П реди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.
Преди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.
Като казах миризма, та ми стана едно тъжно и тежко на сърцето. Скъпи братя и сестри от градския транспорт, цели три седмици не съм се качвала на рейс. Липсвате ми много! Липсва ми задушевната миризма на пот и хляб в найлонова торбичка. Липсвате ми вие, моето семейство, с което аз Пантелей пътник споделям добро и зло, докато....няма да споменаваме финалната част, че настанаха кофти времена. Надявам се, че тази пандемия някога ще отмине и пак ще сме си заедно. Чудя се само, ако ми се наложи, все пак, да отида някъде, където не мога да стигна пеша, как трябва да се екипирам за автобуса. Имам един китайски дъждобран (струваше 1,50 лева), като гледам на телевизора, лекарите са горе-долу с нещо такова. Намира ми се и една маска за под вода (шнорхелът децата отдавна го изгубиха) и тя ще свърши работа. Имам и чифт кухненски ръкавици, малко употребявани - жълти. Ще се справя!
Сега ще ви разкажа друго. Преди два дни една жена пусна във Фейсбук въпрос (постът с големи букви на лилав фон): Има ли в тази група хора, които не са на работа? 736 „да“, 1 – „не“, на работа съм, защото съм медицински работник. За десет минути дамата направи социологическо проучване, защото в повечето от положителните отговори се споменаваше и професията – сервитьор, техник в автосервиз, продавач, лелка в детска градина и така нататък, дори – собственици на малки кафенета – двама на брой. Да, да , и аз, аз също, бяха отговорите, но с лицата на всеки един от хората, които отговаряха, защото така е в мрежата. Честно да ви кажа, тогава се стреснах.
Обаче, от друга страна, гледам, че на народа не му пука особено (щото хапваме лук и чесън) нито за короната, нито за вируса. Явно някои хора (които никак не са малко) си казаха „пролет пукна, ние – не“. Ген.майор проф. Мутафчийски обаче май не е на това мнение и вика: абе, не е много сигурно. Панто може и да се изразява простовато, но е поет и философ по душа и по натура. Тези дето си стоят у дома и няма какво да правят и те са го ударили на философия. Опитват се да се шегуват, защото това е правилният начин да прескочиш психотрапа от стоенето вкъщи. Други пък си казаха, че като мине това чуда с коронавируса, ще променят живота си. Ще обръщат повече внимание на семейството, ще излизат сред природата и ще я пазят, защото едно е чуеш на живо как пеят птичките, друго е по телевизора. Дано, наистина си дадем сметка, че вече стоим на ръба. Има два избора – да се върнем назад или да направим крачка в празното. Е, страх ли ви е? Мен - да.
Монитор
