По принцип съм за реформата в средното и във висшето образование, но не и за промени на всяка цена. В случая съм леко скептично настроена, защото не съм убедена, че тази нова система е анализирана като необходимост и финансово обезпечена. Това ще е сериозен мотив както за отказ от страна на изпълнителната власт, така и на бясна съпротива сред структурите на средното образование. Кой директор на гимназия ще се лиши от държавна субсидия за цели 2 години? Освен това ние нямаме преподаватели за т.нар. интегрални колежи след 10-и клас, нито учебни програми, нито традиции в дуалното образование, както е в Германия или в Австрия например.
Мислите ли, че въвеждането на новия тип интегрални колежи след 10-и клас ще възвърне позагубения интерес към професионалното образование у нас?
Не, защото реформата в средното образование трудно ще се осъществи. Липсват специализирани училища след 4-ти или 8-и клас, които да обучават кадри за т.нар. среден персонал. Някогашните техникуми, които предлагаха учебни програми за майстори или специалисти, загубиха битката в постоянно променящата се икономическа среда. Елитните гимназии иззеха и техния потенциал и така се скъса връзката между професионалното образование и пазара на труда. Сега ще е доста трудно да се възстановява едно загубено звено, което да съчетава практическите умения с професионалното теоретично познание и най-важните ключови квалификации. Да не говорим, че няма и фирми, които да наемат такива кадри, защото бизнесът предпочита висшисти с работни заплати за среднисти.
Как оценявате програмите за колежанското образование в момента?
За кое колежанско образование говорим? Появиха се доста образователни структури с такова име и хората се объркват. Що се отнася до нас специализираните колежи като висши училища, то те са точно толкова легитимни, колкото всеки един друг университет. Истината е, че докато за изминалите 20 години ние изпълнявахме всички приумици на политиците да инвестираме в собствена база, в гъвкави програми за обучение и академичен състав, големите университети усвояваха държавните субсидии на калпак, без да адаптират специалностите си към пазара. Сега правителството отчита излишък на кадри за правото и икономиката и липса на такива в педагогическите и инженерните науки. Този дисбаланс можеше и да не се появи, ако държавата беше погледнала с малко по-добро око на частните структури в сферата на висшето образование и особено на самостоятелните колежи, които обучават кадри с диференцирана квалификация, знания и умения.
Какъв е моделът на колежанското висше образование по света и по какво то се различава с практиката у нас?
Няма един модел. Има няколко проекта, но това, което министър Танев предлага, не е "швейцарската", а старата ГДР система.
Как се развива кандидатстудентската ви кампания?
Ние винаги сме разчитали на една "идея" по-силно мотивирани кандидат-студенти, които искат да се реализират в сферата на маркетинга и предприемачеството. И причината за това е, че учебната ни програма е обвързана с придобиването на практически знания и умения. Освен това предлагаме и гъвкави форми на обучение редовна, задочна, дистанционна, в т.ч. след работно време, в събота и в неделя. В момента приемаме документи за кандидатстване, приемните ни изпити са на 6 юни и 1 септември.
Каква е реализацията на завършилите Колежа по МТ&М професионални бакалаври по маркетинг?
Тъй като не сме прекъснали връзката с бившите си студенти, смело мога да кажа, че 80% от професионалните бакалаври на колежа се реализират по специалността си. Базата данни за последните 3 години сочи, че над 35% работят в сферата на маркетинга, а по 25% в областта на мениджмънта и търговията. Голям е процентът и на завършилите висшисти, които са започнали собствен бизнес. За нас е важно студентите не да търсят, а да създават работа.
Монитор
