О т 1982 г. 24 март се отбелязва като Световен ден за борба с туберкулозата. Това е датата, на която през 1882 г. д-р Робърт Кох съобщава пред немското физиологично дружество за открития от него причинител на туберкулозата - бактерията Mycobacterium tuberculosis.
Това прави възможно въвеждането на тестове за диагностициране на инфекцията, създаване на ваксина и разработване на лекарства срещу това опустошително заболяване. Започва нова страница в света на медицината.
Туберкулозата е с нас от дълбока древност. Смята се, че причинителят й е оцелял в продължение на 70 000 години. Кое прави това заболяване толкова опустошително и защо днес желанието ни да се разделим с него е по-силно от всякога?
В хода на вековете туберкулозата винаги е била свързвана със страдание и висока смъртност. Неслучайно през 18-и век е била наречена бялата чума поради фаталния си завършек и бледността на пациентите. По това време тя убива по 900 човека на 100 000 души население в Западна Европа, предимно млади хора между 15 и 34 години, което й носи названието „Крадецът на младостта“. Наименованието туберкулоза е въведено през 19-и век от немския лекар Йохан Лукас Шьонлайн.
Романтичният ореол на болестта вдъхновява не един и двама творци, сред които писатели като Джон Кийтс, Пърси Шели, Едгар Алън По и Робърт Луис Стивънсън. За някои от тях става причина да си отидат от този свят.
Диагноза
Днес туберкулозата е една от десетте водещи причини за настъпване на смърт в глобален мащаб. Само през 2021 г. 10.6 милиона души са получили тази диагноза, а 1.6 милиона е броят на починалите. Над 90% от новите случаи и загубените животи са в развиващите се страни. У нас по неокончателни данни новите случаи са намалели от 26.6 на 100 000 през 2012-а на 14.8 на 100 000 през 2022 година.
Внимание заслужава т.нар. латентна форма на туберкулозата, която засяга една четвърт от жителите на Земята. Тези хора са инфектирани, но не са болни и не могат да предават заразата. Болестта обаче може да се активира и това става в 5-10% от случаите, най-често в първите 5 години след инфекцията. Рискът е по-висок при компрометирана имунна система, например при инфекция с ХИВ, недохранване или диабет.
Инфекции
Друг сериозен проблем са съвместните инфекции – ХИВ и туберкулоза. Инфектираните с ХИВ хора, които не са на антиретровирусна терапия, са над 20 пъти по-склонни да развият активна туберкулоза. Двете инфекции често взаимно ускоряват развитието си и смъртността при такива пациенти е два пъти по-висока в сравнение с тези без туберкулоза. Ситуацията се усложнява от факта, че диагностицирането на туберкулозата в тези случаи е затруднено.
През последните години нараства честотата на устойчивата на лекарства туберкулоза – тенденцията се наблюдава както в развиващите се, така и в индустриализираните държави. Регистрирани са туберкулозни причинители, които са устойчиви не само на двете рутинно използвани в клиничната практика противотуберкулозни лекарства (изониазид и рифампицин - т.нар. мултирезистентна туберкулоза), така и бактерии, които са резистентни към действието на по-широк кръг лекарства (т.нар. екстензивно резистентната туберкулоза) – последното превръща туберкулозата в практически почти нелечимо заболяване. За овладяването им е нужна по-продължителна терапия, свързана с нежелани странични реакции, а цената й в Европа възлиза съответно на 23 000 и 93 000 евро. През 2018 г. успеваемостта на лечението на пациенти с мултирезистентна туберкулоза в света е била 59%.
Предизвикателства
В отговор на тези предизвикателства на 26 септември 2018 г. Организацията на обединените нации свика среща на високо равнище, посветена на туберкулозата. Целта е епидемията от това заболяване да бъде предотвратена до 2030 г. За да стане това обаче, са необходими значителни финансови средства за обезпечаване на превенция, диагностика, лечение и грижи, както и обединените усилия на специалисти в различни области, институции и държави, разбирането и подкрепата на цялото общество.
Пет години по-късно, през септември 2023 г., предстои провеждането на втората Среща на високо равнище на ООН по въпросите на туберкулозата с участието на държавни глави от цял свят. Необходимо е поемането на политически и социални ангажименти за пълна мобилизация и провеждане на съгласувани глобални действия в настъплението ни срещу това опустошително заболяване. Светът е решен да каже сбогом на туберкулозата въпреки препятствията на фона на продължаващата пандемия COVID-19, бушуващите конфликти и социално-икономически кризи.
България има своя принос
България също има своя принос в похода срещу туберкулозата. На 28 юли 2021 г. Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2021-2025 г. Противотуберкулозната ваксина (известна като БЦЖ ваксина) влиза в задължителния имунизационен календар в нашата страна през 1951 г. За създаването на българската ваксина важна роля изиграва д-р Севда Родопска (1913-2006), с чието дело заслужено трябва да се гордеем. Днес тази ваксина е една от четирите произвеждани у нас ваксини, които са одобрени от СЗО за нуждите на имунизационните програми на УНИЦЕФ.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
