Александър Бранеков бе специален гост в „МачКаст“. Той говори по много теми за „червените“ и българския футбол. Бившият защитник се върна и към миналото си.
- Сашо, ти си в Септември в момента, но си обвързан с ЦСКА. Какво очакваш от отбора тази година?
- Темата за ЦСКА е много дълга.
- Кое според теб е по-важно - стадионът или титлата?
- На първо място мисля, че стадионът е по-важен. Това е храмът на всеки, който е закърмен с тази идея. Мисля, че в момента „Армията“ е много по-важно да се оправи, отколкото ЦСКА да станат шампиони.
- Харесва ли ти играта на отбора?
- Играта категорично не ми харесва. Аз съм далеч от това нещо - как се назначават треньори и т.н. Наблюдавам ЦСКА просто като фен. Не мога да коментирам решения, но се вижда, че отборът не е добре. С привличането на така наречените свободни агенти не може да се постигне голям успех.
- Като юноша на ЦСКА как бихте коментирали, че в отбора почти не играят българи. Ако Шопов си тръгне, остава само Турицов...
- Много съжалявам, че Шопов си тръгва. Той беше един от добрите и креативни халфове. Не знам каква е причината да не му се даваха толкова шансове за изява, може само да гадаем, няма смисъл да дълбаем за причините. Смятам, че това е голям проблем, бил съм в ЦСКА и това е голям проблем с чужденците. Те дори не постигат резултати, какъв е проблемът да се вземат български играчи от провинцията дори. Играчи, които се доказват дори и в по-малките отбори. Аз смятам, че за всеки един български играч най-високото стъпало са ЦСКА и Левски. Без да се засягат останалите, но това е истината, според мен. Колкото по-малко български играчи попадат в състава на ЦСКА, толкова по-голям е проблемът. Трябва да е ясно, че даром нищо не се дава в този живот и всеки трябва да заслужи своето място. С много усилия, труд и много честна работа - подчертавам го за младите футболисти.
- Очакваше ли такъв драматичен край на „Армията“ на последния мач с Лудогорец и къде в момента се намира ЦСКА според теб? Имаха дълъг лагер и подготовка в Турция.
- Като се върна назад, тези лагери винаги са били изключително дълги. Един път лагерът ми продължи 45 дни със Стойчо Младенов. То наистина губиш представа за времето. Тогава бяхме в Алания и в Анталия. Очаква се след този лагер отборът да е по-комплектуван, по-добър. Успях да гледам една контрола със Септември, хванах около 40-ата мин. И, честно казано, не виждам това, което очаквам. Някой ще си помисли, че съм човек, който само обижда. Не, аз съм честен и виждам, че не е това, което трябва да бъде, не е този доминиращ футбол, който трябва да бъде. Футболистите физически не изглеждат добре, не знам каква точно работа е свършена, но като фен, какъвто съм, не съм доволен от това, което виждам.
- Къде се къса нишката?
- Не мога да кажа какви решения се взимат, какъв тренировъчен процес се води. Само чувам оттук-оттам, че господин Ел Маестро не си е оковал тренировъчния процес, нямало подредба на тренировките, нямало дисциплина. Аз мога само да гадая и коментирам това, което виждам на терена. Но щом играта не е на ниво, значи някъде се къса нишката.
- ЦСКА влиза в 3-та позиция за втория полусезон, как би коментирал това?
- В моето съзнание и в спомените, когато се върна назад, ЦСКА никога не е бил в борбата за 2-ро и 3-то място. Борбата винаги е била за 1-вото място между Левски и ЦСКА. Дори Левски е много по-назад в класирането и това ми е странно.
- Левски продаде най-силния си играч - Уелтън, смяташ ли, че това е добър ход?
- Уелтън си тръгна от финансова гледна точка, на всички е ясно. В никакъв случай не е приятно за ръководството, за съотборниците, за Николай Костов и за феновете. Не е хубаво, когато един клуб се разделя с най-добрите си играчи, които са с по-добри качества от останалите.
- Уелтън беше лидерът на отбора, в ЦСКА има ли такъв?
- Трябва да разграничим ролята на лидер. Хората, като чуят лидер, си мислят, че това е човекът, който влияе на всичко. За да си лидер, притежаваш качества, футболни, спортни, технически, интелект, който да приложиш на терена, но без съотборниците си ти си загубен. Уелтън създаваше ситуации, защото имаше съотборници, които го подкрепят. Това е колективен спорт, няма как мачовете да зависят само от 1 играч. Аз не виждам такъв играч, който да може да преодолее противниците и да мотивира играчите. В повечето ситуации ми е направило впечатление, че спорят помежду си, разправят се на терена. Не виждам някой играч, който да изпъква и да обединява всички.
- Вярно ли е, че си отказал на Левски, за да отидеш в ЦСКА във В група?
- Точно така, да. Не мога да си представя да съм в Левски. Фен съм на ЦСКА от малък, бил съм на стадиона и в хубаво, и в лошо. Имам си седалка вкъщи - счупена, за спомен от стадион „Българска армия“. Няма как да си представя да загърбя тази емоция в мен. Аз съм изключително честен и искрен човек, няма как заради някаква финансова изгода да изменя на това. Смятам, че е правилен изборът, който съм направил, и не съжалявам.
- Мнозина фенове се връщат с носталгия към онзи отбор на 2015-16 г., когато ЦСКА спечели купата, защото беше пълен с българи. Би ли направил сравнение с това сега?
- Емоция. А сега хората по трибуните усещат ли емоция изобщо? Честно казано, аз не го усещам, много хора ходят по навик на стадиона, защото обичат клуба. Мисля, че въпросът е донякъде риторичен, съпоставка не може да има. Това, което се случваше по време на тренировки или извън стадиона, този заряд, който давахме на феновете, беше нещо изключително истинско. А в момента липсва тази емоция, няма настроение в отбора, когато излиза да играе тази игра, а да си във футбола без настроение, нямаш никакъв шанс. Двете неща са несъпоставими и несравними. Спортно и технически тези футболисти, които са свободни агенти, смятам, че по никакъв начин не превъзхождат футболистите, които бяхме във В група дори. Много от тези играчи, които се съгласихме да играем във В група, до преди това бяхме в А. Аз бях част от отбора от А група и станахме 3-ти. След това се върнахме пак към А, но моята кариера беше към края си. Кариерата ми приключи във В група, след като направих тази голяма травма. Не можах да се възстановя и моят път като играч приключи.
- 40 хил човека на мач с Монтана ще видим ли пак?
- Надявам се, ако отборът започне да играе добре, да постига резултати. В професионалния футбол най-важно е да постигаш резултат, но трябва да има някаква игра. Някакви наченки на активен и динамичен футбол. Аз смятам, че в ръководството на ЦСКА има достатъчно кадърни хора, които да се стремят да взимат правилните решения, за да може играчите да дават най-доброто от себе си и да са в добра форма. Тогава смятам, че и публиката ще се върне.
- Какво мислиш за първия отбор в класирането на Efbet лига към днешна дата - Черно море, които се настаниха доста трайно там?
- Настаниха се толкова трайно с едно голямо доверие към Илиан Илиев. Човек, който аз много уважавам, 1-2 пъти съм имал комуникация с него. С това доверие към него, с всичките му качества той успя да изгради толкова балансиран и способен отбор. Това е отборът, който е с най-много българи. Изключвам Славия. Няма невъзнаграден труд, стискам палци за този отбор да продължи все така.
- Най-силните ти години минаха в Локо София обаче. Следиш ли ситуацията там?
- Непрекъснато ходя на мачове, когато имам възможност. Гледам какви футболисти се селектират, но виждам, че и там ситуацията не е добре. Няма такива резултати. Не знам какви са причините. Говоря с хора, които са вътре в клуба и ми казват, че футболистите не се справят, процесът на тренировки не е окей, заплатите също не са добри.
- Как успяваш да мотивираш децата, които тренираш? Не случайно ги наричам деца.
-Те са в етап, в който трябва да има човек над тях, в случая аз, който да им изгради навиците дори и извън терена. Наясно сме в какво време живеем, масово е децата да живеят в нездравословна среда. Деца на разведени родители например. По мое време това беше много рядко, а сега всичко се обърна. Сега ако има дете, което живее в здраво семейство, изглежда, че е странно и ненормално. Много родители не могат да изградят навици и дисциплина у децата си. Моята работа освен спортно-техническа е да изградим тези навици извън терена, за да може след това, когато стигнат в професионалния си спортен път, да ги повторят. Идеята ми е да създам личности със силен характер и ако не могат да се справят в спорта, да се справят в живота със самодисциплина. Това е основната идея на спорта. Не ми е фиксидея 20 от 20 деца да станат футболисти.
- Футболът ти е дал много, а какво ти е взел?
- Лично време, за което не съжалявам, и голяма част от здравето. Професионалният спорт не е здраве, трябва да е ясно. Той е изграждане на кариера, характер, амбиция. В един момент ставаш като машина. От здравословна гледна точка доста проблеми с кръст, колене и т.н. дори се увеличават с годините. Сега трябва да си правя операция на рамото.
- Тъй като сме в навечерието на ЕВРО 2024, кой е твоят фаворит за победа?
- От дете симпатизирам на Италия. От 17-годишен не съм виждал България в този форум, тъй че няма как да съм за нашите момчета.
- Не те ли е яд, че не игра футбол в чужбина?
- Имал съм оферти. Единият момент беше, когато се чудех между Левски и ЦСКА, тогава имах вариант да отида и в Шотландия. Това е едно от нещата, за които съжалявам.
- Кой ще е шампион на България този сезон според теб?
- Аз казвам, че искам ЦСКА да успее да стане шампион. Но обективно, колкото и да не ми се иска, мисля, че Лудогорец пак ще бъде. Заради наличието на футболистите, индивидуалната класа, отборната класа. Но разликата е, че там се дават милиони.
Екатерина ТОМОВА
Богомил РУСЕВ
