Без никакво съмнение Ива Георгиева беше една от най-любопитните участнички в „Игри на волята“. Тя е на 20 години, от Варна и в момента е студент по право. Но освен това се занимава с плуване дълги години и е бивша републиканска шампионка в различни дисциплини. Красавицата е на национален рекорд в дисциплината бътерфлай. Тя бе вторият гост от най-гледането предаване - „Игри на волята“, в „МачКаст“ след култовия Гатьо.
- Ива, изключително ни е приятно да бъдеш наш гост...
- Да, и на мен ми е приятно.
- Как се чувстваш, след като вече не си част от най-гледаното предаване - „Игри на волята“?
- Определено не е приятно. Гледайки битките, се поставяш веднага там. Неприятно е, когато знаеш, че си имал какво да покажеш... Сама съм си виновна. Животът продължава, в крайна сметка хора сме, грешим. Важно е дали си взимаш поука или продължаваш да правиш същите грешки. Предстои да видим дали съм си взела поука.
- Как изживя всичко, което ти се случи в последните дни на предаването. Знаем какво стана с телефона на Ситнилска...
- Тогава или в момента?
- И тогава, и в момента?
- От момента, в който Албена си тръгна, това бяха двата ми най-тегави дни. Не бях на себе си единия ден, особено и след като Румен си тръгна. Тежко го приех. На сутринта Оряшкова ми каза, че съм плакала на сън. На мен ми дойде доста шоково. Оставете на какво са подложени телата ни, но и психиката също е на краен предел. Определено ми беше неприятно. Отношенията в племето бяха много обтегнати. Никой не си говореше с никой, всеки беше напрегнат. Когато ме изпратиха на чистилището, аз още си мислех, че съм в играта, защото не знаех, че съвета е на другия ден. Даже се зарадвах. Викам си: „Една почивка, имам нужда да съм сама“. Или с по-малко хора в ситуацията. Смятах, че ще ми се отрази добре и ще се върна с нови сили. Но уви. Съдбата ми вече е била предначертана. Доста тежко го приех. Не мога да кажа, че се сринах след това. Почувствах хем успокоение, хем неописуем яд. Това да знаеш, че сам си си виновен... не съм ядосана нито на Вили, нито на Никол. Нито на самото предаване. Това си е моя грешка изцяло. Това най-много те гризе. Когато сам си си виновен, няма на кой да си изкараш яда, освен на себе си. Да стоиш, да блъскаш, да удряш... Нищо няма да се промени. Трябва да се съвземеш и да се надяваш, че някой ден ще имаш втори шанс. Не е гарантирано, но може би е някакво успокоение.
- Имаш таутировка. Какво пише на нея?
- Щом гориш, не ще се опариш. Уви, не успях да ги последвам това. Искам да намеря нещо, което ми показва, че съм се предпазила от нещо по-лошо. Дали контузия, дали нещо друго... Имах шансове да продължа доста напред, знаех, че съм подготвена. Едно е какво си мислиш, едно е на арената. Там има адреналин, сценична треска. Но като стъпих на арената се чувствах по-спокойна откъдето и да е. Горях на тази арена и нямах търпение за всяка следваща битка. Яд ме, че не съм ходила на индивидуални битки. Там показваш всичко, на което си способен. Разбира се, тръпката от груповата игра също е голяма. Но винаги може да се обърка нещо, което не зависи от теб.
- Когато бе излъчено видеото с телефона, социалните мрежи гръмнаха. Всеки втори пост беше за този случай. Как ти повлия това на теб?
- Да, имаше доста голям отзвук. Изненадана съм от коментарите, на които попаднах. Може би на 90% са положителни. Аз не съм очаквала, защото направиха глупава издънка. Очаквах да има „Мамино момичнеце“ и нещо такова. Имаше и сходни коментари, но масово хората съжаляваха, че съм отпаднала без никаква битка.
- Ще разкажеш ли повече за себе си. Знаем, че си плувкиня, като си била републикански шампион?
- Баща ми е плувец. От 4-годишна ме е записал на плуване. Преди това, дали в морето, дали някъде другаде, той ме е учил на плуване. 15 години съм плувала. В началото 10 години плувах в Одесос. В 8-и или 9-и клас се преместих в Черно море, който е шампион в абсолютно всички възрасти. От 6 години сме абсолютен държавен шампион. Това беше крачката за мен, която ако не бях направила, навярно щях да спра на доста ранна възраст. Не съм била в спортно училище, бил съм в езикова гимназия. Бях в малък отбор и нямах конкуренция. Много е трудно, защото в един момент ти писва да плуващ сам съм със себе си. Без конкуренция няма развитие. Тази стъпка беше важна. Треньорът ми Никола Петров е един от най-добрите в своята област, ако не и най-добрия. Има отношение към работата си, не го прави за парите. Там все едно започнах да плувам наново. Възроди ми се любовта към спорта. Върна ми се желанието за всичко. Излизах сутрина в 7, носех си храна, носех си всичко. Два часа плувах, два часа фитнес, прибирах се в 20 часа. Беше се превърнало в моя рутина. Даже, след като спрях, започна да ми липсва. Относно моите постижения. Да си държавен шампион не е нещо кой знае какво – трябва да си трудолюбив и да имаш капка талант.
- В момента в плуването ни има големи скандали. Какъв е твоят коментар по темата?
- Такова плувно поколение България не е имала от 80-те години. Жалко е да виждаш как талантите се отказват, заради безхаберието на федерацията. Определено Антъни Иванов е доста директен в изказванията си. Не смятам обаче, че той е далеч от истината. Той е човек с доста широки наблюдения във федерацията от доста години насам. Дълги години е бил човека-федерация. Бил е единственият човек в мъжкото плуване. Има ли сме Нина Рангелова и т.н. Антъни от доста малък започна да ходи по-големи състезания. Нямаше как българското плуване да не се свързва с него. Наблюдаваме нещо от доста години насам. „Интереса клати феса“, както се казва. Когато не си удобен на някого, започват проверки и някакви безумни неща. Той е единственият наказан състезател, на когото взимат допинг проба. А самото му наказание е още по-безумно. Те пишат, че не се е явил за допинг-тест, при положение, че има световно първенство и всички знаят локацията му. В такъв случай няма как да се покриеш. Точно на тази монета не мога да видя втората страна. Пристрастна съм, защото допинг-скандала е от преди 2 години. И трите момчета ги познавам, не мога да кажа нищо лошо за тях. Ситуацията е толкова абсурдна, че направо агресирам, като говоря по тази тема. Не им провалят спортната кариера, а живота! Тогава те завършваха и се надяваха на спортни стипендии от САЩ, отдали си бяха цялото време на тая федерация, в името на българското плуване. Имаха предложения да плуват за други държави. Но те избраха родината. Но в крайна сметка се подиграха с тях.
- Кои са твоите кумири – в плуването и в живота?
- Имам уважение към абсолютно всеки заслужил спортист, но нямам идол. Най-запомнящият се определено е Майкъл Фелпс. Иначе обичам баскетбол, волейбол...
- А футбол?
- Да, харесва ми. Като малка бях фен на Манчестър Юнайтед. Но от години не гледам задълбочено.
- Кой предпочиташ – Роналдо или Меси? И кой ти харесва повече като мъж?
Роналдо.
- Плуването до колко ти помогна в „Игри на волята“ и колко време продължи подготовката ти преди предаването?
- Плуването е комплексен спорт. Той ти дава издръжливост, но аз от 2 години не съм активен спортист. Заради това реших да наблегна повече на кросфит, на кондиционни тренировки. Даже само 4-5 пъти ходих да плувам преди това. Чувствах се невероятна форма за предаването. И за бягане, и за тежести. Влязох малко по-едра, но това беше добре, предвид глада, който изживяхме след това. Щях да пукна на реката, ако бяха влязла в предаването в такъв вид, в какъвто излязох. Свалих около 8 килограма, което за жена не е малко. За всички хора, които казват, че ядем: „Една жена не може да смъкне 8 килограма с ядене. Няма как!“. Ходих при Сюзан от втори сезон на „Игри на волята“. Страшен професионалист. Тя ми даде някои тънкости в елементите. Това ми беше много полезно.
- Какво предстои?
- Обмислях да стана брокер, но няма да е точно сега. Предстои ми трета година в университета, която няма да е по лесна от втората. Правото е доста сериозна материя. Искам да си намеря по-сериозна работа, не искам да съм сервитьорка някъде. Искам да се насладя на всичко, което се случва.
- Много добре се представяш пред камера. Може да те поканим за водещ на нашия подкаст? Кое е най-важното, което ще запомниш от „Игри на волята“
- Безценни уроци научих. Излизам доста огорчена от самата себе си. Но вече съм благодарна, че имам покрив над главата си, защото видях какво е да го нямаш. Но аз съм влязла там доброволно, а има хора, които така живеят. През 10 минути гледах тоя облак, оня облак, дали ще вали. Ревали сме за една филийка хляб. Важно е да имаш и хора до себе си, когато ти е трудно. Ако бях сама на някой плаж, щях да рухна. Това беше една казарма, която аз преживях на 20 години.
- Кой е твоят фаворит за победа?
Моят фаворит е Дени. От първата й битка на двойките си казах: „Искам да съм с това момиче на финал“. Има огромен хъс. От мъжете се кефя на Крум. Той показва, че не всичко е сила, трябва и ум. Има остри думи от него, но той призна, че е нервак. Симпатизиран и на Мартин, уникален стратег. Знае кога да е герой и кога да е подъл.
