не вдишваме - рече Халдон. - Проклятието на Гарин е навсякъде около нас.
„Единственият начин да не вдишваш мъглата е да не дишаш.“
- Проклятието на Гарин е само сива люспа - каза Тирион. Проклятието често се виждаше по деца, особено в земи с влажен и студен климат. Заразената плът се втвърдяваше, калцирана и напукана, макар да беше чел, че развитието на сивата люспа може да се задържи с помощта на соли, лапа от синап и горещи бани (както твърдяха майстерите) или с молитва, жертвоприношение и постене (както настояваха септоните). След това болестта минаваше, като оставяше младите си жертви обезобразени, но живи. Майстерите и септоните бяха съгласни, че децата, белязани от сивата люспа, никога не могат да хванат по-смъртоносната форма на болестта, нито ужасната й бърза братовчедка, сивата чума. — Казват, че влагата е виновна. Мръсни изпарения във въздуха. Не проклятия.
- Завоевателите и на това не вярвали, Хюгор Хълма - каза Юсила. - Мъжете на Волантис и Валирия окачили Гарин в златна клетка и му се подигравали, докато зовял своята Майка да ги унищожи. Но през нощта водите се вдигнали и ги издавили и оттогава до ден-днешен нямат покой. Все още са долу под водата, някогашните господари на огъня. Студеният им дъх се вдига от тъмното и прави тези мъгли, а плътта им е станала каменна като сърцата им.
„Старата може и да е права. Това място не е добро. Чувствам се все едно, че отново съм в нужника и гледам как баща ми умира.“ И той щеше да полудее, ако му се наложеше да прекара живота си в тази сива супа, докато плътта и костите му стават на камък.
Гриф Младия, изглежда, не споделяше опасенията му.
- Само да се опитат да ни безпокоят, ще им покажем от какво сме направени.
- Направени сме от кръв и кост, по образ и подобие на Отеца и Майката - каза септа Лемор. - Избягвайте тщеславните хвалби, умолявам ви. Гордостта е тежък грях. Каменните хора също са били горди, а Лордът в плащаницата — най-гордият от всички тях.
Лицето на Тирион се бе зачервило от топлината на жаравата.
- Има ли наистина лорд в плащаница? Или е просто някоя приказка?
- Лордът в плащаницата е властвал над тези мъгли още от времето на Гарин - каза Яндри. - Според някои той е самият Гарин, станал от водния си гроб.
- Мъртвите не стават от гробовете си — настоя Халдон Полумайстера.
- И никой не живее хиляда години. Има лорд в плащаница, да. Имало е десетки такива. Когато един умре, друг заема мястото му. Сегашният е корсар от Островите на Базилиска, повярвал, че Ройн ще му предложи по-богата плячка от Лятното море.
- Да, и аз го чух това - рече Дък, - но има друга приказка, която по̀ ми харесва. Според нея той не е като другите каменни хора, а е бил отначало статуя, докато една сива жена не дошла от мъглата и не го целунала с устни, студени като лед.
Кристи Красимирова
