Доц. Стаевска, какво точно представлява наследствената алергия?
Всички алергии са наследствени, т.е. винаги има генетично предразположение. Това не е т.н. моногенна болест, не е един ген, който родителите непременно трябва да имат, за да го има и детето. Това е полигенна болест, която е комбинация от гени. При голяма част от хората с алергиите, родителите им нямат такива, но при други имат. Рискът за поколението, ако и двамата родителите са алергични е 80%.
Как може да се открие една наследствена алергия?
В алергията винаги има наследственост и в хода на развитието на организма, тя се проявява или не се проявява. Има значение как гените ще бъдат поставени в околната среда. Всъщност увеличението на алергичните болести през 20 век се дължи на начина на живот и околната среда. Примерно алергичният ринит нарасна от 0.1% до 25%. Това е 250 пъти увеличение, което не се дължи на промяна в гените. Така че всъщност факторите на околната среда се променят и правят хората склонни да развиват алергия.
Кога родителят може да тества малкото си дете за алергия?
Идеята, че детето се ражда и ние веднага го тестваме дали има алергия или не, е малко наивна. От околната среда зависи дали алергията ще се развие или не, затова няма особен смисъл да се тества едно бебе дали има гени за алергия. Попадали са ми деца, които често боледуват и се предполага, че имат алергия и за да се отговори на този въпрос им правя тест. Една част от тях се оказват с изразена сенсибилизация към полените. Те все още нямат оплаквания, но аз мога да кажа на родителите– имайте предвид, ако в следващия сезон се появят симптоми като кихане, сърбеж в носа и очите, просто се обадете, защото е вероятно да има клинична изява на тази алергия. Процесът е малко сложен и отнема време. Първо човек трябва да има гени склонни за развитие алергия, второ трябва да има контакт с нещо, което да алергизира.
60% от хората имат някаква сенсибилизация към храни и това по никакъв начин не им променя живота, а 40% имат положителни проби към инхалаторни алергени. Това не е задължително да се прояви. И вече след определен праг, със съотвената генетична предразположеност и начин на живот, може да се развие сенна хрема, астма или друга алергична болест.
Може ли човек да се излекува от алергия?
Ако говорим за най-изразените болести със силен генетичен компонент като атопичният дерматит, ринит и астмата, то те имат характерен начин на развитие през годините, наречен атопичен марш. Така в бебешка възраст, при захранване с краве мляко и яйца се появява алергията към храна и тя най-често е изразена с болестта атопичен дерматит или атопична екзема.
С възрастта, когато децата станат между 3-5 година по-голямата част от тези алергии влизат в ремисия. Но започват да се проявяват пристъпи на астма особено при вирусни инфекции. И така атопичната екзема минава в астма. След това тази детска астма също може да затихне. В тийнейджърската възраст обаче започва да се качва пика на алергичният ринит. Това е последователността на развитието на алергията. Един алергичен ринит, за съжаление може да продължи и през по-голямата част от живота, включително една астма с възрастта може да продължи и цял живот. До голяма степен един пациент, може да се излекува от алергия, ако направи имунотерапия, защото тя е тази медицинска интервенция, която променя естествения ход на болестта.
Ако човек примерно има алергия към домашен прах или към полени, естественият ход е да направи първо сенна хрема, след което астма. Ако той направи имунотерапия с полена, който го алергизира най-често оплакванията изчезват и всъщност човекът се връща към едно нормално реагиране на околната среда.
Разбира се гаранцията при имунотерапията не е 100%, това няма как да се обещае. Имунотерапията обаче е бавно лечение. Тя трябва да се направи поне 3-4 години, а след спирането ефектът продължава 7-8 години. Тя е нещо като ваксинация и ако алергията се върне, може да се направи втори курс на имунотерапия. И тогава ефектът може да е още по-добър.
Монитор
