В асил Петров е от онези щедро надарени хора, които рядко парадират с дарбата и себе си. Гласът му е неповторим и отличаващ се с красота, темброво богатство, нежност, кадифена звучност, професионално шлайфован и изключително скъп брилянт. Многоспектърните цветови отблясъци могат да заслепят и най-тъмното кътче в душата на слушателите и да ги дарят със спокойствие, радост и щастие. Васил е отдаден на музиката и песента и е посветил целия си живот на тях, с всички радости и неволи, с които е съпроводен трудният път на певеца към върха на планината, наречена живот. Неуморен и стабилно стъпил на земята, като един истински представител на зодия Телец, той не изневери никога на своята етика, естетика, морал и висок, художествен дух, както и на своята България. Тя, родината, от своя страна го възнагради за постоянството и верността с обичта и признателността на хората, на публиката. Васил Петров е рядко цвете по нашите земи, особено в днешните трудни времена, но не и изчезващ вид. Той е еделвайс, който срещаме високо, високо, високо...
Освен на музиката Васил Петров се е отдал и на рисуването, а когато си почтен със себе си, ти се получава всичко леко. Умел с туша, той създава своите визуални светове и ни отвежда на непознати места чрез картините си така, както ни кара да летим с песните си. Има няколко осъществени съвместни изложби с колеги музиканти.
Васил Петров подготвя и новия си албум Love Songs vol.2 след успешния едноименен първи, който беше посветен на Международния ден на джаза и негов рожден ден. Той ще е 15-и и най-романтичен до момента студиен албум на многократно награждавания ни артист. Петров се завръща в студиото с нов поглед върху живота и с почит към музиката, която винаги е обичал. Влива нова любов в няколко популярни поп хитове и великолепни класики. Албумите Love Songs vol.1 и 2 са музика за душата и сърцето, която окрилява чрез хитови джаз и поп стандарти, и вълнуващи балади. Елегантно, с финес и чувство за суинг, той възпява красотата на живота и романтиката. Днес ви срещаме с изключителния джаз и поп певец, музикантът от световна величина – Васил Петров, в специално интервю за „Телеграф“, дадено на рождения му ден – 30 април – международния ден на джаза.
- Какъв бяхте като дете?
- Палав и буен.
- Какви бяха детските ви пакости?
- Сериозни. Бягане от училище, бой с възглавници по време на екскурзионните летувания. Чупене на прозорци и крушки, и така нататък... Като бях много малък, приятел на баща ми, чието име за съжаление не си спомням, ме учеше как да бъда настоятелен пред нашите. Когато искаш нещо от майка си и баща си, а те не са склонни да ти го дадат, когато се разхождате например в парка и те те водят за ръце, увисваш се надолу с всичка сила и почваш да риташ по земята. И да пищиш колкото ти глас държи и най-добре да сте на оживено място. Така никога няма да ти откажат каквото и да поискаш.
- Искал ли сте да станете нещо друго освен музикант - космонавт, готвач, пожарникар?
- Космонавт и актьор, но най-вече боклукчия, защото навремето боклукчиите много изкусно придвижваха боклукчийските кофи, въртейки ги към боклукчийския камион.
- Винаги ли сте бил толкова обран и сериозен?
- Никога не съм бил обран и сериозен, пък и ми е трудно да коментирам себе си.
- Кога започнахте да учите музика?
- Още в английската забавачка „Бачо Киро“, но най-вече в детската музикална школа към ЦДНА.
- На какъв инструмент свирехте?
- Учих акустична китара при Кирил Димитров.
- Помните ли и кои са учителите ви в музиката?
- В Музикалната академия - Ангел Заберски-старши и Борис Стаменов, Царство им небесно по пеене и Лили Ненкова по солфеж, както и останалото преподавателско тяло от академията.
- Освен Франк Синатра кого харесвате като стил и музикант?
- Тони Бенет, Майкъл Бубле, Ал Жиро, Кърт Елинг и Лейди Гага, както и много други.
- Кога решихте, че ще направите кариера с песните на Синатра и от какво беше продиктувано това решение?
- Не съм решавал никога, просто така се стекоха обстоятелствата и това не са само песни на Синатра, а джаз стандарти и евъргрийни, които се пеят от много и най-различни изпълнители, включително и от Синатра.
- Кога за първи път се качихте на сцената?
- На професионалната сцена, като че ли на шестата джаз среща с Биг бенда на Националното радио и телевизия, дирижиран от Вили Казасян.
- На коя сцена се чувствате добре?
- На всички, големи и малки. Зависи от публиката, както и в момента се чувствам чудесно след концерта ми пред русенската публика по повод Международния ден на джаза и мой рожден ден, която е една от най-хубавите сцени в България. Биг бендът и маестро Димчо Рубчев ме изненадаха на сцената. По програма излизам с първата песен L.A. is my Lady под ударите на барабаните и тъкмо да запея изведнъж бенда продължава с песента „Честит рожден ден“ в тяхна импровизация. Много хубава изненада. След концерта имаше афтърпарти и се забавлявахме до късни доби.
- А коя ви плаши?
- Няма такава.
- Страхувате ли се от нещо и какви са кошмарите ви нощем?
- Човек трябва да има единствено страх от Бога, за да не върши глупости и за да не прави грешки. А когато съм на висок етаж или планински височини леко ми изтръпват краката.
- Какво е религията за вас? А вярата?
- Религията обединява всички атрибути на вярата – тайнства и прочие. А най-хубаво определение за вярата дава свети апостол Павел "Вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1).
- Кое е най-голямото ви разочарование?
- Нямам такова.
- Кое е най-голямото ви личностно постижение?
- Изключено е аз да отговоря на този въпрос. Би трябвало да попитате някого, който се интересува от това, което правя.
- Как се организира един голям концерт в НДК например?
- Попитайте Маргарита, тя се занимава с мениджмънта. Във всеки случай това, което мога да добавя, е, че се създава едно голямо предприятие, което изчезва след приключването на концерта.
- Какво сте приготвил за публиката си през лятото и есента?
- Стартирахме по идея на Хилда Казасян нов проект - „Световното кино в музика“ с Плевенска филхармония с диригент Борислав Йоцов, Теодосий Спасов, Живко Петров (пиано), Христо Йоцов (ударни), Мишо Йосифов (тромпет) и Димитър Карамфилов (контрабас) и Васил Керкеланов мултимедия. Ще го представим в редица градове из страната, всички дати ще откриете на моята страница във Фейсбук и Инстаграм – (https://www.facebook.com/EVROSound.Ltd ). Отделно от това продължавам с мое самостоятелно турне с програмата SymphoNY way 2 в градовете, където не сме били изминалата година. Заедно с Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов Йордан Тоновски джаз трио изпълняваме популярни поп и рок теми и евъргрийни в симфоничен вариант. Гост солист ми е виртуозната цигуларка Зорница Иларионова. Подготвили сме много нови изненади. Засега това е планирано за лятото и есента и ако е рекъл Господ, ще имам срещи с публиката в почти всеки град в България. Нямам търпение.
- Кой е най-големият риск, който сте поемал?
- Не съм поемал рискове в общи линии.
- Какви гафове сте правил на сцената?
- По-скоро съм бил засегнат от нечии чужди гафове, но да не злословя срещу колегите. Аз си имам моите несъвършенства, както например обявих на един концерт Врачанската филхармония за Плевенска, пропуснах да спомена спонсорите „Сала“ и интерсервиз „Узунов“ на концерт във Варна и т.н.
- С цената на какво и как поддържате брилянтния си имидж и образ?
- Не се лишавам от нищо. Слава Богу, че Господ ми е дал възможност да си вадя хляба с това, което обичам най-много.
- Защо избрахте точно тази ретро визия на Гетсби за себе си?
- Първо, това не е ретро визия, а универсална визия. Освен това не съм избирал нищо, всичко си дойде по естествен начин.
- Коя е била вашата първа любов?
- В детските ми години едно момиченце, което носеше името Любов. Бяхме на лагер в Щъркелово гнездо и бяхме любимци на всички преподаватели и по-големи от нас ученици.
- А голямата ви любов?
- Маргарита. (Маргарита Тошева – ПР, мениджър и спътник в живота на артиста – бел. а.)
- Какво харесвате в жените?
- Натуралната красота - вътрешна и външна. И естествената свенливост не на последно място.
- Какво харесвате в хората, в човека?
- Всичко онова, с което Господ ни е дарил.
- Какво е за вас Бог?
- Този, който е сътворил от нищото всичко видимо и невидимо, а като венец на творението си е сътворил нас.
- Откога рисувате и защо само с туш?
- Защото така обичам. Може и да сменя изразните средства, кой знае! А първата ми изложба беше в галерията „Лукас“ на Здравко Йончев в Пловдив през 2004 г.
- Какво ви носи рисуването?
- Удоволствие, почивка от музиката и отново копнеж за музиката.
Вида Пиронкова
