Д-р Владимира Бояджиева: 30 000 страдат от ревматоиден артрит

- Д-р Бояджиева, кои болести представляват най-голямото предизвикателство пред вас ревматолозите? Разделяте ли ги по някакъв начин?

- Всяко едно от автоимунните заболявания може да протича с различна тежест. Зависи при индивидуалния пациент колко органи, системи, стави са ангажирани. Общо взето, системите заболявания на съединителната тъкан заради тяхното полиорганно ангажиране протичат по-тежко в сравнение с възпалителните ставни заболявания без системно ангажиране.

- А колко са засегнатите в България като статистика от всички болести, които са обект на вашата специалност?

- Това е един изключително голям проблем. В България няма нито едно епидемиологично проучване през последните години, което да конкретизира точната бройка за всяко едно от заболяванията. Пациентите с ревматоиден артрит са около 30 000, тези с анкилозиращ спондилит са някъде между 12 000 и 15 000, а за псориатичния артрит броят също е горе-долу около 12 000-13 000. Пациентските организации ни съобщават по-различни данни. По-големи, даже почти двойно по-големи, но реално това, което можем да отчетем на базата на официалните данни, които са в официалните сайтове - на Националния статистически институт, на различните организации, които публикуват на базата на проведени проучвания. Всички други данни водят до изкуствено завишаване на бройката болни от съответното заболяване. Повечето от автоимунните ревматични болести са редки и те засягат процент от населението. Например, ако половин процент са с диагноза ревматоиден артрит в България, ние трябва да го съотнесем към последното преброяване, което показва, че сме 6 милиона и половина. Но реално липсата на епидемиологично проучване ни оставя малко в неведение за абсолютно точния броя на пациентите.

- По-важен е въпросът за покритието със специалисти и достъпът до лечение на тези, които имат нужда. В това отношение как стоят нещата?

- По отношение на терапията, която получават пациентите, нашите болни са привилегировани до известна степен. Разполагаме с почти всички видове съвременни лечения и хората имат достъп до тях. Ревматолозите ги изписват по утвърден алгоритъм, след което след одобрение от така наречените биологични комисии не се изисква изчакване за разглеждането им в НЗОК. На територията на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ е най-голямата биологична комисия, съставена от водещи специалисти в областта на ревматологията за одобрение за тези иновативни лечения. Участваме в един европейски проект, наречен RheumaFacts, който включва информация за всички държави в Европейския съюз и извън него. Скоро ще излезе една публикация, която именно анализира достъпа до иновативно лечение; броя ревматолози на база на популацията в отделните страни и т.н. Данните показват, че в България има относително лесен достъп до ревматолог, както и достатъчен брой специалисти на глава от населението. Ние сме съпоставими по отношение на достъпността до лечение на пациентите с възпалително ставни заболявания с другите държави, както и по отношение на броя на специалистите по ревматология, в някои отношения дори превъзхождаме страни като Северна Македония и Румъния. Това е просто впечатляващо.

- Има ли допълнителен научен тласък и напредък по отношение на иновативните терапии?

- Всички иновативни терапии работят на основата на конкретни механизми. Един механизъм може да работи при един пациент, при друг изобщо да не работи. Няма панацея и затова използваме индивидуален подход. Към настоящия момент са налични 10- 5 лекарствени продукти. Всеки един може да е подходящ при определен пациент при отсъствие на други противопоказания, разбира се.

- Тези терапии позволяват ли на хората с такива автоимунни заболявания да живеят пълноценно и да продължават да ходят на работа?

- Абсолютно. Те си възвръщат живота. Живеят живота си, както преди или даже и по-добре, отколкото преди поставянето на диагнозата и терапията.

- Сегашният грип води ли до по-сериозни усложнения при хората с ревматологични проблеми?

- Сегашният грип значително влоши част от пациентите с вече поставени диагнози. Всяка една инфекция събужда автоимунната болест и съответно нашите пациенти идват с усложнения. Част от тях са прекарали доста продължително време инфекцията и съответно това оказва влияние. Всяка една инфекция, независимо дали е грип, дали е COVID, дали е стрептококова ангина или някоя друга бактериална инфекция, абсолютно може да отключи болестта с доста сериозни последствия за пациентите. Възможна е различна изява, което съответно зависи и от автоимунната болест, която е диагностицирана при конкретния болен.

- Какви са тези усложнения?

- Най-често ставен синдром при пациентите с възпалителни ставни заболявания, голям брой оточни, болезнени стави, болки по мускулите, скованост. Продължителна скованост до обяд или дори целодневна, която не позволява на пациентите да станат от леглото, не е рядко срещана.

- Студеното време води ли до болкови кризи и при хората с шипове?

- Зимата значително активизира болестта и при пациентите с остеоартроза. Тази група пациенти са привилегировани, защото при тях балнеолечението и физиотерапията значително им помагат. Носи им по-голямо облекчение. А във всички европейски препоръки все по-често се появяват минимум едно-две изречения, които потвърждават, че лечението с определен вид минерални води и физиотерапевтични процедури има благоприятен ефект. При пациентите с остеоартроза - с шипове или при възпалителни ставни заболявания, при системните заболявания на съединителната тъкан, все повече се обръща внимание върху физиотерапията, физическата активност на болния и балнеосанаториалното лечение.

- Това важи ли за активната фаза, когато има по-силна болка?

- В активната фаза или във фазата на възпалението не е благоприятно да се правят такива процедури. Но независимо дали имаш висока болестна активност, е хубаво пациентите да запазят физическата си активност. Препоръчва се болните да не се отказват изцяло да правят физически упражнения. Може да намалят тяхната продължителност, тежестта на тренировките или дори съвсем обичайните си дейности. Всички разполагат с модерни часовници, електронни устройства, с които измерват, крачки, всякакъв вид физическа активност и е хубаво дори и да имат някакви оплаквания да продължат с тези упражнения.

- С времето тези кризи зачестяват или намаляват, когато има констатиран проблем с шипове?

- Всичко зависи от конкретния пациент и диагнозата и как той проследява заболяването си. Ключово е проследяването на пациента и спазването на режима, при който трябва да приема лекарства, да прави физически упражнения и да посещава регулярно ревматолог. Може да говорим за едно фалшиво благополучие, при което пациентите смятат, че нямайки примерно 6-7-8 месеца оплаквания, не е нужно да посещават своя лекар. Пациентите трябва да се консултират с ревматолог поне веднъж годишно. Препоръчително е този интервал да е на 6 месеца или максимум веднъж в годината, за да проследяват болестта си, защото може да изпускат минимални симптоми и това да им коства впоследствие проява на много повече проблеми, отколкото ако навреме е установена болестна активност и се коригира терапията дори съвсем малко. Така че при пациентите има един момент, в който подценяват посещението си при лекар и не се появяват в рамките на година-две и след това последва обостряне на заболяването. Изпускат се нещата.

- Има ли годишен календар, според който провеждате информационни кампании за отделните заболявания?

- На 2 февруари беше Денят на пациентите с ревматоиден артрит. Ние миналата година организирахме даже безплатни прегледи. Като цяло имаме едни десетина международни дни, които подкрепяме. Например на 3 май е Денят на пациентите с болест на Бехтерев, има ден, посветен на системен лупус. Има различни кампании, инициативи, в които ние така активно се включваме и гледаме да организираме профилактични прегледи с оглед на ранната диагностика. Смятам, че не се неглижира нито една от тези диагнози. Пациентската организация съвместно с тази организация, на която аз съм председател – Българско дружество на медицинските специалисти в ревматологията, организирахме и миналия уикенд събитие - семинар за обучение на пациентите. Изключително важно е да има информираност сред пациентите. Това е причината, поради която всяка една кампания, всеки един семинар е изключително полезен за тях.

- Кое е най-важно да знаят и трябва да знаят пациентите?

- В първия раздел, когато говорим за терапевтично поведение и за терапия на пациентите, е важно изключително стриктно да се придържат към терапията си и регулярно тя да бъде проследявана и при системните заболявания, а и при всички групи заболявания. Трябва да бъдат под контрол на ревматолог поне веднъж до два пъти годишно, независимо имат или нямат симптоми. Като с кардиолога. Във втората част най-важното съобщение бе, че независимо колко безсмислено или трудно им се струва - да не загърбват физическата активност. Основният смисъл беше, че както е и в препоръките на различните организации, 10-15 минути на ден различно поведение от уседналото изключително много подобрява качество на живот на тези пациенти. Иначе 10-12 часа ако си в седнало положение, това значително увеличава сърдечносъдовия риск. Част от нашите заболявания - възпалително ставните заболявания, се свързват с точно такъв повишен риск.

- Каква точно да е тази активност?

- При всяка диагноза е различна. При едни може да е лечебна физкултура, може да е ходене на определени разстояния с различна продължителност, може да са конкретни упражнения за гръбнак, за горни или долни крайници, но е абсолютно задължително да има физическа активност. Има разработени програми, които най-често колегите физиотерапевти, кинезитерапевти, мануални терапевти или рехабилитатори могат детайлно да обучат болните какво е подходящо за тяхното състояние.

- Според вашия опит как мислите - движим ли се повече в сравнение с преди 20 години?

- Опитваме се да мотивираме пациентите да се движат повече. Аз лично моите пациенти се опитвам да ги мотивирам повече и виждам, че когато успея, има значително подобрение не само в тяхното здравословно състояние, но като цяло и в психическото им състояние и качеството им на живот. Наистина има напредък. Преди 14 години, когато започнах работа, за тези неща не се говореше толкова настоятелно, не беше толкова важно. Основата беше фокусирана върху медикаментозното лечение. Комбинацията от двете е изключително важна.

- Има ли нови лекарства, за които можем да кажем, че са по-добри от наличните преди време?

- Ние имаме биологични лечения, които са от години и ги предписваме регулярно според установените правила. Нещата с изписването на тези медикаменти се случват много по-бързо. При наличие на одобрение на нова молекула не наблюдаваме значимо забавяне и в България тя също идва бързо. Ние действително сме една от държавите, която разполага с един от най-големите набори биологични терапии изобщо. Има държави, където здравните системи са взели решение да ги ограничават чрез първоначално предписание на биоподобни средства, изградени са определени алгоритми, защото стойността оригиналния продукт е много по-висока. В България имаме един от най-облекчените достъпи до голям брой молекули в сравнение с някои страни от Европейския съюз. Съпоставими сме с Франция. Пациентите наистина имат достъп до почти всички биологични лекарствени продукти, които изобщо са приети за лечение на тези заболявания.

- При вас идват и пациенти с подагра, за нея какво може да кажем, с което да сме полезни?

- Подаграта е изключително свързана с диетата, метаболизма и със спорта. Сега има и някои генетични фактори и се среща и при по-млади хора, но подаграта се поддава на лечение и се лекува успешно само ако пациентът успее да промени начина си на живот. Ключови са наднорменото тегло и заседналият начин на живот.

- При кои от заболяванията, които лекувате, може да говорим за падане на възрастта и проява при по-млади пациенти?

- По принцип автоимунните заболявания се срещат в по-млада възраст. От 25 до 45 години и в момента не наблюдаваме някакво изместване на възрастовата група. Общо взето, няма промяна в тези показатели.

- Какви симптоми насочват към това, че имаме ревматологичен проблем?

- Скованост в ставите и болки в продължение на няколко дни и седмици. Ако е краткотрайна сутрешната скованост до 15 минути, това е типично за шипове и за една артрозна болест. Ако продължителността на сковаността е до няколко часа, вече при всички случаи започваме да мислим за възпалителна ставна болест или за друга автоимунна болест. Болката по възпалителен тип е нощната болка, обичайно, която буди пациента от сън. Механичната болка, както при шиповете обикновено е свързана с повече повторяемост на движенията, повече механична работа и така тя се засилва с напредването на деня заради повишаването на натоварването - дали на колене, дали на тазобедрени стави или на ставите на ръцете.

ТОВА Е ТЯ:

• Работи в клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ от 14 години, първоначално като докторант, впоследствие като специализант, а от 8 години има специалност ревматология
• През 2017 г. защитава дисертация на тема „Оценка на ефективността на лечението със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарствени средства и качество на живот на пациентите с ревматоиден артрит“
• Има 100 научни публикации в областта на възпалителните ставни заболявания, системните заболявания на съединителната тъкан и остеопороза и участва в научни проекти и работни групи под егидата на EULAR
• Сертифициран специалист по капиляроскопия и ехография oт EULAR; участва в редакционната колегия на международните списания Frontiers in pharmacology, Frontiers in pediatrics, рецензент към Rheumatology International с над 100 написани рецензии, Research integrity editor към списание „Ревматология“ (България)
• Секретар на Българското дружество по ревматология

Людмил Христов