Антиоксидантни здравословни баници показаха в Европейската нощ на учените студентите и техните преподаватели от Университета по хранителни технологии в Пловдив. Иновативните здравословни храни, дело на студентите от катедра „Хранене и туризъм“ под ръководството на ас. д-р шеф Станко Станков, съчетават традиционната българска кухня с новостите от молекулярната кулинария и фюжън кюзин, както и навлезлите у нас нетрадиционни за българина семена от чиа, амарант, киноа. Гостите на университета ахнаха от традиционното ашуре и „плодовите спагети” от молекулярната кухня, както и от „желираните алкохолни и безалкохолни коктейли”, които също можеха да опитат.
Едно от любопитните изкушения се оказа баница с чиа, сирене и яйце, казва шеф Станков. Семената от чиа са пълни с витамини, минерали, антиоксиданти, омега-3 мастни киселини, полезните фибри и протеини, които помагат за балансирането на кръвната захар и за понижаването на холестерола. „Семената от чиа са храната на 21-и век. Полезна е, защото в семената от чиа се съдържат много омега-3 и омега-6 мастни киселини и са полезни за хора, страдащи от диабет, както и за хора, които имат алергии към глутена. Освен че влиза в състава на ястията, има и лечебни свойства. Хората, които се интересуват от здравословни продукти, все повече търсят семената от чиа и ги влагат под различни форми – брашно, семена, с накисване предварително”, казва шеф Станков. По думите му семената от киа не бива да се варят, но пък могат да се ползват за сладка, които са без захар, както и за плодове сокове. Семената от чиа идват у нас от Азия и северна Африка и намират широко приложение в азиатската кухня. „Това е чисто профилактично. Не лекува, но ако се приема, може да подобри нивото на кръвната захар, ако диабетът е в начален стадий”, уточнява асистентът от УХТ. Семената от чиа съдържат още калций, бор и желязо, като антиоксидантните им свойства надминават над три пъти тези на боровинките.
Мини бургери от киноа, които са веган, също можеха да бъдат опитани в университета. „Някои от бургерите веган са със семена от мак, а други има с чипс от водорасли. В тях няма абсолютно нищо животинско. Направени са от киноа, вътре има червена пиперка – капия, както и подправки – фенел, резине – див копър, магданоз, като са оваляни в хлебни трохи и са изпържени. Могат да се направят и печени, не е проблем”, обяснява шеф Станков. Точно до бургерите веган студентите бяха сложили не съвсем здравословното, но пък за сметка на това вкусно ястие – бохча със свинска кавърма. „Когато говорим за здравословна храна, кавърмата не означава, че не е здравословна, тъй като тя е характерна за българската кухня”, счита шеф Станков.
Студентите са направили и био баница с водорасли, тъй като било доказано, че те са полезни с високото си съдържание на белтъчини, хлорофил и минерални вещества. Имат благоприятен ефект върху човешкия организъм. Според студентите и преподавателите от УХТ водораслите са една забравена от човека храна и са храната на бъдещето. Водораслите са от сладководни басейни и се влагат в баницата под формата на сухо вещество. Разработката е дело на инж. Ивайло Минчев – докторант с научен ръководител доц.д-р Илиана Милкова в катедра „Хранене и туризъм”.
Сладководните водорасли се използват, като хранителна добавка, тъй като са с висока стойност на хранителни протеини, не съдържат мазнини и притежават макро- и микроелементи, полезни за организма. Имат слабо изразен вкус и могат да се вложат в кремове, теста, като допълват здравословната диета. В момента се изследват хранителната им стойност и биологично активните им вещества и как те се изменят в процеса на кулинарна обработка, за да могат най-пълно да се съхранят свойствата им. Отглеждането на водорасли е икономически рентабилно. Могат да се влагат в храни или под формата на паста или изсушени на прах.
Сред новостите са и проучванията на гл. ас. д-р Мария Димова за антиоксидантната активност на плодове и листа от черница. Очакванията са установените биологично активни компоненти да влияят благоприятно върху дeйнocттa нa cъpдeчнo-cъдoвaтa cиcтeмa, при профилактика на възпaлитeлни процеси и в борбата срещу paĸа. Биологично активните компоненти на червената боровинка и горските плодове са обект на изследване на гл. ас. д-р Драгомира Бухалова. Сред най-предпочитаните от гостите на университета бяха био баниците с тученица и водорасли, десерти с тиква и лимец, кюфтета от киноа, десерти с чия, суроватъчни протеини и с белтъчни изолати от грах и много други. Присъстващите можеха да приготвят „хайвер” от различни плодови и зеленчукови сокове: тиква, червено цвекло, малина, мента и др.
Европейската нощ на учените в УХТ в Пловдив се провежда за 11-та поредна година. В рамките на тазгодишното издание проф. д-р инж. Йорданка Алексиева, заместник-ректор по международна интеграция и повишаване на квалификацията и ръководител на катедра „Хранене и туризъм“, представи темата на тазгодишния форум „Чрез здравословно хранене към по-щастлив и дълъг живот”. Специални гости на УХТ – Пловдив бяха децата от дом „Мария Луиза”, които видяха апаратурата в лабораторията по неорганична химия в учебното заведение. Гл. ас. Радка Вранчева демонстрира пред децата как се прави анализ на твърдостта на питейната вода и им разказа за опити, с които се занимават тя и колегите й. Малчуганите имаха възможността да наблюдават под микроскоп дрожди за производство на хляб и вино преди да се вложат в хранителни продукти, както и да се запознаят със структурата на различни храни. Ас. д-р Хафизе Фидан въведе желаещите в тайните на микробиологията. На форума имаше много изненади и работилници за здравословни десерти и закуски, в които се включиха и възрастни и малчугани.
Специални гости на форума бяха бизнесмени от Италия, водени от д-р Джузепе Аккардо, който вече 15 години е партньор на Университета по хранителни технологии и съдейства български студенти да провеждат своя стаж на Апенините. Европейската нощ на учените се осъществява в рамките на проект FRESH (Find Research Everywhere and Share) към Европейската комисия по дейностите Мария Склодовска-Кюри на програма „Хоризонт 2020”.
Монитор
