М адам Тюсо е обръщение, възприето във Франция. Но защо тогава най-знаменитият музей на восъчни фигури процъфтява в Лондон? И англичаните се гордеят с тази необичайна експозиция и я отнасят към най-посещаваните атракции в града? В какво се крие тайната на тази необикновена жена с визия на гарван, която в края на краищата не е нито англичанка, нито французойка, тъй като се е родила в Страсбург - град, в който от древни времена преобладава немската култура?
Именно в Страсбург според архивите в далечната 1761 г. се ражда момиченце, наречено Мари. Нейният баща - Йохан-Жозеф Грошолц - войник от австрийската армия, доста бързо напуснал Страсбург, като оставил на дъщеря си единственото наследство - законно име, което не е чак толкова лошо за онази епоха, когато децата често не са имали и това. Какво е послужило за скоропостижното му напускане на семейния кораб, остава тайна. Някои биографи даже предпочитат да го водят за мъртъв още преди раждането на дъщеричката му. Което си е самата истина - така или иначе той няма отношение към израстването и възпитанието й.
Възможно е заминаването на войника да се е дължало на поредната военна операция. Но също така е вероятно да е узнал, че съпругата му Ана, която е била с цели 27 години по-млада от него, е завързала романс с Филип Куртиус - образован и предприемчив млад човек с докторска титла. И тази измяна да не му е понесла, което си е в реда на нещата.
Развръзка
Баналната история с класически триъгълник, съществуваща във всички времена, в дадения случай получава необичайна развръзка. Младият човек предлага на Ана да се премести при него с детето си в Париж, където той работи като анатомист. Рядка специалност с разтегливо съдържание, което може да обозначи както някои познания в областта на медицината, така и в направата на восъчни фигури.
Накрая най-удивителното в тази история е, че той се привързал към детето, а Мари намерила в негово лице грижлив баща и добър наставник, тъй като именно той я приобщил към тази рядка в наше време професия. А в онази епоха, когато още нямало фотографии, а истинският портрет при художник струвал скъпо и не бил по джоба на всеки, миниатюрните восъчни фигурки се ползвали с голяма популярност и се изготвяли от много майстори в Париж.
Мари се оказала извънредно талантлива ученичка. Отначало тя се учела да лепи цветя и плодове от восък в обемни изображения, а паралелно с това се учела да рисува, шие и моделира прически. Тя се оказала много способна.
В един студен февруарски ден през 1778 г. Филип Куртиус поканил Мари на сеанс по моделиране на улица „Бон“, където бил отседнал великият Волтер. По пътя той обяснил на девойката какво представлява за Франция този човек, а това, че той се съгласил да позира пред Куртиус, говори за това колко известно е било името на майстора в тези години. Два месеца по-късно великият мъдрец умрял и неочаквано те станали единствените притежатели на уникална фигура от восък на философа, направена приживе.
Тънкости
Мари постепенно дошла към двайсетата си годишнина и едновременно с това влязла в мъжкия свят на бизнеса и предприемачеството. Тя напълно усвоила тънкостите в своята необичайна професия, като станала нелош скулптор, но в същото време водела финансовата отчетност, търгувала с продавачи на восък, тъкани и истинска коса, запълвала регистрационни книги и мечтаела за изложбена зала. А това, че е била печен майстор, изобщо не може да се поставя под съмнение. Именно на нея хрумнала идеята как да замаскира неестествено бледия цвят на восъка. Тя монтирала огледало в изложбените зали, като по този начин изкуствено увеличавала пространството.
По време на Великата френска буржоазна революция работите на Мари не вървели толкова добре както преди - на французите, логично, не им било до изкуство в този момент. Неочаквано птичката на късмета кацнала отново на нейното рамо. Всъщност дори не е до късмет. Просто уцелила момента. Когато през 1790 г. умрял Бенджамин Франклин, в памет на когото Националната асамблея на Франция обявила траур, Мари си спомнила за Волтер и на мига моделирала профила на великия американец, за да го изложи във входа на галерията си.
Година по-късно Париж се прощавал с друг свой любимец - Оноре Габриел дьо Рикети Мирабо. Постепенно Мари достигнала до идеята: защо да не прави фигури и на живи герои на революцията? Тя се обърнала към Робеспиер с молба да направи негов бюст и, което е най-удивителното, взела, че получила неговото съгласие. Мари бликала от идеи, но портретите на най-изявените личности я интересували най-много. Интуицията й подсказвала, че всички тези хора ще влязат в световната история.
Кулминацията в нейната дейност станало убийството на Жан-Пол Марат от привърженичката на краля Шарлот Корде. Мари не знаела нищо за това, когато в ателието й влезли няколко представители на властта и я поканили най-настоятелно да ги последва с набор инструменти и достатъчно количество восък.
Нейните пръсти работели бързо и уверено, почти механично, а очите й се опитвали да запаметят чертите на лицето на младата жена, заобиколена от войниците. След като направила фигура на убийцата, Мари била осенена от идеята, че Шарлот Корде не е нищо особено без своята жертва. Така й хрумнало да пресъздава отделни сцени, възпроизвеждащи ключови исторически моменти. Това сложило началото на бъдещата й колекция.
Фенове
Изглежда, че при целия този творчески ентусиазъм Мари не е обръщала никакво внимание на личния си живот. Но това не е така. Колкото и странно да е, като се има предвид нейната външност, тя се ползвала с успех сред мъжете, които били заинтригувани както от мрачната й визия, така и от славата й на вещица, за каквато мнозина я смятали. Не липсвали и хора, които били убедени, че с восъчните си фигури тя всъщност прави магии, в това число и любовни. Именно така някои си обяснявали извънредната симпатия, която проявявал към нея граф Ларок.
Той бил любовта на живота й. Какъв по-добър повод да прибере отрязаната му глава от ешафода с предлога, че иска да му направи посмъртна маска? Колкото и зловещо да звучи, тя прекарала часове, съзерцавайки главата на своя любим.
След смъртта на Куртиус Мари Грошолц осъзнала колко самотна е. Какво е бил в живота й този мъж? Любовник на майка й, втори баща, духовен наставник? При всяко положение той означавал толкова много за нея, че след кончината му в отчаянието си буквално се хвърлила в обятията на първия срещнат. Така само няколко месеца по-късно тя вече била омъжена за тип на име Франсоа Тюсо.
Година по-късно - през септември 1796 г., Мари родила момиченце, което живяло само девет месеца. През април 1798 г. на бял свят се появил и нейният син Жозеф, върху когото пренесла цялата си любов и нежност. Въпреки това раждането на бебето не я изкарало от обичайния й ритъм. Тя била все така енергична и изобретателна. И именно отсъствието на тези качества у мъжа й я дразнело повече от всичко. Тя очаквала от него поддръжка и помощ, а получавала пиянски сцени и хазартни изпълнения. Работата била нейна утеха, където забравяла мухльото, който я отегчавал и дразнел.
Когато видяла бюста на Наполеон, Жозефина ахнала. Към него се присъединили фигурите на Жан Жак Русо, Волтер, Робеспиер, Луи XVI и Мария-Антоанета. Колекцията постепенно се попълвала с нови персонажи, а семейният живот - с нови проблеми. През 1800 г. Мари родила втория си син - Франсис. Заедно с детската глъч обаче къщата им се огласяла и от непрестанни скандали. Тя изкарвала пари, а разхайтеният й мъж ги профуквал на карти. Това не я устройвало. Затова един ден просто си стегнала куфарите, награбила децата и тримата потеглили към Великобритания, където Мари Грошолц станала Мадам Тюсо.
Първият й опит в тази непозната още за нея страна й показал, че английската история е не по-малко занимателна, отколкото френската: Ричард Лъвското сърце и Хенри VІІ, Мария Стюарт и Кървавата Мери, Кромуел и английската революция.
Мадам Тюсо веднага се заела за работа, като започнала да моделира знаменити персонажи. Но късметът понякога й изневерявал. Както в оня случай, когато през 1804 г. след турне в Ирландия товарният параход, който трябвало да достави нейните фигури в Ливърпул, взел, че потънал. Мари взела кредит за закупуване на материали, след което се отдала на денонощна работа. Без почивка тя стояла прегърбена и лепяла трескаво фигури, шиела дрехи, моделирала прически. Това бил къртовски труд, но Мари излязла победителка, като не само успяла да попълни отново колекцията си от десетки фигури, но и добавила нови.
И като компенсация за тежката работа получила огромна популярност. Идеята за музея е на сина й, на когото му писнало да водят чергарски живот, след като вече той самият бил баща на три деца. През 1835 г. Мадам Тюсо дава съгласието си. Тази необикновена жена доживява почти до 90. Но магията й е все така жива.
Кристи Петрова
