Д ребен на ръст, с кожа, изпъстрена с татуировки, и с леко присвити кафяви очи. Джеймс Браун е всичко друго, но не и човек, когото биха заподозрели в канибализъм или вампиризъм. Затова много хора не вярват в историята на прочутия вампир от Охайо.
А е вампирът от Охайо, защото някъде там приключил дните си. Или, както гласят градските легенди за него, продължава да се навърта наоколо, за да утолява глада си за човешка кръв. Изпил ли е кръвта на жертвите си или това е плод на развинтено въображение?
Капризи
Историята на американския вампир започва твърде неангажиращо. Действието се развива през май 1866 г. Вампирът дори не е американец, а португалец и се намира на борда на щатски китоловен кораб, който се шматка във водите на Индийския океан. Корабът „Атлантик” е с водоизместимост 290 тона, а екипажът се състои от 30 души. Джеймс Браун е готвачът, който трябва да храни всички тези гърла. Може да си представите как ще угоди на толкова много мъже. Винаги има капризни и недоволни. Докато изкарва яда си, търкайки с все сила един тиган, Браун е принуден да търпи и обиди. „Докога ще се мотаеш, грозна маймуно”, обръща се към него 19-годишният Джеймс Фостър. Готвачът проявява завидни рефлекси и подигравчията се разминава на косъм с удара. Двамата се гледат кръвнишки. Въпрос на време е кога ще влязат в истински, не само на думи, двубой. Моряците предвкусват сеира и поощряват мъжете. Готови са да направят залози, когато в ръцете на наежилите се кавгаджии се появяват ножове. Фостър се оказва по-пъргав и успява да пореже Браун в областта на гърдите. Раната не е дълбока, но боли. Браун е пренесен в каютата му. Само след няколко дни той пак е надвесен над тенджерите.
Местопрестъпление
Една вечер Фостър и още един от моряците - Гарднър, не се появяват. Капитан Бенджамин Уинг нарежда на останалите да ги потърсят. Накрая грабва фенер и се спуска в трюма, където се складира уловът. Фенерът осветява страховита картина. Браун е положил на бедрата си Гарднър и пие кръв от отворена рана на гърлото му. Близо до тях на земята лежи мъртвият Фостър. По-късно историята е доукрасена и съдържа уточнението, че трупът на Фостър е напълно обезкървен. Всъщност може Джеймс Браун да е осъзнал какво е направил и да държи тялото на човека, който дори не е бил страна в спора, но се е озовал на грешното място в грешното време. Кой знае какво точно се е случило.
Историята продължава с това, че капитанът нарежда на готвача да остави Браун, но португалецът не показва никакви изгледи да изпълни заповедта. Налага се няколко души да се хвърлят към него, за да го обезвредят. Матросите искат да изхвърлят незабавно вампира зад борда, но Уинг не е съгласен. Корабът се насочва към Бостън, където Браун е хвърлен в затвора. Делото срещу него е на 13 ноември 1866 г. Вампирът е признат за виновен за две предумишлени убийства. По време на заседанието Браун седи оклюмал и не продумва. Не казва нито една дума в своя защита, когато има възможност да го направи.
Отмяна
Осъден е на смърт чрез обесване. На 3 януари 1867 г. президентът на САЩ Андрю Джонсън го помилва и заменя смъртната присъда с доживотен затвор. Убиецът е преместен в Чарлстънския затвор в щата Масачузетс, където прекарва следващите 22 години.
Затворът представлява добре укрепена гранитна сграда. Килиите са с високи тавани, през миниатюрните прозорчета пандизчиите виждат само късче от небето. Извеждат ги на разходка във вътрешния двор на затвора, заобиколен от високи стени.
Отначало Браун е в обща килия, но непрекъснатите спорове и скандали, в които влиза, водят до изолирането му. До това решение се стига, когато веднъж по време на бой, предизвикан от него, чупи ребрата на свой съкилийник и му изважда окото. Пострадалият е преместен в затворническата болница, но не успява да оцелее. Тогава Браун е поставен в единична килия. Веднъж се налага да сложат при него затворник, получил доживотна присъда за няколко обира и убийства. Браун убива съкилийника си по начина, по който и моряците на „Атлантик” - като впива зъби във врата му и изцежда кръвта му. За това убийство получава още една доживотна присъда.
През 1889 г. вампирът е преместен в добре охранявания затвор в щата Охайо. Той буйства, нахвърля се на надзирателите, опитва се да впие зъби в гърлото на един от тях. На 3 ноември 1892 г. е преместен в лудница във Вашингтон. По всяка вероятност там и умира, въпреки че никъде в архивите не е записано това обстоятелство.
Историята на Браун става нарицателна и е преразказвана десетки пъти в книги и списания. Теорията е, че той не е можел да живее без човешка кръв и когато са го лишили от това в затвора, е полудял. По това време са много популярни истории за вещици и магьосници, които крадат деца и им изцеждат кръвта. Има и реални истории за канибализъм и пиене на кръв на американския континент, например сред златотърсачите. Случвало се е, когато привършат запасите си от храна, да започнат да се избиват едни други. Подобно извращение е описал австрийският психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг.
Кристи Петрова
