С вети Юда Кириак е малко известен у нас, тъй като не фигурира в празничния календар на Българската православна църква (БПЦ). Той обаче се споменава в апокрифната литература като жителя на Йерусалим, помогнал на царица Елена да открие Животворящия Кръст Господен. Заради това той се почита като мъченик.
Юда Кириак се спуска в кладенеца. Пиеро дела Франческа, 1452-1465, църквата Сан Франческо в Арецо
Според апокрифа, известен като „Златната легенда“, Юда е бил един от еврейските мъдреци. Сред неговите прадеди били Първомъченикът Свети Стефан и Никодим - тайният последовател на Христос. Научавайки от баща си къде се намира Кръста, Юда заявил на съвета на старейшините, че откриването на тази реликва ще унищожи тяхната религия и ще лиши юдеите от превъзходството им над християните. Тогава старейшините му забранили да съобщи на царица Елена местонахождението на разпятието на Иисус. От свои хора обаче царицата вече била научила за мълвата, че именно Юда знае къде е скрит кръстът, на който е бил разпнат Божият син.
Изображение на Юда Кириак в църквата на йезуитите във Венеция от Палма ди Джоване
Така Елена хванала мъдреца, хвърлила го в пресъхнал кладенец и го държала там седем дни. След това го заплашила, че ще го изгори жив, ако продължи да упорства. Юда обаче знаел само приблизителното местонахождение на реликвата, която трябвало да се потърси, а той нямал това време. Тогава, както пише в преданието, „Юда Кириак отишъл на едно място и издигнал глас в молитва да му бъде изпратено знамение свише. В този миг земята се раздвижила и излязъл дим с изумителен аромат. Почувствайки го, Юда плеснал с ръце от радост и възкликнал: „Наистина, Иисусе Христе, ти си Спасителят на света!“.
Мъченичеството на Свети Кириако. Миниатюра от X-XI век
Така звучи историята на Юда, записана от Созомен в „Златната легенда“. Днес изследователите са на мнение, че тя може да бъде част от официалната легенда за намирането на Кръста. Защото за привличането на местни жители в търсенето на Кръста са писали също Руфин, Паулин Ноланский, и Сулпиций Север. Но по-късно, през VII век, Йоан Никийски твърди, че Кръстът е открит за царица Елена от някой си Аблавиус, „ревностен християнин, един от най-знатните хора в империята.“ Също така в „Златната легенда“ се казва, че Юда след откриването на Кръста приел Свето кръщение с името Квириак - латинизирана форма на гръцкото име Кириак - което означава „принадлежащ на Господа“. Скоро става епископ на Йерусалим и приема мъченическа смърт по времето на император Юлиан.
Днес център на почитанието на Свети Юда Кириак е италианският град Анкона, където се пазят неговите мощи и чийто покровител се смята. Според преданието тялото на праведника е било пренесено от Йерусалим за построения от Гала Плацидия (дъщерята на император Теодосий) нов храм в Анкона. От XVII век италианските църковни историци се опитват дори да докажат, че Кириак не е бил епископ на Йерусалим, а е бил първи епископ на Анкона. Но първият известен владика на града е Свети Марцелин, живял през V-VI век.
Фреска, показваща намирането на кръста от царица Елена
Криминалисти откриха олово в мощите му
Отначало мощите на Кириак се намирали в криптата на храма в Анкона, положени в мраморен саркофаг. През 1755 г. той бил отворен и в него били открити костите му, загънати в копринен плат от X век, и монети от XI-XII век. Мощите били освидетелствани и положени в ковчег с подвижен капак, за да бъдат откривани за вярващите по време на празниците. През 1979 г. мощите са освидетелствани отново от експерти, които с помощта на съвременни съдебномедицински методи са установили, че те принадлежат на мъж със среден ръст, убит на около 65 години от силен удар в дясната страна на лицето. Също така били открити следи, свидетелстващи за прерязване на шията, както и следи от олово в небцето и трахеята. Това било прието като потвърждение на описаното в житието мъченичество на Кириак. Съгласно него палачите са наливали разтопено олово в устата му.
