Н ад Витлеемската кошара изгряла невиждана светла звезда. Тя превърнала нощта в ден. Цветята разцъфтели, долитали птици, ветрецът едва полъхвал. Тишината била дълбока. В простора се носела само чудна ангелска песен, която вещаела мир за света... В бедна ясла се родил Спасителят. Първи дошли да се поклонят простодушните овчари. Между тях имало и деца. Две малки овчарчета донесли в дар бяло агънце. Поднесли го на малкия Иисус и се поклонили. Усетили, че сърцата им стават добри. Прегърнали се радостно и им се искало да останат завинаги там. А горе в планината нощувала голяма разбойническа дружина, водена от страшния Иафет. Цялата околност треперела от него. Вечер рано се залоствали вратите на домовете.
Водачът разбойник се събудил през нощта и започнал да крои планове за нови нападения. В миг привлякла вниманието му далечна ярка светлина. Кой е посмял да обезпокоява неговото царство! Препасал оръжието си и слязъл да види какво се е случило. Като стигнал до пещерата и се навел да види какво има в нея, ножът му се ударил в копието. Звънът смутил малките овчарчета. Вдигнали поглед и се ужасили. Пред тях бил страшният разбойник. Скочили мигом и се спрели вцепенени край пещерата. Били убедени, че той ще открадне агънцето им. Иафет се вгледал в Богомладенеца. Само след минута изтървал копието. Краката му се разтреперили. Паднал на колене. Нещо ставало с него вътре, в сърцето му. Топял се ледът на коравата му жестокост. За първи път си спомнил сторените злодеяния. Колко много кръв е пролял и колко много хора е разплакал... Душата му се смутила. Изведнъж извикал:
- Аз човек ли съм или звяр!
Овчарчетата потреперили в очакване на нещо лошо. Но този вик не бил заканителен. Разбойникът осъзнал престъпленията си. Богомладенецът събудил в него добрия човек. И станало първото чудо. Иафет захвърлил ножа, опръскан с кръв. Захвърлил и кесията, пълна с грабеж. След това съблякъл горната си дреха, напоена със сълзите на много невинни жертви. И станал нов човек. Спрял поглед пак на Богомладенеца и с облекчаваща въздишка казал:
- Спасителю, приеми разкаяното ми сърце. От днес нататък ще върша само добро.
Овчарчетата се втурнали към него радостни. Той ги прегърнал и помилвал. Почувствал се щастлив, защото дотогава всички бягали от него и от острия му нож. Завърнал се призори при дружината си. Разбойниците се почудили.
- Какво се е случило? Къде е оръжието ти? - запитали в един глас всички.
- Аз видях самия Бог, роден от Дева. Той преобрази сърцето ми. Ненавиждам грабежа и проливането на кръв.
Иафет напуснал разбойничеството и се върнал между хората да прави добро. Отначало се боели от него, а после започнали да го наричат Добрия разбойник. С това име останал завинаги. Всички разбрали, че сам Бог е слязъл на земята, за да спасява човешките души от греха и да направи хората братя помежду си.
Из разказите на монахиня Валентина Друмева
