С лед пролетното равноденствие водата в извори и аязмото се обръща и те стават изключително лековити. Това нареждат възрастни хора в Трънския край, популярен със своята чиста природа, с лечебните си билки и извори. На 500 метра над Забелския манастир „Св. Димитър“ се намира изключително целебно аязмо. То се слави, че вдига болни на крака.
Свидетелства
Местните почитат извора от незапомнени времена. Твърди се, че повлиява благотворно кожни и очни болести и всякакви проблеми, свързани с бъбреци и стомах. Тук могат да се чуят всякакви истории за силата на вярата и водата. Жена от селото разказва, че през 2011 г. внучката й се излекувала от упорит кожен проблем. Завела там детето, намазала с лековитата вода и добрият резултат дошъл още на другия ден - нямало и помен от мистериозните обриви.
Местност
Аязмото се намира между селата Забел и Туроковци. „То блика от скала в местността Забелски камък. Помага, стига човек да го открие, че това не е никак лесно, и да има силна вяра“, кръстят се възрастни хора. Мястото е известно от древността. Наблизо е открито антично селище и вила на заможни люде. Предполага се, че хората са идвали тук като на санаториум. Преди 1989 г. по времето на комунизма дебитът на водата е бил по-силен, но сега е отслабнал. Въпреки това хора от близо и далеч идват и търпеливо пълнят туби и дамаджани. Онези, които много бързат, точат вода от карстовия извор по-долу на шосето, който се счита, че идва от същата жилка за жива вода. Водата до чешмата идвала от стар римски водопровод. Преди години забелии тръгнали да видят къде е хваната водата, откъде, аджеба, извира, но така и не открили.
Обяснения
Екстрасенси, идвали тук, разказали, че в местността слизат ангели, които помагат на болните, зареждайки водата с някаква неземна сила, енергия. По-прагматично настроените люде обаче клатят недоверчиво глави на тези разкази. Те отдават лечебната сила на извора на минералния състав на скалите, през които водата си проправя път от недрата. Над местността Забелски камък са се намирали галериите на древни сребърни мини, прорязващи снагата на планината Руй. Входът към галериите им може да се види и днес наблизо. Предполага се, че сребърни йони се отделят във водата и я правят изключително лечебна. Среброто не случайно присъствало в миналото във всички религиозни ритуали - бебетата са кръщавани в сребърни купели, водата се освещава с полагане на сребърен кръст в нея. По време на войните бойците тук, като хванели някоя зараза, тичали първо при извора, за да се очистят от опасните бацили. Наблизо до аязмото се намира трънската мина Злата. Предполага се, че водите му минават през нейните златоносни пластове, които също са свръхцелебни.
Лечебна зона
„Повечето храмове у нас са изградени след съновидения. Ангели пазители са казвали - тук е лечебна зона, там не е, избягвайте я“, обяснява Елена Сотирова, занимаваща се с алтернативна медицина. Тя обаче разкри и нещо друго, което никой не коментира в района. „Едно място да стане проводник между света на живите и Небесата, трябва да има залежи на уранова руда. Такава има на Кръстова гора, която се счита за най-големия енергиен портал за връзка с Божествения свят “, загатна посветената жена. Случайно или не, но в района на Зебелския манастир също са открити в минимално количество уранова руда.
„Живеем бедно над подземен Клондайк, поне лековита вода пием“, майтапят се пък жителите на близкото село Туроковци, цитирани от местния интерен портал tranonline.info. Самото име на селото означава паричка. Легенди дават и друго обяснение за силата на водата. От стари времена бабите разказват как над скалата имало седем малки езерца, а в тях през пролетта идвали да се къпят самодиви и водите ставали лечебни.
Скална църква
Наблизо над съседното трънско село Зелениград пък се намира уникалното скално светилище Царева църква. То се състои от изсечени в скалите църква и килия, която е позната още под името Цветаново ижле. Предполага се, че монаси отшелници тук са намирали покой и връзка с Бога и неговите сътрудници - ангелите и светиите.
Миряни церят нерви в Кукленския манастир
Доста по-лесно за откриване е аязмото, намиращо се в непосредствена близост до портите на Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян”. Той е разположен на 15 км югоизточно от гр. Пловдив в северните склонове на Родопите. През годините тук лек са намерили хиляди хора. Слепи са проглеждали, хроми са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който вярва, молитвите му биват чути. Миряни разказват, че всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога, получава помощ по молитвеното ходатайство на Св. братя Козма и Дамян. Смята се още, че тяхната голяма икона е чудотворна.
Открай време се знае, че водата, течаща край светата обител, е особено лековита за нервни заболявания. Според легендата дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала.
Бащата бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие.
Тази легенда намира потвърждение и в историческите сведения. Когато българските земи са превзети от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараснала. Турските власти в един момент взели да пазят манастира от разбойници, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници.
Възрожденска черква пази свещен извор
Слабо известно целебно аязмо се намира в дупнишкото село Червен брег. То извира под възрожденската черква, а днес енорийски храм, „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. До него се стига за 5 минути пеша в северозападна посока от центъра на селото, по десния бряг на река Джубрена. Църквата е построена през 1874 г. върху по-стара такава. Има предположения за съществуването на крипта със запазена обстановка на стара подземна черква под сегашната. От по-старите градежи е останал само свещеният извор (аязмо). Хората казват, че водата е лечебна за почти всички болести, познати на човека, стига да се подхожда към мястото с вяра в Бога.
Майка прогледна в „Св. св. Константин и Елена“
Чудно аязмо блика и в курорта Св. св. Константин и Елена. Служители в едноименния манастир там разказват, че водата от аязмото под владишкия престол помага за лечението на кожни заболявания при външна употреба, а пиене дава хармонизация при нарушения в говора, нервите и зрението. Още в началото на XIX век обителта се прочула с това, че заекващо дете оздравяло, а майка му прогледнала, след като си наплискала очите с водата и се прекръстила.
