- Семейство Финци, предстоят ви две събития. Какво да очакват читателите на „Телеграф“?
Ицко: На 5 юни ще се открие малка изложба с рисунки на нашата 8-годишна дъщеря. Не защото ние сме силно амбициозни родители (дори напротив, никак не сме): случи се така, че основателите на фондация „Камен Попов“ и на Галерия 88 – Юлита Попора и Жос Селис – видяха илюстрации на Матилда към моята книга „Пет пиеси, разказани от актьор“. Станали са им интересни рисунките там и ни се обадиха: искат да видят още рисунки на Матилда. Лиза им занесе една папка (събирани през последните 4 години рисунки) и те ги намериха за удачни. И решиха да подредят няколко от тях в изложба.
Лиза: Юлита Попова и Жос Селис са подбрали над 30 рисунки на Матилда – именно тях можете да видите в рамките на изложбата в Галерия 88 (улица „Богатица“ 25) от 5 до 20 юни. Рисунките са все правени с черен химикал върху А4 листа. А художникът Паро Фереджанов (който създаде плаката и поканите за изложбата) предложи нещо крайно интересно: от тавана в галерията да се спускат няколко транспарантни платна (особен материал, не знам как се казва), изрисувани от Матилда с цветни пастели. Ето такъв празник ни предстои и ние много се радваме.
- Матилда вълнува ли се от предстоящата изложба?
Ицко: Не, никак. И на нас това много ни харесва. Защото аз знам, че човек се променя, творчеството му се променя, ако много се възгордее, ако изведнъж реши, че е голяма работа. Аз наблюдавам Матилда и се уверявам (колкото повече напредва времето до изложбата), че тя възприема всичко това спокойно. И дори не я вълнува особено. Може би се заразява за кратко от нашето празнично настроение, ала бързо й минава.
Лиза: Попитах я вчера: „Ще поканиш ли някой от твоите приятели? Каза ли им вече за изложбата?“. „Не“, отвръща ми Матилда – „Забравих“. Та тя си рисува и това е най-важното. А ние като родители много се радваме, че нейното рисуване е оценено. Ала никакви амбиции (както вече каза Ицко) нямаме – нито ще я водим на учители по рисуване, нито ще я записваме на курсове или специализирани училища… Да прави така, както й харесва. А ако някому това детско творене се харесва – добре са дошли да видят.
- Може би и да си закупят?
Лиза: Не, не, разбира се. Нищо от нейните рисунки няма да се продава. Юлита Попова и Жос Селис са благородници, хора на високия дух: те няма да спечелят и лев от нас от тази изложба. На тях има харесва, разбирам аз, идеята, че галерията е център за нови дарования. Художникът Камен Попов – на чието име е посветена фондацията и е кръстена галерията – е имал множество ученици, подавал е ръка на много начинаещи творци. Мисля, че този жест на Юлита и Жос е част от този път, започнат преди много години. А също така знам, че самият Камен Попов е рисувал, подобно Матилда, от ранна възраст: Юлита разказва – така свободно, така отдадено.
Ицко: Рисунките няма да се продават, но в рамките на изложбата ще бъде представена книжка, измислена и илюстрирана от Матилда – за малки смешни човечета, наречени „хонк“. Тази книжка ще може да се купи в галерията. Както и „Пет пиеси, разказани от актьор“ – също илюстрирана от нея. Много хора са ми споделяли, че си купуват моята книжка и заради нейните рисунки. Мен това много ме радва.
- Матилда в определено време на деня ли рисува? Има ли специално място за това, някакъв особен ритуал - например слуша музика или трябва около нея да е тихо?
Ицко: Матилда рисува навсякъде, където намери гладка повърхност, върху която да постави лист. Най-обича да рисува и аз да й чета някаква история. Сега четем „Принцът и просякът“, да речем. Историята на Марк Твен увлича Матилда, но не й пречи да си фантазира същевременно и да си рисува свои истории. Не илюстрира прочетеното от мен, а си измисля нови разкази, нови персонажи.
Лиза: Рисува с онези материали, които аз съм оставила за нея на масата. Ако оставя моливи, ще рисува с моливи. Ако оставя пастели или боички – с тях. Най-често рисува с химикал или черен тънкописец, защото й е подръка. За тишина – у дома не е възможно да е тихо. Ние живеем много хора заедно, винаги сме много и у дома е шумно.
- Изложбата свързана ли е с другото събитие, което е само след ден?
Лиза: На 7 юни от 18 часа в НДК зала 2 Ицко ще представи своя нов спектакъл „Кой като мен!“. Заглавието е иронично, весело – това би трябвало да подскаже на публиката тона; с колко ирония Ицко се отнася към себе си, към своята слава. Спектакълът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“ – това за нас бе важна помощ, защото е трудоемко цялото приключение.
Ицко: Лиза е режисьор на спектакъла. Той се състои от мои истории, реални истории, свързани с личности, които вече не са между живите. Скъпи мои приятели или далечни, но близки по дух.
- Разкрийте поне 5-6 имена, моля!
Ицко: Добре, ето: Леон Даниел, Валери Петров, Йосиф Бродски, Питър Брук, Леда Тасева… Станаха ли пет?
Лиза: Изложбата и спектакълът не са свързани сюжетно, не. За нас е общ празник – подготовката, която тече от месеци, а сега с радост изживяваме дните преди срещите с публиката… Ние (нашето семейство, нашите приятели) сме обзети от радостна треска. Е, Матилда прихваща от нашето радостно настроение, но (и това много ни харесва) не се усеща обект на особено внимание.
- Каква публика очаквате, г-н Финци?
Ицко: Любопитна. По-вярно казано – любознателна. Ако става дума за млади хора, то такива си представям: че ще им е интересно да наблюдават един възрастен актьор, който разказва за времето, за онова, което е било. А също така и възрастни хора – такива, които биха се трогнали от подобни спомени, за които тези лични истории биха имали особена сантиментална стойност. Но най-важното е не сантиментът, а да се получи състояние, близко до изкуство. Това е стремежът, това е идеалът. Да представя уж битова наглед история с поетични средства.
Лиза: Да, това за нас е било водещо – монолозите на Ицко в спектакъла са тънко скроени. Да се достигне състояние (у Ицко, у публиката отсреща), че се случва в този момент пред тях особено откровение, вид тайнство.
- Какви са плановете ви за лятото? „Филизи 33“ ще почива или се отправя в нови интелектуални пътешествия?
Ицко: Ще почиваме, ще пътуваме, ще творим… При нас няма особено разграничение между тези неща.
Лиза: Сред най-скорошните проекти – в началото на август в градината на „Кристал“ ще се открие изложба, подредена от нас, посветена на 580-годишнината от рождението на Сандро Ботичели. На 28 пана ще бъдат разположени негови творби, които хората почти не познават: посветени са на „Божествена комедия“ (илюстрации на творбата на Данте). А преди и след тази мащабна изложба в сърцето на София ще ни се наложат доста пътувания до близки и далечни места.
- Във връзка с юбилея на Ботичели и проекта в градинката на „Кристал“ ли бяхте дълги месеци в Италия?
Лиза: Тази година се навършват 550 години от рождението на Микеланджело и 580 години, както вече стана дума, от рождението на Ботичели. Участвах в множество кръгли маси, конференции, срещи. А също така правих свои проучвания, подготвям нов материал за нашите курсове във „Филизи 33“. Предстои мащабен курс, свързан отчасти с Ботичели.
Ицко: Проектът, който ще бъде реализиран през август в градинката на „Кристал“, е отдавна измислен и подготвен. Партньор там ще ни бъде Столичната община, така че на ниво идея всичко отдавна е готово. От 5 август в продължение на две седмица ще бъде тази изложба, ще има към нея онлайн лекции, разяснения… Но щом стигнем до откриването, ще разкажем непременно.
- Във вашата платформа, която се занимава с обучение по изкуства за възрастни „Филизи 33“, ще има ли в скоро време курсове и лекции, предназначени за деца и юноши?
Ицко: Отделно за деца – не, но знам, че много семейства гледат заедно нашите лекции. Майка и дете, баща и две деца, баба и внуче… За всякакви комбинации са ни разказвали. Струва ми се, че това е възможност възрастен и млад, родител и дете да преживеят нещо стойностно и красиво заедно. Защото тук са в материя, еднакво непозната и за двете страни, да речем. Научават за творчеството на Джото, за началните години на Ренесанса – и тук страните са равни, детето може да разбере по-бързо или да почувства по-силно от възрастния…
Това са те:
- Той участва в някои от най-популярните български филми като „Преброяването на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Щурец в ухото“, „Господин за един ден“
- Тя е режисьор на документални филми в Европа и Америка и лектор по история на изобразителното изкуство, от 2016 г. е доцент
- Преди 10 г. стават семейство и създават творческото обединение „Филизи 33“, чрез което създават редица театрални и филмови проекти като „Вера“, „Космос“, „Лятото на Мона Лиза“, „Магарешка опашка“, „Аз бях Джек Керуак“, „Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал“
- Той е баща на актьора Самуел Финци, а с нея имат дъщеричка Матилда
Лео Богдановски
