Лаймската болест (борелиоза, англ.-lyme disease) е инфекциозно заболяване с ендемичен характер (наличие на инфекциозни огнища в определени райони) и се причинява от специфичен микроб - Борелия Бургдорфери (borelia burgdorferi).
Дъждовното време е предпоставка за развитие на кърлежите. Причината е, че тогава избуява растителността. Влажната пролет допринесе за това. Другият фактор са животните и затова хората, които отглеждат такива, трябва да са особено внимателни. Там има вероятност за повече случаи. Кърлежите са разпространени най вече в равнини и полупланински райони, с много храсти, трева и развито земеделие. Това обясни пред „Монитор“ главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
„Всъщност ¾ от територията на страната е такава. За разлика от марсилската треска, която също се предава от кърлежи, но е характерна най вече за долината на Марица и по Южното Черноморие, то лаймската болест е разпространена в цялата страна. И за разлика от преди, когато приемахме двете болести предимно за по-професионални и типични за хора, които отглеждат животни, това вече не е така“, коментира д-р Кунчев.
Всъщност случаите показват това. За миналата година болните са 406, като те са от различни възрасти и професии. От началото на годината пък заразените са 58, което е малко повече в сравнение със същия период на миналата година.
„Но имайте предвид, че сме едва средата на април и шансът да мине миналогодишната бройка е голям. Ако все пак общините извършват правилно обработка на терените, то и ефектът е много по-добър. Но заради по-ниските цени и обществените поръчки, се натъкваме на случаи, в които се пръска с неефективни препарати. Да не говоря, че на някои места направо с вода. Затова е добре обработването да се извършва под контрола на експерти от РЗИ, за да са сигурни общините, че дават парите си за ефективни препарати“, обясни д-р Кунчев.
Лаймската болест е известна на лекарите у нас
тъй като имаме случаи от години. Така че медиците я разпознават, особено в районите, за които е характерна най вече. Лошото е, че първоначалните симптоми не са много изявени и това е най-коварното при заболяването. Протича скрито. Началният стадий не е чак толкова тежък и не предизвиква притеснение в хората. Не е изключена отпадналост, наличието на температура.
Много типично е петното на мястото на ухапване от кърлежа
Мястото около червенината нараства, а пък центърът избледнява. Но това е в класическия случай, защото много често заболяването не се разпознава.
„В същото време болестта е лечима в този период. Ако една седмица пациентът приема антибиотици, в 95% от случаите се справяме със заболяването. Но тъй като често това не се разпознава, една малка част от хората подценява ухапването от кърлеж и смятат, че са се справили със заболяването“, коментира още националният здравен инспектор.
След около 10-15 години обаче има случаи и след 25, започва вторият етап на заболяването, който е свързан с усложнения. Те могат да поразят всички органи и системи, но най-тежките са неврологични. Тогава вече лаймската болест е нелечима и според специалистите това я прави тежко социално заболяване.
Инкубационният период е различен - в рамките на 10-20 дни
Много е важно да внимаваме, когато излизаме на разходка в паркове. За целта е добре да преглеждаме тялото на децата си, след като сме били навън. Колкото по-рано се махне кърлежът и не се разкъсва, толкова по-малка е вероятността да се предаде заразата. Може да се каже, че до 2-3 часа след впиването в кожата почти няма риск. Но ако минат 2-3 дни и той вече е попаднал дълбоко, то опасността е голяма.
„Това се получава още повече, ако се вземат неправилни мерки - да мачкаме кърлежа, да го късаме. Тогава заразяването е сигурно. Натъквали сме се на какви ли не случаи, някои дори се опитват да горят кърлежа с цигара. Това не е правилно. Трябва да се премахне с найлонче. Добре е да се потърси помощ, където лекарят ще го премахне с пинцети“, каза още д-р Кунчев.
Как се поставя диагнозата?
Освен че трябва да има данни за ухапване от кърлеж, диагнозата може да се постави след проведени изследвания. Има програма за векторни заболявания и чрез нея може да се изследва серум и да се докаже наличието на антитела.
Ако пренебрегнем едно такова състояние, не е задължително да се развият тежки последици, но при една част от хората остават след няколко години. Важното е, че болният не е заразен и няма как да предаде болестта на други.
„Когато обаче вече има усложнения, те се регистрират като самостоятелно заболяване и много рядко се прави връзка с лаймската болест. Затова и няма данни за смъртността“, обясни д-р Кунчев.
Ако пък една жена е бременна и й бъде поставена такава диагноза, няма проблем да бъде лекувана с антибиотици. Необходимо е обаче да бъде под лекарско наблюдение.
Монитор
