Н авръх 24 май Христина Йосифова стана четвъртата българка, погледнала света от най-високата му точка - 8848,86 м.
Още една българка изкачи Еверест!
Преди нея на Еверест стъпиха Петя Колчева (2009), Силвия Аздреева (2022) и Мариета Георгиева (2024), като от 2022 г. всичките ни изкачвания на осемхилядници са на жени.
Сила
Аздреева направи нещо уникално - за 1 ден, 3 часа и 45 минути стигна последователно до Еверест и четвъртия най-висок връх Лхотце (8516 м).
11 часа, 24 май: Йосифова развя трибагреника на Еверест
На 27 юли 2023 г. Силвия стана и първата българка на страховития К2 (8611 м). На 24 септември 2024 г. Йосифова пък се превърна в първата ни сънародничка на осмия по височина Манаслу (8163 м), а на въпроса защо изкачванията са все на жени, тя коментира пред „Телеграф“: „Защото могат. Жената за добро или лошо вече тренира много, а психически и емоционално също е много силна. Като традиционалистка смятам, че жената трябва да е слабият пол, но самата с примера си не го показвам. В изкачванията жената върви наравно с мъжа”.
Изкачването до Покрива на света
Последните изкачвания на наши алпинисти на върхове над 8000 м са на Атанас Скатов и Стефан Стефанов. През 2019 г. Скатов стъпи на цели 4 осемхилядника: на 15 май Кангчендзьонга (8586 м), през юли – в рамките на 6 дни без шерп на Гашербрум I и ll, а през октомври – на Даулагири (8172 м). Стефанов пък стана вторият на К2 след Боян Петров, но за разлика от него, използвайки шерп и кислород. Именно вторият най-висок връх на планетата се превърна в лобното място на Скатов при опита му за зимно изкачване през 2021 г., когато той загина на 7300 м, слизайки към лагер 3.
От пръв поглед
Колкото до 47-годишната Йосифова, тя се решава да атакува осемхилядник след над 10 пътувания до Хималаите. Връзката й с планината започва на 2 годинки, когато родителите й я качват на ски. „Със семейството ми ходехме най-вече в Чепеларе и Пампорово – разказва старозагорката. - Когато съм била на 11, отидох на първото си екскурзионно летуване и две седмици обикалях по хижите“.
Впоследствие Хриси става член на туристическото дружество в Стара Загора, в клуба по спелеология и в този по ориентиране. „Обожавам българските планини, толкова са красиви, диви, с толкова предизвикателни места. Първият ми досег бе с Пирин и затова той е голямата ми любов. Там ми харесва всичко, обичам камъните, гледките, а и е чисто технически предизвикателен. Това си е моето кътче“, уверява Йосифова, чийто пръв изкачен връх във високата планина е първенецът на Европа - Елбрус (5642 м), на 7 януари 2018 г.
Вместо да отида на почивка в петзвезден хотел на Малдивите, отивам на планина, казва Хриси.
Високо
„Бях ходила в Кавказ няколко пъти, на по-ниското, без амбиции. И тогава не знам защо се реших на зимно изкачване на Елбрус, което по принцип не се прави. Оттогава започнах да се стремя към все по-високото. На Елбрус липсата ми на опит си оказа влияние, а и беше минус 40 градуса, което се считаше за топло, предишните дни е било минус 60. Със сегашния ми опит щеше да е по-лесно, мога да предвиждам дори и времето. Условията, в които се живее, вече съвсем са моите условия”, усмихва се Хриси.
Относно това, че предшественичките й Аздреева и Мариета Георгиева са нямали нейния височинен опит, Йосифова отчита: „Той не е задължителен, защото това е нещо, което е дадено. Можеш да се скъсваш от тренировки и пак да не можеш да ходиш на високо, тоест тялото ти да отказва на доста по-ниско. Тренировките са много важни, но за височината е строго индивидуално – някои го могат, други не, въпросът е как понасяш височината. Това е ген”.
Самата тя не се готви целенасочено за изкачванията, защото е много спортна личност и всеки ден прави нещо – дали във фитнес залата, с колелото или тича и прави упражнения. „Просто си качвам колелото в колата и тръгвам нанякъде – из Стара планина, Рила, Родопите, по междуселски пътища...
Обикновено ходя сама, защото всичките ми идеи изникват в последния момент. Спазвам всички условия за безопасност. Гледам винаги да имам връзка, ако нещо стане. Слава Богу досега не ми се е случвало нищо. Имам прекрасно семейство и моите близки са ми свикнали“, разказва Йосифова, чийто син Адриан е второкурсник по икономика и се готви за професионален ММА боец.
Съпругът й пък любителски играе редовно тенис и ходи на фитнес, а иначе е отдаден на бизнеса си. Благодарение на съвместната им работа, а и на собствените си дейности, Хриси успява сама да финансира експедициите.
Пътят
А как стига до тези на 8000 м? „След Елбрус имах още експедиции, включително на Казбек в Кавказ, в Непал и Индия. През 2023-та бяхме с приятели в Мустанг, забравеното кралство на Непал. Безлюдно място на 4500 м. Там се разговорих с водача. Признах му, че вече искам да се кача над 8000 м и той ме насочи към Манаслу”.
За първия си 8-хилядник Хриси си спомня: „Няма лесен връх, а на този през цялото време има много технични изкачвания, доста опасни места, които се минават с парапети и въжета. Опасните участъци бяха на тези отвеси, на които виси само едно въже и трябва да изчакаш качващите се и слизащите.
Понякога нашите водачи избираха алтернативни маршрути и на мен ми се изправяше косата. За нас е ясно, ние сме закачени за въжето, но те предприемаха рискови стъпки и не ми беше окей. Също така ледниците непрекъснато се движат, днес цепнатината е била там, утре е половин метър по-широка или се е изместила половин метър по-надолу. Риск за моето здраве обаче не усетих“.
Не я притеснявали и условията в базов лагер, защото обича да спи на палатка, на твърдо. „Харесва ми това усещане, че не си ограничен от стени. В базовия лагер ни хранеха много вкусно. Само един ден ядох лиофилизирана храна (изсушена по специална технология и пакетирана – б.р.), защото при мен всичко се случи много бързо.
Изкачването и слизането ми отнеха само 8 дни, а по принцип не се прави така. Моят водач обаче прецени, че имам сили и гонехме времето. Според възможностите и с добра аклиматизация, колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре, защото мозъчните клетки умират на тази височина”, обяснява Хриси.
Граници
Тя е благодарна на шерпа Занг-Бу, който носел багажа й и я водел: „Имахме разногласия, но иначе още на първото катерене много правилно ме прецени. Заведе ме до върха по начин, по който аз се чувствам добре, не ме караше да вися по лагерите. Ако шерпът не го беше казал, щях да го натисна да бъде по този начин. Знам си способностите, знам докъде мога да стигна. На всички експедиции в Непал винаги аз съм командвала парада и вече познавам Хималаите“.
С шерпа Занг-Бу на Манаслу през септември
Еверест тя щурмува от Китай и разказа: „Гигантът на света, погледнат от северната страна, ми се показа по начин, по който никога не съм си мислила, че ще усетя планината. Студен, недостъпен, непознат, негостоприемен. И въпреки това мой дом за над един месец.
Еверест или Джомолангма (както пише в китайския ми сертификат) ми се представи точно в момента, в който си мислех, че съм на предела. Явно тогава и го заслужих. След 9 часа изкачване от лагер 3 (8300 м) стъпих на Покрива на света, при температура минус 40 градуса, вятър 25 м/с”.
„Моите граници са много далечни, не съм стигала до етап, в който да съм казвала: „Не, край, умирам, повече не мога“ - признава Йосифова. - Времето и условията са ме връщали. Физически не съм си стигала границите, треньорът ми във фитнес залата пробва да ги достигне.
Специално в планината съм била на ръба, когато човек се прибере в лагера, само отвори палатката, легне и дотам. Но това е чисто емоционално, защото знаеш, че си стигнал края и изключваш, но ако знаеш, че имаш още 10 км, ще ги вървиш“.
Страст
Другата страст на Хриси е тибетската гимнастика „Жим-лам“, с която се занимава от 14 г. и я преподава на група два пъти седмично. Тя е съвкупност от най-доброто от много неща - йога, бойни изкуства, източни практики като медитация и дихателни упражнения, по-силови тренировки.
Въпреки че по професия е икономист и дълго работи за различни фирми, в един момент Йосифова се преориентира и завършва курсове за парамедик. Вече четвърта година осигурява различни събития – състезания, телевизионни продукции като „Игри на волята“, концерти. Купува собствена линейка и сега я кара с професионален документ.
Христина със собствената си линейка
Когато е изнервена, просто се качва на колата, отива в планината и след половин ден се разтоварва от проблемите. 2025 г. Йосифова посрещна с изгрева на Мусала и тогава сподели: „Да започнеш годината с връх е най-якото нещо. Ей така да ни върви. Всеки миг в планината е подарък“.
Нищо обаче не може да се сравни с вълшебното усещане да си на върха на осемхилядник: „То не може да се опише с думи. Първо, постигнал си целта си, сбъднал си си мечтата. Уникално е, ти си над облаците, от време на време те са пробити от другите осемхилядници.
Хвърлил си толкова усилия, а горе Вселената е абсолютно съвършена, не се вижда мръсотия, не мислиш за битовизми. Седиш и се наслаждаваш на нещо необятно, от което си част”.
На Мусала в първите дни на 2025 г.
Другите наши на 8848 м
1984 г.: Христо Проданов, 20 април (13-ият човек в света, изкачил Еверест без кислороден уред), загинал на слизане от върха. Методи Савов и Иван Вълчев, 8 май; Кирил Досков и Николай Петков, 9 май – изкачване по Западния ръб, слизане по Югоизточния, което е първи траверс на върха по точната линия на тези ръбове (наричан и Български траверс).
1997 г.: Дойчин Василев, 20 май.
2004 г.: Петко Тотев, 18 май; Николай Петков (второ изкачване), Дойчин Боянов (без кислород) и Христо Христов (без кислород), 19 май, по Североизточния ръб. Петков става първият и все още единствен алпинист, преминал и по трите ръба на Еверест.
2004 г.: Мариана Масларова, последно видяна малко под върха, по Североизточния ръб на 19 май. Възможно е да е изкачила върха, но не е доказано. Безследно изчезнала.
2009 г.: Камен Колчев и Петя Колчева – първата българка на Еверест, 22 май.
2014 г.: Атанас Скатов, 24 май, по Североизточния ръб, първият известен веган на Еверест.
2017 г.: Атанас Скатов, второ изкачване, по Югоизточния ръб, 22 май.
2018 г.: Слави Несторов, 19 май.
2018 г.: Стефан Стефанов, 20 май.
2022 г.: Силвия Аздреева, 15 май.
2024 г.: Мариета Георгиева, 20 май.
Таня Манова
