Н е е достатъчен само Живот в розово, за да грабнем тази идея и в гардероба си. С цвят на плодово мляко, облеченото от Поли Генова, не съответства поне на моите представи са съвременна мода. Розовото свързвам с професии далеч по-различни от тази на известната певица. Кройката на сакото е като на говорителка от централна гара, която с подправен глас съобщава закъсненията и разписанието на влаковете. На трети коловоз ще пристигне бързият влак за Чирпан например. Реверите са прекалено огромни, за да се впишат в която и да е модна епоха, а копчетата по размер претендират за сходство с ореховките от едно време. Никога не съм харесвал поло, за нито един от половете, още повече в розово. Още ли са модерни черни корени в косите? Може би трябваше корените да са розови, а сакото - черно. Какво ли разбирам аз от мода, но все пак да кажа. Бижутата по Поли не са нещо особено, за да ги показва с тази поза.
Радина Кърджилова с пижамата на Арлекин
Днес ми е естраден ден, вдъхновен от облеклата на известните. Тук на ушенце ми тананикат „Арлекино беше дървено човече...“. Платът с неговите шарки е като нотен лист, описващ живота на Арлекин. В тези черно-бели ромбоиди възкръсва образът на добрия герой, превърнал се в пепел за своята любов. Но защо и тази изненадваща дреха не се превърне в пепел веднага след показването й. Защо не понесем праха и над ателиетата на световните дизайнери като израз на моята лична непоносимост към кича. Радина е актриса и трябва да облича понякога каквото й кажат. Но не мисля, че в пълен разум тя би избрала да пресече така улица „Оборище“ например и да направи церемониален зигзаг между заведенията. Дори Лили би се възмутила, предполагам, от подобна смелост. Шапка колкото „паничка за дребни грошове“ краси главицата на Кърджилова, а босите крака показват, че тя може би е позирала така във внезапна принуда. Или просто е била събудена, а облеченото е просто пижамата й.
Позитивни модни нотки при Славчо Тошев
Със смесени чувства подхождам към тази визия на Славчо. Той става все по-забележителен в модно отношение, като започна от променената прическа. Не харесвах предишната му, съставена от зализани и дълги коси. Днес той изглежда положителен герой от списъка със знаменитости. Водещият на предаване в телевизия Евроком вече носи костюм, с което поставя начало на естетически летопис, който приветствам. На негово място бих поставил друг тишърт, не непременно бял и не непременно така шарен като този. Бонбонени цветове биха събудили тежкия консерватизъм на костюма и биха направили ефирен мост между досегашната и настоящата визия на футболиста бонвиван.
Бяла тишина върху Тита
Че е модерно бялото - да! Че младежката мода ни е непонятна донякъде - да! Че от Тита всичко може да се очаква - да! Но пък всичко това в една снимка - не! Погледнато снизходително, облеченото си е униформа на забавляващ детска летуваща група. Панталонът има смущаваща прилика с крачетата на човечето от Мишлен. Пристегнат с тези волани, панталонът носи послания от народното творчество, свързано с кукери и борби с мечки. Потникът на поп принцесата може да се преобрази в носна кърпичка и пак ще са необходими няколко сантиметра плат за довършването му. Толкова оскъдно е всичко тук, че човек наистина усеща кризата. Накъде без бяла шапка, с което си припомням неприличния виц, че цялата държава в...., някои в бяло. Върху всичко това певицата би могла да наметне някоя пелерина, колкото да се прибере в гримьорната, ако модно компетентна публика реши да я освирка.
Мария Силвестър ала Мишел от „Ало, ало“
Този образ на Мария Силвестър върви към мен като припев на песен от Зара Леандър. Тук властва дисциплиниран текстил, кройка, сведена до минимум, без разточителство на идеи и талант. Баретката прави хумористичен лиазон с Мишел от сериала „Ало, ало“ и аз си мисля да кажа ли на госпожата - хей, ало, ало, закъде си се забързала към героините от съпротивата... Мария очевидно е подложена на фотошоп или друга онлайн гаргара, защото едва я разпознах. Косите са добре ондулирани, в тях, както и в другите напъни за оригиналност, блещука импровизираният чар на онова време, когато така облечени бяха Гарбо, Дитрих и други звезди с дрезгави гласове. Ламариненият отблясък на плата изисква поне един камшик в кадъра, но ето - никой не се е сетил. Черните ръкавици допускат известно въображение, но аз ще се въздържа да го опиша. Коланчето и яката ме опияняват. Бих си ги сложил в рамка отделно, ако Силвестър ми ги подари, освен ако не трябва да ги връща след фотосесията. Боже, колко мъка има по този свят, Боже.
Лорд Евгени Минчев
