Поредният звезден участник от „Игри на волята“ Крум Апостолов гостува в „МачКаст“. Той се настани удобно в „горещия“ стол за гости и разказа много любопитни неща за живота си извън шоуто, както и за представянето си в него.
- Каква равносметка си направи след шоуто?
- Успях да спечеля с това, че научих много неща за себе си. Какво трябва да правя и какво не. Генералното нещо, което не само аз видях, а и цяла България е, че трябва да бъда по-смирен. Мисля, че успявам да се контролирам вече и да имам напредък. Спокойствието е много ключово в това предаване. Успявам да го контролирам, на битките се стараех. След загуба вече си изпускам нервите. На последната ми битка беше ключов този въпрос.
- Доволен ли сте от представянето ви?
- 50/50. доволен съм от това, което показах, но имам и грешки. По арената не толкова, но стратегически и в социалната игра имам пропуски. Играта можеше да се развие по съвсем различен начин. Повечето са влезнали за приключението, малко бяхме влезнали за победа. Аз лично не бях за парите, а за това да съм на 1-во място. Яд ме, че не спечелих. Когато гледах последната битка си казах, че Рълев трябва само да е благодарен на Виолета и Дунев, не знам с какво го спасиха. Победата е недовършената ми задача. С Рълев и Момчил си имаме една приказка, че искаме една хубава битка с трасе, където има абсолютно всичко, за да видим кой е истинския победител. Повечето, на които сме участвали тримата са по-леки и не това, което искаме.
- Защо не си го организирате?
- Нищо не ни пречи, има много места и хора, които правят подобни арени. Нищо чудно в бъдеще да го направим.
- Победителят заслужено ли спечели според теб?
- С оглед на играта му, да заслужи. Победителят в Игрите трябва да бъде такъв типаж – да играе добре на арената и стратегически. Имаше един момент, в който му се смях много. Преди първата битка на обединението каза, че бил бушон, а в същото време не е ходил на елиминационна битка. Но аз се разбирам с него, имаме си приказка.
- Какво ви накара да се запишете в предаването?
- Този формат ми е много интересен. Харесвам такива игри, в които има физическа и социална игра. От малък следя такъв тип предавания. Преди 6-7 години се записах на такъв тип игри, но са по 2-3 дни. Там усещаш игрите, има някакво гладуване и се справях много добре. Знаех, че мога да се справя и в истински формат вече. Усетих, че това е моето предаване.
- Вие работите като съдия, разкажете малко повече ?
- Малко не ми достигна да бъда професионален съдия, аз съм асистент-съдия. Като физическа подготовка, тази професия много ми помогна за формата. Зрителите виждат това, което се случва на терена, крайният продукт от всичко. А реално имаме много дълга подготовка. Смятам, че от социална гледка точка спазваме благоприличие, което също ми даде плюс в Игрите. Не съм искал да ударя никого, но се сещам как на терена трябва запазя спокойствие и това ми помагаше там. Особено за хейтърите. Толкова съм свикнал да ме обиждат по стадионите, че сега по никакъв начин не ме трогват.
- Разкажете някоя забавна случка?
- В едно село около Пловдив на юг, там е същински ад за свирене. Тогава работех от 2 години, млад съдия, искам да се докажа, имаше и професионален съдия на мача исках да изпъкна. Мачът беше дерби, единият отбор е топа на лигата, другият топа на селянията. Срещу домакините вдигнах 7 засади, но според хората от там не беше така. Крайният резултат беше 2:1 за гостите. В 85 минута, домакините вкараха гол, но беше засада отвсякъде, три метра. Аз си вдигнах флага, а голмайсторът, както беше радостен, рязко смени физиономията си. 30-на фенове започнаха да хвърлят неща по мен, треньорът и всичко останали започнаха да ме плюят, беше скандално. Другият съдия успя да ме спаси, защото бе доказан и застана до мен.
Имам и друг случай на един стадион, над който гробищата са точно над него, имаше и водоем. Аз съм от страната на гробищата и едни недоброжелатели решиха да пуснат водоема, станах чисто мокър. Но второто полувреме решиха да ме целят с кал, а аз си вървя във водата, защото всичко беше като един гьол.
- Как се справяте в спорните ситуации?
- Когато няма камери е много трудно. Има ситуации, които са очевидни, но има и такива, които обмисляме много добре. Колкото и добър съдия да си, винаги може да допуснеш грешка. Човешко е, но хората не могат да го разберат това. Ако нападателят сбърка няма проблем, но ако ние сгрешим е страшно. По-неприемливо е за нас – факт. Тренирал съм и като футболист. Но бях от слабите, в мъжкия отбор бях резервен вратар в 4-та дивизия. Треньорството определено повече ми харесваше на деца. Получих предложение за тази професия, която работя сега и реших да се впусна в нея. Съдийството го правех заради хората в Пловдив, в момента съм в пауза. В София живея в момента, но не мисля да започвам тепърва тук от нулата.
- По-лесно ли се играе на малки вратички?
- На малки вратички се изисква да си по-бърз с топката, няма време за мислене.
- Как ще посрещнете коледните празници?
- С подаръците съм в етап на подготовка. Ще бъда с родителите на моята приятелка, такава ни е договорката. Това ни е първата Коледа заедно, аз много ценя точно тези празници. Придават топлина, всички коледни песни, всеки си е в дома, събираме се семействата. Когато се събереш с най-близките си е най-хубавото.
- Вашата приятелка как прие участието ви?
- Много ме подкрепяше, на моменти вярваше повече от мен, че ще ме приемат. Аз исках точно в този сезон да ме вземат, но вътрешно не бях сигурен, а тя беше убедена. Дори се чудеше как ще се справи без мен толкова време. Сега, когато го гледахме заедно ми задаваше различни въпроси, как съм успял да направя някои неща. Нервираше се, когато някой е против мен, защото знае, че аз нямам проблем с никой. Не и стана неприятно, когато виждаше, че някой ми говори зад гърба, дори тя не харесва някои хора. За саламите само не ме подкрепи. С тях си изядох и участието в състезанието.
- С кой ще останете най-близък?
- Със сигурност Дани е на първо място, като цяло с гладиаторите се разбирам чудесно. Гатьо, Мастагарков, Цецо, Ники и всичко общо взето. С Цвети също сме си близки. Макар че ежедневието ни грабна всички, но поддържаме връзка.
- Приятно ли ви е, че вече сте разпознаваема личност?
- Приятно ми е, когато се срещам с хората. Интересното е, че има голям парадокс в хората навън и в социалните мрежи. В мрежата има много обиди по мой адрес, но навън никога не съм го усетил. Винаги искат да се снимаме, говорим си и ми е много приятно. Все пак ние участваме за хората, да гледат нещо.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да направя добър бизнес свързан със спорта, като например фитнес зала. Работя по въпроса вече. В личен план стабилност в семейството, като всеки човек.
- Ако имате възможност да излезете на арената с някой от участниците от всички сезони, кой бихте избрал?
- Не е само един, на кастинга също ме попитаха. Искам да изляза с всеки, който се е смятал за фаворит. Чувам, че казват, че нашия сезон е пълен с много слаби участници, но според мен не е така, а дори обратното. Бих се радвал да се изправя срещу Филип, Гого, Алекса. Юлиан от 1-ви сезон, защото се води, че е най-силния участник играл някога в Игрите. Нека видим кой е по-добрия. Искам да се бия с всички победители, за да видят, че просто са имали късмет в техните сезони.
Екатерина ТОМОВА
Димитър ПЕНЕВ
