И маме новина! Тази седмица всички демократични българи, които украсиха профилите си във Фейсбук с украински знамена, са влюбени. И то в човек, когото презираха и ненавиждаха. Допреди няколко дни те апелираха за оставката му сутрин, обед и вечер. Сега са готови да му предложат брак и да изкупят всички безглутенови еклери и толумбички от пекарната на жена му Линда.
Кирил Петков е късметлията, спечелил трудната любов дори на персони, които се подмокрят, когато произнасят сложни думи като ажиотаж, без непременно да разбират значението им. Той е министър-председател на България, след като формацията „Продължаваме промяната“ (отскоро партия) спечели последните парламентарни избори. Но внезапно заобичалите го почитатели на други партии не му го признаваха.
Досега. Бъдещето на коалицията вече не е под въпрос. Всички без БСП, а най-вече десните комсомолци, рязко се влюбиха в промяната и нейното усмихнато лице. Лидерката на БСП Корнелия Нинова пък реши да се озъби на патрона на ПП – Румен Радев, така че и там отношението е в развитие. Какво ли не прави желанието да се задържиш на власт. Дори на цената на по-скъп газ. Тези, които вземат подобни решения обаче, не плащат от джоба си. И затова българският министър-председател с канадско гражданство може да си позволи да се усмихва дори ако правителството му обрича хората на студ и бедност с действие и бездействие. И тъй като коалиционната любов няма общо с народната, всичко се решава на избори. А прогнозите за ПП и ИТН не са чак толкова оптимистични.
Затова чаровникът, който накара разочарованите от традиционните партии избиратели да му гласуват доверие, ще трябва да добави още нещо от себе си. Само с усмивка не става. Но с призива всеки да дари по една заплата за Украйна, българският премиер преигра. Дори и той не очакваше такъв порой от гневни коментари и ултиматуми да си ходи в Канада. След това действие вече нямаше избор. Дипломатичната роля на балансьор, която до момента се опитваше да играе, беше зачертана с дебела черта. Премиерът зае страна, без да се интересува как това ще бъде възприето от онази част от народа, която не иска да бъде въвличана във война. Той избра да спаси коалицията.
Прякори
Наричали са го всякак. Списъкът с имена и прякори на хората, които според него стоят в основата на корупцията у нас, е по-къс от този със собствените му прякори. Най-популярните са Киро Харварда, Киро Канадеца, Просто Киро, Pro100Кiro, Цар Киро (лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ не успя да наложи това обръщение, изплъзнало се от устата му в момент на афект). Той е и политикът, с когото народът се изгаври с най-много мемета. Преди Кирил Петков да яхне вълната, актуални бяха торбичките „Била“ на бившия военен министър Красимир Каракачанов. Петков обаче го сложи в джоба си. Не може да му се отрече. Има природен талант за комик, а недоброто познаване на българския език и лапсусите често му играят лоша шега. А началото бе толкова обещаващо...
Политиците така и не могат да си научат урока – жертвата винаги печели симпатии. Масираните атаки срещу Кирил Петков в ролята му на икономически министър доведоха до това, че той бе забелязан. Обезвереният гласоподавател, изгубил надежда, че виновните за сегашното дередже на държавата ще бъдат подпукани по азбучен ред, а корумпираните ще си получат заслуженото, се зарадва на ранния Траволта. На лустросания му, леко небрежен вид. На дежурната харвардска усмивка, вече малко побългарена. На желанието да продължи напред, докато всички крепители на статуквото се опитват да го спънат. Но това, което Кирил Петков правеше като икономически министър, не се доразви, когато се издигна до премиер. Вместо битка с олигархията и корупцията – списъци от интернет. Уклончива позиция по всеки въпрос, който изисква да се тропне по масата. Празни думи. И селфита.
Неотдавна Кирил Петков сподели, че си мечтаел да стане барабанист. Но се оказа обикновен барабанчик – човекът, който усърдно тупка с палките, за да привлече вниманието към нещо и някого. Но той самият рядко е солист. А когато му се наложи да изпълни основната партия, се обърква и омотава като пате в кълчища.
Клишета
Зевзеци твърдят, че единственото твърдо нещо в Киро Харварда е акцентът му. Факт е, че в повечето случаи позицията му е хлъзгава. И дори сега, когато фиктивно тропна по масата, в по-активна позиция бе другият съпредседател на ПП – Асен Василев. Въпреки че и той не е всенароден любимец, всички противници на войната, русофоби и обикновени фоби, харесаха вицепремиера повече от премиера. И избраха да цитират именно него. Но от тази внезапно бликнала любов намаза най-много Просто Киро. Тази седмица – Киро.
Публичният образ на Кирил Петков е изпъстрен с клишета. Като се започне от в друг момент, ако авторите на меметата и модните Фейсбук диктатори не го бяха заобичали толкова, Петков щеше да отнесе подигравки, че отива във воюваща Украйна начело на делегацията като байрактар – спретнат с бяла риза и елегантни обувки. Ако имаше по-нелеп образ по време на тази визита, това бе началникът на кабинета „Петков“ Лена Бориславова, която разходи белите си кецове до Бородянка, но се въздържа да пролее сълзи, докато обясняваше, че „гледките са потресаващи“, за да не й се размаже гримът. За Петков обаче подкрепата на началничката е важна. И той често я оставя да говори и вместо него.
Нито един политик не се ражда научен на обноски. За изграждането на публичния образ трябват експерти. Всеки медиен съветник би казал на Кирил Петков, че е безкрайно скучно и клиширано да обяснява, че любимата му група е „Бийтълс“, а любимата му книга - „Майстора и Маргарита“. Особено ако е решил да включи в предпочитанията си и Майн Рид. Това директно насочва към бившия премиер, Карл Май и любимата му книга „Винету“ в две части (а всъщност – три). Опитите на Кирил Петков да подражава на Бойко Борисов обикновено не му се получават добре. Много по-добро впечатление постигна с ходенето по улиците пеша и без охрана. Така показва на хората, че няма от какво да се страхува и демонстрира мъжество. Стига да не го замерят със снежни топки.
Дали българският министър-председател бърка Чехов с Толстой, не е чак толкова укоримо. Заучените реплики обикновено крият такъв риск. А и майката на Петков е учител по български. Как да не предаде на сина си любовта към четенето, наизустяването на пасажи и класика Майн Рид.
„Никога не се отказвам, та дори нещата да не свършат с хепиенд“, казва Кирил Петков. Още едно клише, което не е подходящо в голямата политика. Но тази седмица всичко е цветя и рози. И изглежда така, сякаш Кирил Петков се смее последен...
Кристи Петрова
