Т ой е на 52, но няма накъде повече да расте. Закотвил се е на 134 сантиметра, но никой не смее да нарече Питър Динклидж джудже - като героя му от популярната сага „Игра на тронове“.
Първата си награда „Златен глобус“ печели за най-добър поддържащ актьор в телевизионен сериал за ролята си на остроумния Тирион Ланистър, ръката на крал Бран Старк, най-малкия син на лорд Тивин Ланистър.
Сестра му Церсей е кралица, но си пада, включително и плътски, по по-големия му брат, докато Дяволчето е низвергнато от всички. С несъразмерната си глава и половин нос Тирион е доста извратена представа за хубавец, но по него си падат както жените, така и зрителките на сериала - признавам, че не проумявам това.
Но Динклидж е перфектен в ролята си и се утешавам с мисълта, че щом собствените му роднини в сериала го мразят, не съм чак такова изключение. И все пак този малък човек е голям актьор. И заслужава както славата и почестите, така и богатството си.
В звездната компания на главните герои в Игра на тронове
Докато получаваше статуетката си за Дяволчето, Питър благодари на Джордж Мартин, който е написал романите, по които е базиран сериалът „Игра на тронове“, на майка си, на актьорския състав и на екипа. А малко по-късно заяви пред журналисти: „Джуджетата все още са обект на шеги. Това е един от последните бастиони на приемливи предразсъдъци. С тях могат да се шегуват както хора, които са прекалили с алкохола, така и средствата за масова информация“. Точно попадение. Но то издава и чувствата, които е изпитвал Динклидж, докато стигне дотук.
Признанието не идва веднага. Такива като него са обречени да играят еднотипни роли. И често са гадни човечета, които мразят света, който ги заобикаля. Ролята на Тирион го накара да израсне като актьор и му донесе не само „глобус“, но и армия от фенове, готови да се сбият с всеки великан, осмелил се да се изкаже за него презрително или пък снизходително.
Това е любов от пръв поглед - почитателите му не го бяха забелязали в дебютната му роля през 1995 г. в нискобюджетния филм „Живот в забрава“, нито през 2003 г. във филма „Кантонерът“, за изпълнението в който получава номинации в категория
„Най-добър актьор“ за наградите на Гилдията на киноактьорите, и „Независим дух“. Преди Тирион не са му обръщали внимание и на театралната сцена.
В самото начало Питър не харесва ролята на Тирион, ама никак. В интервю за IndieWire той разкрива, че се е страхувал да играе прекалено стереотипен герой „с дълга брада и остри обувки“. Питър казва, че за първи път се замислил за това, когато видял какви фантастични герои играят хора като него: „Точно това е образът, който хората с моя размер играят. Кой измисли това и защо всички го последваха? Не ми трябваше“.
Въпреки че Динклидж е страдал много на младини, че само той в семейството му е различен, и до ден-днешен е убеден, че родителите му са направили всичко по силите си, за да му осигурят нормално и щастливо детство.
„Имам късмет, че получих възпитание, което ме направи по-възприемчив към това, което съм“, казва той.
И все пак: „Когато бях млад, това наистина ме разстройваше. Като младеж бях огорчен и ядосан и определено издигнах стена между себе си и света. Но с възрастта разбираш, че трябва да подхождаш с чувство за хумор. Просто знаеш, че това не е твой проблем. Техен е“.
След като учи актьорско майсторство в Бенингтън, той се мести в Ню Йорк през 1991 г. със своя приятел и съученик Иън Бел, с мечти да създадат театрална компания. Динклидж започва да работи на сцената и от време на време се появява в нискобюджетни филми. Но не можа да намери добре платена работа, защото не се интересува от онези роли, за които джуджетата са добре платени, особено в порното. Не е навит да играе и елфи и леприкони.
Десет години след „Тринадесет луни“ Динклидж получава обаждане от приятел. Във филма „Хрониките на Нарния“ - принц Каспиан, той играе джуджето Тръмпкин и прекарва седем месеца в снимки в Източна Европа и Нова Зеландия, като се поти под дългата си червена брада. „Беше прекрасно преживяване“, казва той дипломатично, „но беше доста трудно“. Точно тогава стига до категоричното: без брада и без остри обувки.
През 2005 г. Питър Динклидж се жени за театралната режисьорка Ерика Шмид. Двамата имат дъщеря на име Зелиг и понастоящем семейството живее в Ню Йорк. През 2017 г. Ерика разхожда видимо наедрял корем, което поражда слуховете, че имат и второ дете, за което нищо не се знае.
Динклидж е вегетарианец и подкрепя американската организация за защита на животните Farm Sanctuary. Но извън публичните инициативи, в които участва, той ревниво пази семейството си от прожекторите. И не желае да го възприемат като говорител на малките хора, защото: „Всеки е различен. Всеки човек с моя ръст има различен живот, различна история. Различни начини за справяне с това положение. Това, че привидно изглеждам добре, не значи, че мога да давам съвети как другите да се чувстват добре. Не мисля, че напълно съм се справил. Има дни, в които продължавам да се чувствам зле“.
Към 2019 г. състоянието на Питър се оценява на 15 милиона долара. Той казва, че няма нищо против да го наричат джудже, но се дразни на израза „малък човек“.
„Мразя тези глупости! Наричайте ме както си искате, но, моля, нека да не е в близост до мен!“, тросва се Дяволчето
Кристи Красимирова
