Световната шампионка по кикбокс за 2023 година Кристина Николова гостува в „МачКаст“. Тя разкри бъдещите си цели, както и много други любопитни истории от своя живот.
- Разкажи ни за световното първенство? Колко трудно ти беше да стигнеш до златото?
- Световното за мъже и жени се проведе в Португалия. Българският отбор се върна с отличия, каквито не сме печелили до този момент. Беше много трудно да стигна до златото, защото с противничката ми на финала имаме доста тежко минало. Срещали сме се и преди този финал и имам няколко загуби от нея. За едната съм сигурна, че не беше заслужена. Тя със сигурност ме мрази и сме в пряка война. Причината е, че от 2017 година тя има три загуби от мен. Тя е от Турция и се казва Туран Дугу. Изненадах се от себе си и този ми успех. Не можах да повярвам, че в една от почивките между трите рунда, я водя с толкова много точки.
- Това ли ти беше най-трудната среща?
- Да, това беше. Общо изиграх три мача, за да стигна до титлата. Освен това изиграх още три мача в стил пойнт-файтинг, но там загубих финала. Доволна съм от себе си. Станахме втори и на отборното. Там не успяхме да наваксаме няколко точки в последните секунди и останахме световни вицешампиони.
- Разкажи ни малко за себе си. Как се запали по кикбокса?
- Когато бях на 8 години, пробвах за първи път. Направих първа тренировка в училището, където учех. Много ми хареса и се запалих. От тогава до този момент не съм тренирала друго. В детската градина тренирах танци, но не е било нещо сериозно. От тогава не съм тренирала друг спорт и не съм стъпвала в друга зала. Тренирам в клуб Star team и треньор ми е Иван Георгиев. В началото, когато започнах да тренирам в 79-то училище, бях под ръководството на Петър Живков. Той ми е първи треньор. След това получих покана да отида в националния отбор, където срещнах Иван Георгиев, който беше тогава още старши треньор. С него тренирам до ден-днешен.
- С него знаем, че имате много силна връзка. Разкажи ни нещо повече?
- Да, така е. Той остана до мен в един много труден момент, когато загубих баща си. Мога да го нарека ангел-пазител. Преди няколко години сама си избрах той да ми бъде кръстник. Много съм му благодарна и много го обичам! Този човек е велик! Мога само да съм благодарна, че го познавам! През всички тези години и всичко това, за което се борих и чаках толкова години, мога да кажа, че той има огромна заслуга. Научила съм много неща от него.
- Има ли по-ценен съвет, който той ти е давал?
- Най-ценният съвет, който ми е давал, е да не се отказвам за нищо на света.
- Как минава един твой ден?
- Всеки ден тренирам. От три години се занимавам и с деца, и тренирам и тях. Заниманията са всяка вечер. След като минат тренировките на децата отивам към залата, за да тренирам и аз. Преди състезание засилваме ритъма на подготовката и тренираме двуразово.
- Мечтаеш ли някой ден да представляваш България на Олимпиада? Към този момент за съжаление твоят спорт не е олимпийски...
- Да, разбира се. Това е следващата ми мечта след световния връх. Винаги съм мечтала за това и се надявам да се случи. Дори нямам претенция какъв ще е стилът.
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
ПЕТЪР-ДЕЛЯН ИВАНОВ
