Т очно днес пленителната Силвия Петкова е в Скопие, но не за да посети фамилията на своя македонски съпруг, режисьора Зоран Петровски. Актрисата, чието нежно присъствие в пращящия от тестостерон сериал „Под прикритие“ и в ученическата сага „Революция Z” зрителите оцениха и обикнаха, е в съседната нам страна, за да представи на кинофестивал най-новия филм, в който участва - „Тими“.
Точно днес пленителната Силвия Петкова е в Скопие, но не за да посети фамилията на своя македонски съпруг, режисьора Зоран Петровски. Актрисата, чието нежно присъствие в пращящия от тестостерон сериал „Под прикритие“ и в ученическата сага „Революция Z” зрителите оцениха и обикнаха, е в съседната нам страна, за да представи на кинофестивал най-новия филм, в който участва - „Тими“.
Само в петнайсетина минути късометражната творба на Любо Йончев е побрала жестоката драма на млада жена, завърнала се след дълго гастарбайтерство в чужбина, за да стопи отчуждението, настъпило между нея и детето й и да си го възвърне. Но вместо това, може би ще й се наложи да го изостави пак. „И аз, и момченцето актьор Константин Гергинов
на първа репетиция се скъсахме от рев
– не крие Силвия. – Той си представяше какво би било, ако неговата истинска майка постъпи по подобен начин, а аз си представях, че може да се случи нещо такова с моето детенце. Цялата мъка остана в очите ни и сега е на екрана“. „Тими“ вече обиколи няколко филмови форума като заглавие в официалната им селекция – в Армения, Румъния, Гърция, „Златна роза“ във Варна, и със сигурност му предстои дълъг и щастлив фестивален поход. Оказва се, че край Акропола още с началния кадър са разпознали българката, която помнят от „Радостта и страданието на тялото“ на техния корифей Андреас Пантзис. А след прожекцията самият Пантзис се обажда на любимката си в София, за да й признае, че е плакал и е възхитен от изпълнението й.
„За първи път гледах филм, в който играя, все едно че не съм аз. Без да се самоанализирам и критикувам. Наблюдавах сякаш съдбата на една друга жена, съчувствах й и по никакъв повод не я свързвах със себе си, както става обикновено. Това за мен беше голям знак“, категорична е актрисата. Тя не пести похвалите за режисьора Любо Йончев и дори намеква, че ще ревнува, ако пропусне да я покани в свои следващи проекти. „Той беше изключително добър водач. Невинаги успяваш по такъв вълшебен начин да се свържеш емоционално с режисьора си. Аз не съм от актьорите, които се опитват да пренаписват сценария, напротив – имам ужасно голяма нужда от напътствия. Защото за мен най-важно е да сбъдна мечтата на режисьора – той да види „рожбата“ си точно такава, каквато я сънува“, обяснява Силвия.
За разлика от своята героиня в „Тими“, тя е безупречен родител и се радва на хармоничен семеен живот. Неотдавна, след отпуска по майчинство, се върна в трупата на театър „София“ в одеждите на Пипи дългото чорапче. Роля, която страшно й отива – не само защото луничките и пиърсинга на езика са си нейни, а не сценичен грим. Чисто физически по-трудна роля не е имала: да „излъжеш“ децата, че си на техните години, да не се задъхаш, без нито за миг да спреш на място и да замълчиш, а на сцената да няма дори чаша вода – на 31 не е съвсем лесно... „Първосигнално ми идва да кажа, че Пипи ми е най-близка по душа, но истината е, че във всичките си героини съм вложила част от себе си. Аз не съм нито само дивичка и лудичка, нито само сериозна, прагматична и обсебена от перфекционизъм. Всичко в едно съм“, казва актрисата. Благодарна е, че досега никога не са се опитвали да я оковат в клишето –
на хулиганката, сухарката или фаталната красавица
Режисьорите някак си проектират върху лицето й своите фантазии като върху бял лист. Може би самата тя изпраща тези сигнали до Вселената – че не иска да се повтаря. Тя е и момичето гамен във филма „Лов на дребни хищници“, и девствената свръхнабожна счетоводителка в спектакъла „Тирамису“, и колебаещият се между любов и дълг криминален психолог Яна Танева в „Под прикритие“, и романтичната идиотка Димитрова – учителката по литература в „Революция Z”. В „Тими“ вече е и изтормозена майка, разкъсвана между собствения си живот и обичта към детето. „Ако трябваше да играя вечно едно и също, не знам дали щях да съм все още в това поприще. Аз съм човек, на когото много бързо някои неща могат да му омръзнат“, откровена е Силвия Петкова.
Като малка тя е живяла 2-3 години в Кипър, където баща й е бил треньор по плуване, но днес почти няма спомени от ранното си детство и е забравила гръцкия. Но ясно си спомня необузданото си тийнейджърство: „Въобще не ми се учеше, постоянно исках да съм навън с приятели, не спирах да се моля на нашите да ме пускат на детска дискотека. Бях купонджийка и най-бойната в училище, за да си нямам проблеми с по-големите“. В зората на живата реклама у нас Силвето започва да се занимава с промоции на различни продукти и усеща, че общуването с хора и благородната манипулация й се удават. Така открива какво иска да прави като порасне и в 12-и клас естествено стига до младежката театрална школа на Петър Върбанов, а след това – и до класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. „Професорът много бързо ме свали на земята, когато бях яхнала ветровете. Всеки семестър искаше да ме къса, прилагаше специална тактика спрямо мен – беше видял, че се правя на много отракана и разбираше, че това по-нататък ще ми пречи. Първия семестър някои колеги показаха 1 етюд и с него се явиха на изпит, а аз бях подготвила 74, никой от които не беше одобрен от него. Нищо от това, което правех, не му харесваше. Борбата беше изобщо да завърша“, признава си днешната звезда. В края на следването състудентите й дават типичната витизчийска титла за висше актьорско майсторство „Най-най-най“. „Но собственият ми професор така и не ме оцени никога...гласно“, добавя тя.
Със Зоран Силвия се познава от Академията, после той я режисира в „Революция Z” и „Под прикритие“. „Имаше моменти на взиране очи в очи, в каквито си казваш: тук има нещо, нещо става... Но явно и двамата не сме били готови и сме се спирали. Докато веднъж не се засякохме в един бар след снимки. Той застана до мен, 10 минути се гледахме, без да промълвим дума. Сякаш всичко спря, започна да ми се вие свят. Само попитах: „Идваш ли с мене?“. Той каза „Да“, хванахме се за ръка и повече никога не се пуснахме. То е магия, не можеш да го облечеш в думи“, вълнува се и днес актрисата. За нея Зоран е олицетворение на истинския стабилен мъж, а тя е свикнала да се бори и да се справя сама, така че в прегръдката му някак успява
да се почувства най-сетне нежната половинка
което дотогава рядко й се е случвало. Месец след онази среща двамата вече правят опити за дете. Синът им Сива в момента е на годинка и 9 месеца. „Покрай малкия станах напрегната, искам всичко да е перфектно. А бях усмихната небрежарка, непланираща никога нищо, както дойде, супер лежерно ми течеше животът – нещо, в което Зоран се влюби, обаче аз изгубих. Понякога ми казва: „Къде ми е момичето, в което се влюбих?!“. Но може би е нормално да съм различна, докато се наместят хормоните“, усмихва се чаровницата.
До последно двойката не иска да знае пола на бебето, за да не го обременява с очаквания още от майчината утроба. Македонецът обявява името Сива чак в родилното и до ден-днешен с усмивка на задоволство отказва да разкрие на любимата си какво означава. Ако момченцето един ден я попита, тя е инструктирана да му отговори: „Само баща ти знае“. Петкова обаче прави собствено проучване и установява, че това е другото название на бог Шива, който властва в множество религии и култури. Друг бонус е, че фонетично прилича на името на нейната скъпа баба – Силва.
Актрисата е наясно, че битовизмите не ще подминат и нейното семейство, така че е по-добре да пробва да извлече удоволствие и от тях. Казва, че след излагацията в „Черешката на тортата“ е преоткрила готвенето и понастоящем е майстор даже на телешкото варено. Продължава да издирва и нови бг пиеси, каквито от 8 години представя със свои колеги в инициативата „Театър на бар-стола“. Убедена е, че в писането има смисъл.
Монитор
