Продължава поредицата от гостувания на по-колоритните участници от „Игри на волята“ по NOVA в нашето предаване „МачКаст“. След култовия Гатьо, плувкинята Ива Георгиева, човека с най-големи крака в България – Николай Костадинов и красивата ездачка Цвети Станева, сега е ред на Даниел Димов. Той е на 34 години и живее в Стратфорд. По образование е агроном. Работи за голяма земеделска компания в Англия и отговаря за 8 хиляди декара с насаждения от грах и тикви. Разведен и автор на любовна лирика. Често го оприличават на викинг.
- Здравей, Дани, хващаме те точно преди твое пътуване до Лондон...
- Да, предстои ми заминаване. По ред причини искам да си прибера всички багаж и да се завърна в България. Заради това нямам търпение да замина, за да мога да се върна. За мен Англия, не искам да казвам, че е затворена страница, но искам да я затворя. Омръзна ми, 13 години от живота си прекарах там. Доста ми даде Лондон и Англия, но стига. Моят път е в България. Аз съм от българите, които искат да се върнат.
- Това е чудесно! В Англия времето непрекъснато е лошо. Как се свиква с живота там?
- Не мисля, че се свиква. Особено моята работа, както знаете аз съм агроном и постоянно съм навън. Англичаните имат една поговорка, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Но те не работят навън. В този ред на мисли не се свиква. Почивните ми месеци са декември и януари, когато се прибирам в България. И пак съм на зима. Реално живея все в зима. В Англия лятото е 2 седмици... Не бяха виждал море от преди ковида, 2019 г. Когато дойде коронавируса, си казах, че ми е дошло до шия. Не се свиква.
- Това лято обаче видя море, защото беше част от „Игри на волята“. Какво научи ти от това приключение?
- „Игри на волята“ ми отвори очите, че не съм готов за социалната игра. В България това беше нещото, което ме събори мен. Играта ме срещна с много приятни хора, но и с доста неприятни. Успях да си изградя едно мнение и да бъда по-подготвен за това, което ме очаква тук. „Игри на волята“ е едно огледало на отношенията, научи ме да бъда по-подготвен и да предусещам нещата.
- Кой беше най-трудният момент в предаването?
- Когато Гатьо и Цецо трябваше да отидат в другото племе. Много бързо се стиковахме момчетата. За мен те двамата са като братя. Странно е да го кажеш, при положение, че сме били заедно само 2 седмици. Но 24 часа с един човек не са като да прекараш с него час или два. Вторият ми най-труден момент беше отпадането, разбира се.
- С Гатьо и сега поддържате връзка...
- Да, приятели сме. Чуваме се почти всеки ден. Правим лайфове в интернет. Даже като се върна от Англия ще имам пътуване до Пловдив, за да се видим.
- Как се промени твоя живот след предаването?
- Много интересен ми стана живота. Все пак преди това не съм бил публична личност. В началото за мен беше шок. Беше странно. София е 3-милионен град, а си ходя сякаш съм в родния си град. „Здрасти, Дани“, „Как си, Дани“... В началото ми беше странно, а сега ми е приятно. Снимам се с всеки, който пожелае. Защото и аз съм фен на много хора и искам да имам снимка с тях. След „Игри на волята“ животът ми стана една идея по-лесен. Когато си разпознаваем, по-лесно се случват нещата. Това е окей и много се радвам. По-интересно е и по-весело.
- Със сигурност респектираш много хора със своя вид. Няма да крием, че като те видяхме за пръв път доста се респектирахме от твоята височина и здравина. Как успяваш да поддържаш този външен вид и защо те наричат викинг. Може би заради сините очи, заради прическата?
- Може би, да. Поддържам форма, защото аз спрях с агрономството. Не знам дали съм го спрял завинаги, защото все пак това съм учил... В момента съм персонален фитнес треньор. С мой приятел правим това. Така, че 6 пъти в седмицата тренирам. Няма как хората, които тренират, да ти вярват, ако ти самия не изглеждаш добре. Ковкото до викинга, преди много, много години, когато даваха сериала за викингите, един от най-добрите ми приятели ми каза, че приличам на един от филма. Загледах се, че може би да, приличам. Впоследствие се запалих по скандинавската митология и така се върза цялата визия. В Англия тя е на почит, хората харесват такъв тип мъже. Тук стереотипът за мъж е по-различен.
- Физиката помогна ли ти в „Игри на волята“?
- Доста се подготвях, специално на баланс и концентрация. Много хора ме отписваха, все пак съм 202 сантиметра. Да успяваш да балансираш, е трудно. Но аз месеци наред се подготвях точно за това, за да мога да изненадам. В една от игрите спечелих точно на баланс. Единственото, което не успях, беше да плувам. Това беше ахилесовата ми пета. В игрите трябва да си много пъргав. Мускулите, мускулната маса, пречат. Както е при Николай например. Там трябва да си тип Крум, Рълев, Цецо, Момчил. Това е перфектната физика за този формат.
- Какво би казал за Денислава, която теб те отстрани?
- За мен Денислава, заедно с Ива, бяха моите фаворитки за спечелване на „Игри на волята“. Те са най-комплексните в този сезон. Денислава има всички шансове да спечели.
- Разкажи повече за себе си. Четохме за теб, че си направил сериозна трансформация на тялото си. Какво те накара да промениш мисленето си?
- Конкретна случка беше. Аз играя от дете компютърни игри. В един момент като студент, ежедневието ми беше една конкретна игра, World of Warcraft. Даже имам татуировка. Един приятел ме попита дали искам да пробвам тази игра. Аз казах „да“. Това беше най-голямата ми, не знам дали грешка. Толкова се бях пристрастил, че забравих да ходя на университет, месеци наред. Само играех и пращах мой приятел да ми купи ядене – сладко, газирано и бургери. Не усетих как на 22-23 години бях 150 килограма. Да, аз съм висок, но 150 килограма са си 150 килограма. Отидох на един контролен преглед при лекар. Той ми каза: „Момче, ти са на 23, но метаболизма ти е като на 40-годишен мъж. Ако не се спреш и не си обърнеш внимание, на 32-33, имаш предпоставки да получиш инфаркт и други заболявания. Вече беше станало затлъстяване“. Доста се уплаших, тъй като не ми се умираше. На кой му се умира? Спрях рязко да играя, заради това се татуирах цялата ръка с тази игра. Да помня, че не трябва да се пристрастяваш към подобна игра. Това е вид наркотик. Към всички геймъри – аз продължавам да играя, но говоря за прекалената игра. Почнах да тренирам, свалих с гладуване 50 килограма, докато не се срещнах със Стратимир. Влязох в неговия режим и за 100 дни успях да трансформирам тялото си от тюфлек, до това което съм сега. Той обаче ме научи как мога да поддържам всичко това и целогодишно за изглеждам добре. Благодарен съм, че го срещнах, той ме подготвяше и за „Игри на волята“. Ментално ме подготви за това, което ме очаква. И сега работя със Стратимир и съм в неговия режим, тоест аз помагам на други хора като мен да се трансформират.
- Тоест за теб гладът не е бил чак такова изпитание?
- Да, тренирах гладуването за „Игри на волята“. По няколко дни, но няма как да се подготвиш. Да, издържа се, но ти нямаш избор, няма какво да ядеш. Не виждаш храна около себе си. На снимачния екип им бяха забранявали да носят дрехи с храна, например бургер. За да не ни дразнят. Имахме договорка, когато за пръв път отидохме на реката, си казахме, че който пръв проплаче, че е гладен, е женчо. Така никой не се оплакваше.
- Понеже сме спортен подкаст, ти вече каза, че си фен на футбола. Кой е любимият ти отбор и играл ли си FIFA?
- Това е другата игра, която играя, но го правя сам със себе си. Много се изнервям. Чупил съм много контролери, псувал съм, заради това играя сам. Да се нервирам на себе си. Любимият ми български отбор е близо до мен (б.а. - зад гърба му има фланелки на националния отбор и ЦСКА). Няма да кажа кой е. Не е Славия, не е и Лудогорец. Гледам много английски футбол, няма как, живял съм на Острова. От FIFA, от дете, си харесах Манчестър Юнайтед, червен отбор, с Бекъм...
- ...защо не Арсенал?
- Не знам, червеният цвят винаги ми е любим. „Червените дяволи“, хареса ми. От 2001 г. съм техен фен. В момента не сме в много добра форма. Аз съм един от поддръжниците на Ерик тен Хаг, освен ако не дойде Зидан.
- Няма как и да не си фен на Бербатов?
- Да, негов фен съм още от ЦСКА. След това и като беше в Леверкузен, Тотнъм. Когато дойде в Манчестър Юнайтед беше като сбъдната мечта. Да видиш българин в любимия си отбор, да играе на най-високо ниво. Това е абсолютния таван. Както е сега със Саша Везенков. Аз съм баскетболист, всъщност това ми е спорта. 15 години тренирам баскетбол. Да видя Везенков в НБА... Като дете винаги съм искал да има българин в НБА. Да, там е играл Глушков, но в друга ера. Само българи и румънци нямаше в НБА, но вече българин има. Аз съм горд и гледам всички негови мачове. Дори си поръчах негов потник, макар и да не съм от Сакраменто, а да съм от Маями. За мен той е аболютен герой, а постигнатото от него е...Уау!
- В момента играеш ли баскетбол?
- Играя рядко и за удоволствие, защото нямам време за повече. Картотекиран съм в Добрич и играя, когато имам възможност, но в момента съм концентриран в работа и тренировки. Баскетболът обаче ми е страст и скоро ще се върна към него.
- Какви са твоите краткосрочни планове?
- В професионален план искам да продължим да развиваме проекта на Стратимир – да продължаваме да трансформираме хора съвсем успешно. Да им показваме, че не е свършил светът, когато не си във форма. Въпрос на 100 дни е да влезеш в най-добрата си форма с нашата помощ. Предстои ми изкачване на базов лагер на Еверест. Върхът е доста висока летва, не толкова физически, а финансово, защото да го изкачиш струва 80 000 евро. Изкачването до базовия лагер ще бъде през месец май. Фен съм на Непал и едно място, което със сигурност искам да посетя. Фен съм и на книгите.
- Коя е любимата ти книга и автор?
- Имам доста, зависи от жанра. От художествената литература фаворит ми е Дан Браун. Изчел съм всички негови книги. Написал съм книга, подобна на неговите, но засега не съм я издал, защото, когато я писах, нямах възможност да го направя. От книгите за личностно развитие, тази която промени живота ми, е „Нова земя“. Тази книга преобърна мирогледа ми и виждането ми за живота. Също и книгата на Марк Аврелий за мен са много важни като последовател на стоицизма.
- Изглежда, че към момента писането ти е хоби, имаш ли желание един ден да го превърнеш в професия?
- Засега не съм мислил по този въпрос. За да пишеш трябва да имаш муза. Последното нещо, което направих беше песен, която посветих на бившата ми съпруга преди да са разведем. Не мога да кажа, че съм спрял да вярвам в истинската любов, но съм останал с впечатление, че това е спряло да се цени, дано да бъркам. Когато бях в „Игри на волята“ писах за Цвети. Това не се излъчи, но ѝ написах стихотворение. Не любовно, разбира се, но все пак тя беше единственото момиче, което дойде в племе, съставено само от мъже. Исках да ѝ помогна да се адаптира, да я предразположа към мъжкото племе. Да види, че сме добронамерени към нея. Стихотворението бе от всички нас за нея, а тя много се зарадва.
- А имаш ли своя муза в момента?
- Конкретна муза в момента нямам. Не се оплаквам от липсата на женско внимание, поддържам контакти, но няма нещо, което да ме вдъхнови да пиша. Надявам се да ми се случи, пожелавам си го. Пожелавам го на всеки да изпита подобна емоция.
- Как се виждаш след 10 години?
- Виждаме се като човек, изпълнил повече от мечтите си. Другото, което искам да направя, е да плувам с акули в Египет. В момента си създавам контакти, за да мога да го направя. Искам да скоча с парашут. Искам всичко, за което съм мечтал преди, да го направя. Искам да срещна жената на живота си. След 10 години искам да съм поне толкова щастлив, колкото съм в момента.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
