Продължава поредицата от гостувания на по-колоритните участници от „Игри на волята“ по NOVA в нашето предаване „МачКаст“. След култовия Гатьо, плувкинята Ива Георгиева, човекът с най-големи крака в България – Николай Костадинов и красивата ездачка Цвети Станева, викингът Даниел Димов и плувецът в ледени води Радостин Кръстев, сега е ред на амазонката Мария Оряшкова. Тя е десеткратна европейска и шесткратна световна шампионка по спортно самбо. В своята кариера е европейска шампионка по сумо и 15 пъти републиканска шампионка в различни възрастови групи по джудо.
- Как се чувствате, след като вече не сте част от шоуто?
- Щастлива, изживявам го още веднъж. Започват да утихват страстите, както беше и след самото предаване.
- Има ли нещо, за което съжалявате?
- Нищо не бих променила. Не съжалявам за нещо, което съм направила или казала. За момента, това което е останало в спомените, и което излъчват по телевизията, всичко е наред.
- Имаше ли трудни моменти?
- Имаше много объркани. Не можеше да прецениш какво си казал, защо така си реагирал. Но там емоциите бушуват, всеки ден си по-чувствителен от предния ден. Няма как хората да разберат цялата истина.
- Вие сте шампион, свикнала сте да побеждавате и да падате. Тук приключихте на почетното 10-то място, това как ви накара да се почувствате?
- За да взимам толкова медали, със сигурност съм падала. Обичам единицата и по някаква съдба или карма, отново има единица при мен. Смятам, че няма нищо случайно, излизането ми също. Така е трябвало да стане, не трябва да сме алчни и да искаме всичко на всяка цена. Трябва да знаеш какво да си пожелаеш, за да можеш да платиш неговата цена.
- Във вашата визитка казвате, че не обичате дървени философи и егоцентрици, срещнахте ли такъв тип хора в предаването? Как се справихте с тях?
- Не мога да кажа дали съм срещнала. В по-късен етап на формата срещнах хора, които знаят как да играят играта. Знаят как да правят коалиции и мислят два хода напред, но в никакъв случай не са егоцентрици. Както всички знаят, в началото бяхме само жени. Там нямаше място за такива неща и беше по-спокойно. Всички бяхме силни характери. Станахме много сплотени, но когато нямаше нищо сме по-добри и смирени. Когато имаш всичко се чудиш какво да направиш. Но гладът и мизерията ни сплоти, защото в тези моменти нямаме нищо друго.
- Камерите, които ви снимат постоянно, пречеха ли да разкриете истинското си аз?
- Първите три-четири дни си казваш, че трябва да внимаваш или се контролираш по някакъв начин. След това не ти пука, просто свикваш. Дори и да излъжеш, след два дни ще кажеш истината и излизаш себе си. Колкото и маски да имаш и роли да играеш, особено когато си гладен, не те интересува нито косата ти, нито как изглеждаш. Просто душата ти говори в един момент.
- Там имаше много буболечки, а вие имате страх от тях, как се справихте?
- Тотално нови неща се случиха, палатки, открито небе. Бях наясно, че ще ги преодолея. В никакъв случай не вярвах, че ще бъда 6 пъти на реката, 6 седмици. Но нямаш вариант, трябва да го приемеш и да разбереш, че това е положението и трябва да се адаптираш. Бориш се със страховете си, не спиш по цяла нощ. Не може да си кажеш, ох излизам. Преодолях всички фобии. Ние спим в спалните чували, първите няколко дни спах седнала, за да не ме полази нещо. Но след всичките битки на следващите дни, се отказах. Лягам и заспивам, защото съм и гладна, поне да се наспя. В реалния живот нямаше как да преодолея буболечките, но там няма как.
- Разкажете историята с кандидатстването ви. Радев и брат ви са ви дали тласък, преди това представяли ли сте си, че ще участвате там?
- Гледала съм всички сезони, но не съм си представяла да участвам. Гледала съм с интерес цялата тази изолация. След травмата ми, брат ми каза – давай. Но отказвах, тъй като още не можех да ходя. След няколко месеца Румен ми показа въпросите, които са за кастинга. Тогава реших и аз да го направя, супер бързо ги попълних за разлика от другите. Всичко стана много бързо, не минах на 1-ия кръг в кастинга, в по-късен етап се случи, защото не можех да тичам.
- Защо сложихте точка на кариерата си след последната ви битка?
- Не съм го мислела, че ще го кажа това. Всички мислеха, че ще се върна, защото целия ми живот е минал в спорта. Емоцията ме подтикна когато Ралица и Димо ми казаха световен шампион, усетих че това е окончателното ми решение. В тази изолация водещите ги приемах толкова близки, въпреки, че комуникацията ни е само за игрите, че се чувствах длъжна да го кажа пред тях и да им споделя.
- Как една дама избира по-мъжки и силни спортове?
- Спорта избира теб. Ти не отиваш и не казваш: „Ще стана гимнастичка“. Една тренировка ти е достатъчна да разбереш дали си влюбен в този спорт. Аз бях много малка, когато разбрах, че всичко с борба ми харесва. Като любов от пръв поглед е, не мислиш дали е мъжки спорт и дали ще станеш шампион. Спортът ти носи емоции, пътуваш на места, за които си мечтаел. Не знаех абсолютно нищо, но знаех, че това е моето. Първото, на което ни учат, е да падаме. Трябва да се научиш да падаш, за да се научиш да хвърляш. Здравословно трябва да си добре.
- Завършили сте НСА и имате лиценз да бъдете преподавател, мислите ли да продължите в тази посока?
- Ще е свързано със спорта. Завърших и доктор на спортните науки, учител, всичко, което можех, гледах да го завърша успоредно със спорта. Това ми е една от мечтите- да бъда преподавател в НСА. Междувременно да водя и тренировки в моето родно село и в София. И на деца, и на възрастни. Работила съм с деца в ЦСКА, имам малък опит и ми харесва.
- Колко килограми отслабнахте по време на Игрите?
- Няма как да се подготвиш с глада, сваляла съм килограми, но не толкова много. В реалния живот се изкушаваш в магазина, а на реката няма и джанки понякога. Общо 13 килограма свалих, но се чувствам добре и това може би е едно от хубавите неща там. След излизането от игрите с Мудева се разхождахме край Панчарево и видяхме джанка. Веднага се втурнах,е да си наберем, чувствахме се длъжни да си хапнем.
- Извън спорта, коя е Мария?
- Буйна, когато не тренира, спокойна, когато е в залата. Мисля, че животът ме е сблъсквал предимно с добри хора, за това не мога да лъжа. Чувствам се чиста и чувствителна.
- Какво трябва да притежава един мъж, за да спечели сърцето ви?
- Напоследък все се шегуват с това. Има човек, който е до мен, но не е момента, в който да изляза и да кажа публично, че това е човека до мен. Искам да е силен, не само физически, но и психически. Да се чувствам обичана, да бъдем искрени и да получавам спокойствие, когато се прибера.
- Каква равносметка си дадохте по време на формата?
- Много е странно, защото сме свикнали с всички телефони, коли, магазини, нямаш време да останеш сам със себе си. Главата все ти е заета с нещо друго. Откриваш себе си, даваш си равносметка кой си и какво искаш. Това беше страшното, не знаеш какво се случва навън. Свикнали сме телефона да е до нас и да знаем всичко. Когато нахлуваха мисли за близките ми как са, се опитвах да го избегна, защото може да се побъркаш, ако си с по-слаба психика. Чудиш се кой, къде е, здрави ли са. Изолацията е страшно нещо, адаптирането към нея е трудно, но излизането също е трудно, дори и по-трудно. Мислех, че всичко ще е наред, но се затваряш в себе си, не ти се говори по телефона, не искаш никой да виждаш. Отне ми много време да се завърна в реалността. Вътре имаше едно спокойствие, което навън го няма.
- Кой е вашият фаворит, кой заслужава да спечели?
- Ако кажа един, другите ще се обидят. Всички заслужават, щом са там, доказали са, минали са през трънлив път. Въпрос на късмет е каква ще бъде играта.
- Кой е най-комплексния от целия сезон?
- Момчил, Рълев, Виктория и Денислава са абсолютно непоколебими. Не мога да избера един от тях. Всеки си има неговите плюсове и минуси, които хората на терена сме видели. Няма перфектни хора, всеки заслужава.
- С кои се сближихте най-много?
- Като изключим Мудева и Радев, с почти всички поддържам връзка, особено с тези в София. Теодора, Ива Ситнилска, но забързания ни начин на живот ни пречи. Вики от Старейшините също. Вили и Дени, с Гатьо. Доста сме ангажирани, ежедневието ни хваща и трябва отново да се завърнем.
- Ако ви поканят в All stars, кой искате да срещнете на арената?
- На много хора съм симпатизирала през сезоните, няма човек, който да си кажа, че не искам да виждам. Имам и пристрастия към бойните спортове, съответно Алекса, Елица, Фифо, те са невероятни. Бих се радвала да ги срещна.
- Как ще прекарате коледните празници?
- С моите племенници, надявам се и брат ми да се прибере. Всеки трябва да бъде със семейството си на тези дни и да бъдем по-сплотени.
- Какво ще си пожелаеш занапред?
- Колкото и банално да звучи, искам всички около мен да са здрави. Няма по-ценно от здравето, не може да се купи с пари. Всичко се постига, но когато теб или твоите близки не са добре, това те мъчи.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ЛИДИЯ ДРАГОМИРОВА
