Завършваме серията от гости от „Игри на волята“ в студиото на „МачКаст“ с Мартин Николов, известен като Елвиса. Той впечатли със своя интелект и своята хитрост, които го изведоха до самия край на предаването. Елвиса е столичен бохем, собственик на едни от най-модерните заведения в България. Завършил е „Международни отношения” във Великобритания и „Право” в УНСС. Един от най-добрите български покер играчи. Става популярен в медиите с връзката си с певицата Емануела. Има две дъщери - Мария-Никол и Каролин.
- На гости в „МачКаст“ е един от най-любопитните и интересни участници в „Игри на волята“ 5 – Мартин Елвиса. Как се чувстваш, след като предаването вече приключи?
- Чувствам се много добре. Някак си ми падна напрежението от плещите, че вече не ме дават всяка вечер по телевизията. Чувствам се супер! Всички неприятни моменти от Игрите са забравени. Гладът, студът и всички тези работи... Остават само позитивите.
- Стана любимец на много хора. Как ти се отразява това?
- Чувството е много приятно. Аз не съм свикнал с такова внимание от хората. Където и да отидеш, постоянно идва някой да се снима, някой желае автограф. Много е приятно, защото по този начин виждаш, че явно хората те харесват и това, което си направил, най-вероятно се е получило.
- Колко време се подготвяше за самото предаване?
- Аз просто реших, че ще кандидатствам и ако ме приемат - ще влезна. Когато всъщност те ме одобриха, аз имах няколко месеца да се подготвя за самия кастинг. Тогава започнах подготовка с моя личен треньор, малко по-целенасочено. Тренирахме си и след като вече отидох на кастинга, одобриха ме и там тогава вече започнах тренировки с Фифо от миналия сезон. Той ми обърна внимание, за което съм му много благодарен, помогна ми и в общи линии това беше подготовката, която имах за „Игри на волята“. Не съм правил нищо по-специално.
- Доста добре те е подготвил, след като стигна до финала почти?
- Да, дори неочаквано и за мен, и за него, и за всички. Явно добре ме е подготвил, да.
- Как ти е ръката, помним какво се случи в предаването?
- Добре ми е, да. Доста време след това все още ме болеше. Даже един месец след Игрите въобще не тренирах нищо. Сега като тренирам, го правя с много леки тежести, за да не я натоварвам. Ходих да ме видят лекарите и казаха, че не трябва нито операция, нито нищо. Това са просто разтегнати влакна, които трябва да минат само и единствено с почивка. И аз много не обичам да почивам, ама ще го видим, Ще го мислим за „Аll stars“ (смее се).
- Защо не се отказа, когато медицинския екип ти каза, че може би все пак е редно да спреш. И не само не се отказа, но и победи Денислава?
- Много мраза да губя. Там имахме и едни лични конфликти и драми, които трябваше да бъдат разрешени. Първо с Денислава, те на този етап не бяха чак толкова сериозни, обаче там имаше един-двама, които ме чакаха, дето цял сезон искаха да ми режат главата. Казах си, че няма как да се дам без бой. Ще седя тук и ще даяна до края, но няма да се отказвам. Аз не се отказвам, не обичам. Просто отишъл съм там, щом съм се мъчил толкова много време, ще се помъчиш още малко.
- Какви са отношенията ти с Мастагарков, защото те преминаха от изключително близки към доста обтегнати?
- В момента с Мастагарков нямаме абсолютно никакви отношения. Не си говорим, не се следваме в социалните мрежи. Даже го видях един път, подминах го и въобще не му казвам и „Здравей“. Горе-долу това са ни отношенията.
- А с останалите участници запазили ли с някои по-топли отношения?
- Да, запазих с много от тях. С Рълев съм изключително близък, с Момчи, с Васко, с Румен Радев, Мудева, Оряшкова, Вики. С много хора си останахме приятели. Има и няколко човека, които нито искам да ги виждам, нито искам да ги чувам. Предполагам се да усещате кои са. Мастагарков, Виолета, Денислава, Дунев. Това са хора, които през цялото време ме наричаха лицемер и аз сега им показвам, че всъщност аз не съм лицемер. Когато на мен някой не ми е симпатичен и не искам да си говоря, аз не го правя нито в Игрите, нито извън Игрите. Те се събираха да гледат заедно финала, нали всичките да са заедно. Извинявайте, ама тоя финал аз искам да го гледам с мои близки хора и приятели. Нямам намерение да го гледам с враговете си. Следователно, не отидох да го гледам с тях.
- Тоест, да разбираме, че победата ти над Виолета, и над Денислава, е не само спортна...
- Това е абсолютна победа - и физическа, и психологическа. И е много ценна за мен. Беше много важна, защото те ми бяха врагове вътре. Когато постоянно ти точат ножа, най-хубавото нещо е лично да ги резнеш. Нали, през главата и да ги пратиш да си почиват вкъщи.
- Каква беше твоята стратегия? Защото сме сигурни, че си мислил едно, а съвсем друго се е получило?
- Абсолютно. Значи, много е трудно да влезеш в предаване с още 32-ма човека и да имаш предварителна стратегия без да ги познаваш. Няма как. Стратегията постоянно трябва да се адаптира и да се развива в движение на играта. И това се случваше и при мен. Просто виждаш хората около теб, кои са в твоето племе, кои са в другото племе, кои играят с теб, кои играят срещу теб. По този начин просто се напасваш предварително. Единственото нещо, което бях подготвил, е първите две седмици да съм по-тих от тревата. Това е.
- Получи ли се?
- Да, междудругото, получи се. Имах леко, може би, едно така дребно избухване в началото.
- Откъде идва твоят прякор „Елвиса“?
- Завършил съм първото ми висше образование в Лондон. И когато бях там, се прибирам. Не се бях подстригал, бях пуснал по-дълга коса, на летището дойдоха да ме посрещнат моите приятели. Бях с дънки, с дънково яке, с вдигната яка, косата зализана назад и като излязох от летището, всички те казаха: „Я го вижте Елвиса“. И така вече цял живот си ми викат Елвис.
- Какво накара човек като теб, който е завършил толкова престижен университет, да се върне в България, да не продължи като много други - на запад?
- Аз винаги съм знаел, че моите корени са си тук и където и да отида, аз ще се върна тук. Аз не обичам да пътувам в чужбина, не ми харесва живота в чужбина. Аз съм си домошар, искам да съм си тук, около семейството, около приятелите. Това е обстановката, в която съм свикнал да живея и тук е мястото, където искам да живея. И винаги съм знаел, че където и да отида да уча, аз ще се върна тук. И така се и случи.
- Кой управляваше бизнеса ти докато ти беше там в предаването? Защото много време теб реално те нямаше.
- Моите партньори. Ние сме трима съдружника и те се грижиха перфектно за нещата. Мога да си позволя да отсъствам.
- А когато каза на твоето семейство, че влизаш в „Игри на волята“, как реагираха?
- Ми казаха, че съм чисто луд (смее се). Къде си тръгнал, това не беше ли там с ония спортистите? Викам, точно това е. Ти какво ще правиш там? Викам, ще се пробвам, бе. Що па да не се пробвам? И ей го е, пробвах се и се получи.
- Кой беше най-трудният момент вътре? Имаше ли момент, в който да си кажеш: „Какво правя тук, я да взема да си ходя“?
- Честно казано, най-трудният момент беше, когато си контузих ръката. Това със сигурност беше преломният момент, когато се почувствах много зле. Точно преди... То не е преди финала, а преди полуфинал, но на финалната права. Когато усетиш тия болки в ръката и си казваш, а сега на къде? Това ми беше най-трудният момент, наистина, може би. Радвам се, че имах шанс да продължа напред. Все пак успях да победя и на полуфинала.
- Любим въпрос, който задаваме на всеки. Какво е твоето ежедневие? Защото всеки от вас, от участниците, има различни професии.
- Не знам дали знаете, но аз бях и помощник-нотариус. След като се прибрах от Англия, завърших второ висше образование, право. Тук във УНСС. Майка ми е нотариус и идеята беше аз да стана помощник-нотариус. И да продължа след това, да стана нотариус по заместване. Тя да се оттегли, аз да продължа работата. Работех като помощник-нотариус. Всяка сутрин, 9 часа в офиса, до вечерта, до 5-6. Не беше моето. Ето, казвам ви, не беше моето. Не се чувствах добре. Аз не мога да ставам рано сутрин. Това значи да лягам рано вечер. Не мога да излизам по заведения. Аз съм си бохем. Обичам да се забавлявам. Помъчихме се известно време. И видяхме, че няма да стане. Така с моите приятели започнахме със заведенията. Направихме първо, второ, трето и четвърто. Почнахме да ги развиваме.
- Колко имате в момента?
В момента имаме 6.
- Само в София ли?
Две в София, но имаме в Пловдив, във Велинград, във Варна, в Созопол. В момента в общи линии разполагам с времето си, защото нашата работа през деня не включва нищо особено. И това е най-хубавото нещо - да можеш да се чувстваш удовлетворен.
- А щастлив ли си? Имаш ли човек до себе си?
- Човек до себе си нямам. На този етап. Но има време. В крайна сметка. Чувствам се много щастлив човек. Имам си две прекрасни дъщерички. Имам си прекрасен бизнес. Имам си хора около мен. Майка ми и баща ми са живи и здрави. И какво повече му трябва на човек в крайна сметка? Да, трябва да ще кажете трябва му една любов, нали? Никога не е късно.
- Какво търсиш в една жена?
- Наистина не знам какво да отговоря. Много е неприятен.
- Можеш да кажеш: Търся да има големи очи?
- За мен е много важно да има големи очи. Аз обичам големите очи. Така, като я погледнеш и да видиш големите и очи от пръв поглед. Майтапя се. Значи, една жена естествено винаги те грабва с външния си в началото. Това е ясно. Сега като кажем, искам да бъде умна, интелигентна, добра и грижовна. Да, искам, обаче искам и да е красива. Естествено, защото тя за да ме грабне, трябва да е красива. И от там нататък вече другите качества са ясни. Там да те уважава, да те обича, да те защитава. Нормалните неща.
- Понеже сме спортен подкаст, да кажеш кои са ти любимите спортове? Кой ти е идолът ти?
- Любимият ми спорт със сигурност е футбол. Обожавам футбол. Като бях малък винаги съм играл футбол. Даже исках да ставам футболист. Обаче баща ми каза: „Моето момче, ние сме юристи. На нас футболист не ни трябва в семейството“. И до там бяха моите намерения с професионално занимаване с футбол. Цял живот съм си играл на аматьорско ниво, докато скъсах връзки долу на глезена. И тогава окачих бутонките на стената и почнах само да гледам футбол по телевизията.
- Кой е твоят идол така от спортистите?
- Идол? Не бих казал, че имам идол, но, футболистът, на който винаги страшно много съм симпатизирал, е Дейвид Бекъм.
- Заради визията?
Може би, да. Той е една съвкупност. И визията му, и лайфстайла, и начина му на игра, въобще. Всичко това може би допринася. Много го харесвах, наистина.
- Какво следва оттук нататък и отворен ли си за нови предизвикателства?
- Аз мисля, че направих най-голямото излизане от сферата на комфорта - с влизането в „Игри на волята“. За момента съм се пуснал по течението.
- Спомена, че си щастлив баща на две дъщери. Какво е най-важното, на което искаш да ги научиш и какъв баща е Мартин, защото това е много по-различно от амплоато на бохем?
- Да, така е. Това, на което се опитвам да науча децата ми, е да бъдат самостоятелни и да взимат сами решенията за живота си. Аз се опитвам да не им натяквам моето мнение. Какво да правят, как да се обличат, къде да ходят, какво да учат, къде да учат. Искам те да взимат сами решенията, за да могат те да носят последствията от тези решения. Защото ако аз съм им ги казал, това няма да е нещо, което те са искали и те няма да се чувстват доволни и щастливи, а за мен важното е те да са щастливи. А те ще бъдат щастливи само, ако сами взимат решенията в живота си. За мен това е най-важното.
- Видяхме, че във визитката ти пише, че си играч на покер. Ще разкриеш ли малко и за тази твоя страст.
- Да, покер играя много. Не го играя на професионално ниво, защото все пак професионалистите се занимават само и единствено с това. Пътуват постоянно по чужбина, играят турнири. Аз нямам толкова време, но го играя като хоби. Обожавам да играя покер. Като може хобито ти да ти изкара някакви пари, допълнителни, защо не?
- Блъфираш ли често?
- Да, задължително. Разбира се.
- В предаването блъфира ли?
- Блъфирах ли? Да, блъфирах определено. Блъфирах на доста моменти, но няма да кажа кога.
- Думата „интригант“ запечата ли ти се в съзнанието?
Те хората, които са вътре в „Игри на волята“, не знаят значението на повечето думи. Те ги използват, ей така, просто защото са чули някакви думи и затова ги ползват. Ти ако ги питаш тия хора да ти обяснят какво е „интригант“, какво е „лицемер“ и какво е „двуличник“, те не могат да ти кажат. Те ги използват, все едно ти казват, че си пич. Ти си пич или ти си човек. Ти си казваш, кое ми е интригантското, кое ми е лицемерното? Аз отивам на теб и ти казвам, пич, ти не ме кефиш. Въобще не те харесам и теб. Не искам въобще да играя с теб повече. Кое ми е лицемерното?
- Това е точно обратно на лицемерието.
- Точно така, или вика той е двуличник. Ма кое е двуличник? И аз даже на единия съвет специално го попитах Благо, когато ми каза: Ти си двуличник. Викам чакай, бе приятел, хайде сега, понеже си много интелигентен тип, кажи ми защо аз съм двуличник? Дай ми, един пример. Мълчание. Кажи един, кажи един пример. Няма да ти кажа. И аз тогава даже се избъзиках. Това е все едно аз момента ти кажа, че ти си автокрадец. И той каза, добре, кажи една кола, която съм откраднал. И аз ще си кажа: „Ами няма да ти кажа“. Еми брат, кажи някакъв пример, де. Нали, не може, ми кажеш, че съм нещо и да не можеш да дадеш нито един пример. Не става така. Ама те в „Игрите“, за жалост, повечето са на това дередже.
- Как се чувстваше човек като теб, който е свикнал да има всичко, да не може да яде каквото пожелаеш?
Мале ужасно беше. Хора казвам ви, беше ужасно. Това всъщност беше нещото, което най-много ме притесняваше. Как ще се оправим без храна, как ще се оправим с липсата на хигиена, със спането по земята. Наистина, не знам, защото те ме питат как, как, как. И им викам, от къде да знам. Това трябва да отидеш и да го преживееш. Ако не си го преживявал, не можеш да знаеш. Много беше тежко, между другото. Обаче ми направи впечатление, че тия работи се забравят. Смисъл минават 10, 15, 20 дни и вече...
- Свикваш?
- Не, не го забравям. Забравил си глада вече. След като излезеш от Игрите, си забравял колко си гладувал. На момента е нещо ужасно, но като мине време вече остава на заден план.
- Какво беше първото, което си поръча да ядеш, след като излезе?
- Поръчах си скариди саганаки. Това са едни скариди с такъв доматен сос. Топиш вътре един хляб, олеле майчице мила. Нямах търпение да ям такова нещо.
- Коледа е. Какво си пожелаваш?
- Колкото и клиширано да звучи, наистина най-важното е да сме живи и здрави. Ако сме живи и здрави, всичко друго може да се постигне без никакъв проблем. Здравето е нещо, което е безценно и то ни дава всичко друго. Така че най-вече да сме живи и здрави. Това е.
- Какво си пожелаваш за Нова година?
За новата година си пожелавам да съм жив и здрав. Пожелавам си нещата да ми вървят по начина, по който ми вървят, да съм заобиколен само от позитивни и положителни хора и да изчистя около мен повечето хора, които не заслужават да бъдат до мен и не искам да бъдат до мен. Хора, които ме натоварват, които са токсични и които просто искам да бъдат далеч. Това си пожелавам.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
