Т ой е нешлифован диамант в ролята на злодей. За много хора ще остане завинаги в образа на Нъки Томпсън от „Престъпна империя“. Толкова дразнещ в ролята на мафиот, че да ти се прииска да го фраснеш с юмрук в лицето.
Точно това се случи преди дни в Манхатън. Ненормалник шибна актьора на улицата и го изпрати в болница. Макар че мотивите да го направи не са ясни и едва ли е разпознал в негово лице престъпния бос. В цивилния живот 66-годишният Стив Бушеми днес изглежда като най-обикновен човечец, кротък, благ, възрастен и малко уморен. И не предизвиква по никакъв начин агресия.
Репутация
Сериалът „Престъпна империя“ (Boardwalk Empire) – признавам, че съм пристрастена към него, както и милиони други зрители по света – е един от малкото проекти в кариерата на Стив Бушеми, където той играе главна роля. По правило той предпочита да играе второстепенни роли и го прави с такъв блясък, че си е спечелил репутацията на един от най-добрите актьори на нашето време. Какъв е пътят на Стив към света на киното и как успява да остане на върха на филмовия Олимп?
Стив Бушеми е роден в Ню Йорк на 13 декември 1957 г. Баща му има италиански корени, работи като санитар и по някое време участва в Корейската война. Майка му работи като сервитьорка и е от Ирландия. В допълнение към Стив родителите отглеждат още трима синове: Джон, Майкъл и Кен.
Семейството, в което Стив е израснал, не е богато, но той никога не се е срамувал от това. В училище се интересува от театър и мечтае, когато порасне, да стане актьор. Но реализирането на мечтата не е толкова лесно. След като завършва училище, Бушеми всъщност влиза в Колежа по либерални изкуства, но поради липса на пари не учи там дълго. Освен това баща му е недоволен от избора му на професия. Той иска синът му да работи в обществената служба и Стив кандидатства да стане пожарникар.
Трябва да минат още три години в напразни очаквания. През това време Бушеми успява да работи като сервитьор, вестникар и продавач на сладолед. Той таи надежди, че ще му бъде отказано, и е готов да се върне към актьорската професия. Но три години по-късно той най-накрая е приет в пожарната. Тук Стив работи четири години само с една мисъл: да спести достатъчно пари, за да учи в театъра и да напусне. Когато необходимата сума е събрана, той го прави.
Стив посещава Театралния институт и се премества в Манхатън. В свободното си време пише сценарии, а също така участва в представления на самодейни театри в града. Бушеми се опитва по всякакъв начин да изрази себе си, за да му бъде дадена поне някаква роля. И скоро е възнаграден за усилията си.
Въпреки това Бушеми постига целта си и през 1983 г. получава епизодична роля в телевизионен сериал. Две години по-късно играе в първия си филм „Томи“ (1985). Следват други роли в киното и телевизията. Всички са нюню, но Стив не отказва нито едно предложение. В един филм той дори играе сводник.
Въпреки факта, че Бушеми участва дори в нискобюджетни произведения, той винаги дава всичко от себе си. Особено показателен в това отношение е филмът „Прощални погледи“ (1986), в който той играе музикант, умиращ от СПИН. Ролята му продължава само няколко минути, но силно впечатлява зрителите и критиците. Именно от тази работа според актьора започва неговата филмова кариера.
Късмет
Късметът отново се усмихва на Бушеми през 1989 г., когато се среща едновременно с двама емблематични режисьори: Мартин Скорсезе и Джим Джармуш. Първият му предлага една от ключовите роли във филма „Нюйоркски истории“ (1989), а вторият – две роли наведнъж: в късометражния филм „Кафе и цигари II“ (1989) и мелодрамата „Мистериозен влак“ (1989). С участието си в тези филми амбициозният актьор прави име далеч отвъд Америка: „Тайнственият влак“ става триумф на филмовия фестивал в Кан, а Бушеми получава първата си номинация за наградата „Независим дух“.
Скоро Стив става един от най-търсените актьори в така нареченото независимо кино. През 1990 г. той започва да си сътрудничи с братя Коен, играейки малка роля в тяхната гангстерска драма „Пресичането на Милър“. И отново невероятен успех: филмът получава високи оценки от критиците, а Бушеми получава похвали за изпълнението си. И все пак заслуга за славата му има преди всичко Куентин Тарантино с неговия дебютен филм „Глутница кучета“ (1992). След като изиграва г-н Пинк в тази криминална драма, Стив Бушеми става известен в целия свят. За тази роля той е удостоен с наградата Independent Spirit, но най-важното е, че успява да заеме твърдо място в киното. Тази роля според критиците се превръща в една от най-добрите в кариерата на актьора.
Срещата с независимите филмови режисьори Куентин Тарантино, братята Коен и Робърт Родригес променят завинаги кариерата на Бушеми. Започва да играе остри, ексцентрични роли, клонейки повече към отрицателни герои. Актьорът създава запомнящи се образи като приказливия убиец Карл Шоуолтър в трагикомедията „Фарго“ (1996), маниака Гарланд Грийн в екшън филма „Въздушен конвой“ (1997) и малоумния Дони във фарсовата комедия „Големият Лебовски“ (1998).
Бандити, маниаци и убийци се превръщат във визитна картичка на актьора. Той се появява в любимите си образи не само във филмите, но и по телевизията. Например в култовия телевизионен сериал „Семейство Сопрано“ (2004). Също така през 2000-те години Бушеми често играе в едни и същи филми с Адам Сандлър, неговия най-добър приятел. Понякога ролите му са много малки или дори епизодични.
Обрат
Следващият обрат в кариерата на актьора настъпва през 2010 г., когато той получава главната роля в сериала на HBO „Престъпна империя“. Филмът, който разказва историята на произхода на хазарта в Атлантик Сити по време на Сухия закон, е създаден от сценариста на The Sopranos Терънс Уинтър. Режисьор на първия сезон е Мартин Скорсезе.
Този проект, както вече казахме, е един от малкото, в които Стив Бушеми играе главната роля. И трябва да признаем, че се справя страхотно. Актьорът получи най-високата оценка и получи Златен глобус и две награди на Гилдията на актьорите (в различни години). През петте години, в които Boardwalk Empire се излъчваше по HBO, Бушеми успя да покаже всички аспекти на своя талант.
Стив Бушеми е не само брилянтен актьор, но и добър режисьор. Режисирал е вече шест филма, един от които – драмата Lonesome Jim (2005), печели Голямата награда на филмовия фестивал „Сънданс“. Той също така режисира няколко епизода от „Семейство Сопрано“ и комедийния телевизионен сериал „Сестра Джаки“.
В края на 80-те години Бушеми се жени за актрисата Джо Андрес. През 1991 г. се ражда синът им Лусиян, който следва стъпките на родителите си и става актьор. Снима се с баща си в сериала „Семейство Сопрано“ и във филма „В сянката на короните“.
Когато задават въпрос на Стив за хобито му, той иронично отговаря, че танцува в свободното си време. Оказва се, че в миналото съпругата му е била професионална танцьорка, така че те са участвали в много представления заедно. Затова, както казва Бушеми, ако не беше станал актьор, вероятно щеше да пее и танцува.
Кристи Петрова
