„МачКаст“ навлиза в дебрите на кулинарията и ще ви представя най-колоритните участници в Hell's Kitchen 6, който започна преди дни. За да направим плавен преход към новото ни поприще, в последното предаване на „МачКаст“ поканихме победителят от сезон 5 на хитовото предаване на NOVA - Станислав Иванов. Той ни разказа с какви чувства се връща година назад във времето, когато шеф Ангелов обяви неговото име за първото място и какви съвети дава на новите участници. И все пак питахме и за джудото, което той е тренирал. Все пак мотото на „МачКаст“ е: Търсим спорта във всичко!
- Станислав, каква е твоята история с бойните спортове?
- Баща ми много искаше да ме запише на някакъв спорт. Както знаем, спортът учи на дисциплина, държание. Нашето семейство много уважава спорта. Аз бях на 13 г., а баща ми дойде и ми каза „Станиславе, записвам те в спортното училище - борба“. Аз му отговорих - „Каква борба?!“. Ние бяхме свикнали да си играем пред блока, ходейки на ръце, а аз исках да си стана акробат. С такава идея влязох в Спортното, но за този спорт нямаше места. Тогава директорът на Спортното училище в Сливен ми каза, че има свободно място в джудото и бокса, а баща ми веднага започна да ме навива за бокса, но аз не исках бойни, а исках да си стана акробат. В крайна сметка реших да запиша джудо. Не след дълго започнах тренировки. Сутрин баща ми държеше да остана в общежитията на Спортното училище, без никакви квартири, защото там дисциплината е ужасно строга. Сутрин ни будиха в 6:40. Навън тъмно, а в стаята студено. Спяхме по 12-15 човека в стая. Сутрин задължително в 7:00 трябваше да излезем от стаята, слизахме да хапнем, а в 8:00 ни започваха тренировките. Те свършваха в 10:00. В началото ми бе много трудно, защото след тренировките бяха училищните занятия. В крайна сметка този опит там ми даде много голяма дисциплина и ме научи как да се държа. Треньорът ни беше много строг, а след това тази строгост я намерих и в шеф Ангелов (смее се). Така се върнах назад във времето и си казах, че няма да се отказвам. В Hell's Kitchen исках да пробвам докъде стига моята кулинарна сила.
-Какво беше най-трудното в кухнята на „Hell's Kitchen”?
- Да преодолееш стреса и някак си да подредиш всичко в главата си. Постоянно имахме предизвикателства, а много от нещата за мен бяха нови. Трябваше да следя стъпка по стъпка всяко нещо в приготвянето на едно ястие. Трябваше много добре да си преценявам времето.
- Като поотрасна не реши ли да се преориентираш към акробатиката, например?
- Не, както казвам Господ си знае работата. Той в точния момент ни поставя на местата. Аз всъщност се влюбих в джудото. Ходехме на републикански първенства, европейски, международни турнири. На мен този спорт ми хареса, защото е красив спорт. Той е от типа на класическата борба и отново се връщам на дисциплината. Като малък от понеделник до петък бях в Сливен, а през уикенда си живях в Зимница, малко селце до Ямбол.
- Кое е най-емблематичното международно състезание, което няма да забравиш?
- Имам една много интересна случка от състезание, на което щяхме да ходим мисля, че в Австрия. Имахме силна подготовка за него от няколко месеца. Така се стигна до един петък 13. Баща ми на тази дата не караше колата си. Предната вечер се прибирахме от Варна, бяхме си купили риба оттам. На 13-и баща ми каза на баба ми да вземе колата и да закара малко риба на познат. И в един момент казах на баба да ми даде колата. На връщане към вкъщи тя ми позволи да карам. Стигнахме пред нашата къща, където отпред имаше един магазин. Тръгнах да паркирам, само че вместо спирачката натиснах газта. Блъснах се в тази метална постройка, предницата на колата беше леш. Имах чувството, че съм в блъскащите колички на ток от едно време. С баба ми стоим и никой не може да вземе решение. Отидох при баща ми, за да си призная, а той ми каза „На състезание в Австрия няма да ходиш“. Това ми беше наказанието.
- Кога реши от бойния спорт да се пренасочиш към кулинарията?
- От много години това ни е семейният бизнес. Минал съм през студена, топла кухня. В нашето заведение, в едно от тях, майка ми беше главен готвач, а баща ми салонен управител. Сестра ми беше сервитьорка. Аз тогава започнах в студената кухня да си работя. В един момент просто животът ме натисна да върша тази работа, но впоследствие започнах да тренирам, а покрай тренировките разбрах, че трябва да започна да работя нещо, свързано с кухня, за да мога да си готвя. Тогава тръгнах по ресторантите.
- Какво те накара да се запишеш в „Hell's Kitchen”?
- Винаги, когато съм ги гледал по телевизията, съм си казвал – трябва да пробваш. Бях на около 20, когато записах висшето си в Благоевград. Прекратих спортната си кариера не за друго, а защото ми дойде до гуша от тренировки, но в един момент реших да отида в Благоевград. Тогава се записах за друго популярно кулинарно предаване, но доста неуспешно. Отидох на кастинг, всичко точно. Мина първият епизод, но дотам... След това някак си ме беше страх. Но, когато видях да дават „Hell's Kitchen” си казах, че това е именно нещото, което точно аз върша. Това са реалните неща, които се случват в една кухня. Реално аз правих същото нещо всеки ден. Тогавашната ми приятелка, сега съпруга – Божидара, ми каза „Дай да те запишем“. На мен ми бе мечта, а баща ми винаги ми казваше, че иска да ме гледа по телевизията. Това бе и главната цел, заради която исках да вляза – за да му сбъдна тази мечта. Първият кастинг мина много добре. При втория оценявахме визия и вкус, където чинията ми взе първо място. След това влязох в самото предаване.
- Какъв съвет би дал на участниците?
- Бих им дал съвета да не губят себе си, да се концентрират в играта, да не се мислят за повече от другия. Това е един много ключов момент. Моментът, в който си помислиш, че знаеш всичко, стават най-големите грешки. Трябва да мислят само за своята чиния.
- Как те промени участието една година по-късно?
- В началото ми бе малко по-стресово, защото това е нож с две остриета. Лошотията винаги я има, но добротата побеждава. Аз се възхищавам най-много на малките деца, най-малките ми фенове, защото те са най-чистите. При тях няма злоба. Промени се това, че се концентрирах още повече в моята работа. Знам много повече за себе си, в „Hell's Kitchen” научих много нови неща за себе си. Пристрастих се към победата. Пристрастих се към това да даваш всичко от себе си, защото моментът е само един.
- Радвал ли си се повече за нещо, отколкото, когато те обявиха за победител?
- Не. Тази емоция все още я усещам по кожата си. За мен това бе нещо неописуемо. Пожелавам на всеки да усети подобно чувство. Това е момент с прилив на огромна енергия, която преминава през тялото ти, а ти си казваш „Аз успях“. Дори в един момент не ме интересуваше паричната награда, а победата. Победата е най-сладкото нещо.
- Продължавате ли да си говорите с шеф Ангелов, да обменяте идеи?
- Няколко месеца след предаването направих сватба на морето с Божидара. Шеф Ангелов го поканих. Не очаквах, че ще дойде, но той го направи. Дойде със съпругата си и малката си дъщеричка. Това е едно прекрасно семейство. Влюбих се в тези хора, защото предават едно спокойствие. Шеф Ангелов е много добър човек и изключителен професионалист. Когато говорим за работа, той е точно такъв, какъвто изглежда в предаването. Той е един достоен пример как трябва да се отнасяш с хората в работата си.
- В твоята визитка пише, че си спечелил много последователи, след като си решил да готвиш гол до кръста. Защо реши да го направиш?
- Реших да започна с това как се приготвят обикновени рецепти, но после прецених, че е по-добре да намеря начин, за да го направя по-интересно. И си казах „Защо да не пробвам да готвя гол“? Само това обаче не е достатъчно. Трябва да имаш излъчване и енергия, за да натрупаш последователи, но не такива в Инстаграм, а такива, които се възхищаваш на това, което правиш. Вярвам, че примерът, който съм дал не е лош.
- Как се зароди любовта ти по фитнеса?
- Като всяко подрастващо хлапе започнаха връзки, момичета, а след като започнеш да тренираш, забелязваш, че започваш да привличаш повече женското внимание. Оттам тръгна всичко. Но в крайна сметка това ми стана начин на живот.
- С какви ястия обичаш да глезиш жена си?
- Вкъщи много рядко готвя. Единственият момент, когато готвя е, когато правя кулинарните си видеа.
- Има ли десерт, който така и не ти се получава?
- Най-сложното е най-простото. Отстрани най-простите десерти са крем карамелът и еклерите, но всъщност точно те са тази тънка граница, която като прекрачиш и всичко рухва. На мен най-трудно ми е да правя крем карамел. Целувките също много често не ми се получават.
Станислав с екипа на "МачКаст"
- Кое е най-трудното нещо, което си готвил?
- „Уелингтън“ бих казал. Това е нещото, което ми предизвиква много трудности. Точно тази рецепта имахме и в „Hell's Kitchen”, в едно от последните менюта. Беше много напечено, бях в синия отбор. Тогава в най-напечения момент ми дойде поръчка от пет „Уелингтън“-а. Самата рецепта е телешко, завито в тесто, а моето изобщо не се беше изпекло. Беше глетаво, сурово. Шефът разряза първото и веднага ми каза „Станиславе, ела тук...“, след това разряза второто, третото и те също не бяха изпечени. Коричка имаше, но отвътре бе сурово. Шефът започна да ни замеря с тях, а аз адски много се разтреперих, защото вечерта бе много важна. При втората поръчка от „Уелингтън“-и си казах „Човек, стягай се, защото излиташ...“. Тогава имах трудности с приготвянето на това ястие, но за човек, който обича да готви, няма нищо трудно.
- Гледаш ли футбол?
- Не съм много голям почитател на футбола. Играли сме като деца, но никога не ми е бил интересен този спорт.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
