- Проф. Боянов, наскоро участвахте в събитие, посветено на важността от придържането към назначената от лекарите терапия. От гледна точка на ендокринолог колко е важно това придържане, както и контролът върху основните, застрашаващи живота на българите заболявания?
- За нас е важно да повлияем върху всичките рискови фактори или върху всичките заболявания, които водят до съдови събития. Защото е достатъчно едно от тях да остане неконтролирано и да се получи пробив. Т.е. нашият пациент да се разболее от инфаркт или по-страшното инсулт. Затова, когато ние разглеждаме нашите пациенти с диабет, ние се интересуваме от тяхното кръвно налягане, контрола на артериалната хипертония, от дислипидемията, от лошия холестерол, от нивата на пикочната киселина... Все фактори, които могат да доведат до лош изход. Като ендокринолог от мен се очаква да поставя на първо място захарният диабет, но медицинската истина е, че захарният диабет най-бавно уврежда и най-бавно убива нашите пациенти в сравнение с хипертонията и хиперхолестеролимията например. Затова е изключително важно тези заболявания също да бъдат лекувани заедно със захарния диабет. Особеното е, че за холестерола е достатъчно да се приемат медикаменти и общо взето може да бъдат постигнати целите. При диабета голямата трудност е, че половината от успеха на терапията е в ръцете на нашия пациент. Тоест половината от успеха е в зависимост от това какво и колко яде той и колко се движи.
- До каква степен могат да се комбинират молекулите в една таблетка, защото не е лесно на хората, които трябва да приемат по цяла шепа хапчета?
- В момента много от медицинските указания предпочитат да се започне терапия с умерени дози на два медикамента, отколкото с висока доза на един медикамент. Това означава, че се фаворизират или се обръща по-голямо внимание на комбинираните таблетки. Съществуват комбинирани таблетки с две лекарства, съществуват с три лекарства. Както има и различни форми. Има форми, които са ориентирани само към хипертонията, но има и форми, които съдържат лекарство за лечение на хипертония и лекарство за лечение на холестерол. Т.е. възможни са такива комбинации. В диабетологията също има доста лекарства, двойни комбинации, при които се съчетават лекарства от различни класове и по този начин се избягва пиенето на отделните таблетки, което затруднява нашите пациенти.
- Щом има вариант, от какво зависи масовото предписване на комбинирани таблетки, защото, особено след определена възраст, е действително голям проблем това да се проследява, коя таблетка, по кое време да изпие, коя да се разделя наполовина...?
- Здравната система за момента възстановява парите за комбинациите по-ниско, отколкото за отделните лекарства, които се приемат поотделно. В резултат на което някои пациенти не могат да си позволяват да ползват такива медикаменти, а съответно общопрактикуващият лекар, който си познава пациентите, избягва да им ги изписва съответно. Това е едното. Второто е, че когато дойде пациент със списък от 10 лекарства, лекарят трябва да отдели време и да си поиграе да провери какви са възможностите за комбиниране на някой от тях, да кажем от 10, накрая да останат 6 или 5 фиксирани комбинации. Това е друга възможност и нейното прилага не зависи от опита.
- Колко е важно пациентите с диагностициран проблем да се доверят на един специалист и да не сменят постоянно тези, с които се консултират? Има ли нещо общо между често срещаното колебание при кого да се лекуваме с достъпността до специалисти?
- Не, аз мисля, че достъпът до специалисти в България е изключително улеснен. Имаме много пациенти, които идват от чужбина, за да се преглеждат в България. Реално тук в рамките на няколко дни можеш да получиш изключително компетентна консултация, което е абсолютно невъзможно в повечето европейски страни. От един месец до една година там е периодът на чакане. Тоест не е някакъв труден достъп. Но мисля, че това, за което говорите, по мое лично мнение се дължи на това, че българинът по принцип е недоверчив. Той е свикнал или мисли, че невинаги, или поне, че по-често не му се казва истината и иска да провери това, което му е казал експертът. Дали другият експерт ще му каже същото. И тъй като имаме на едни и същи класове медикаменти различни представители, доста често второто мнение просто предлага други представители на същите класове, но за незапознатия човек това са други лекарства.
- И все пак има ли предимство, ако твърдо се доверим на един специалист?
- Предимството на единия специалист означава, че подходът ще бъде ясно центриран. Ще цитирам Наполеон, който казва: „По-добре един лош генерал, отколкото двама добри“. Много баби, хилаво дете, казва българският народ. От друга страна, ако се замислим, говорим за права на пациентите и ние сме привърженици на свободата на избор. А ограничавайки пациента като крепостен селянин към един лекар, бихме го лишили от тази свобода. Освен това е много трудно да се избере кой точно да бъде лекарят и в кой момент да бъде сменен, ако доверието се наруши. Тоест това е въпрос, който според мен не може да бъде решен по този начин, всеки да бъде закрепостен към определени специалисти. Според мен човек трябва да си избере един лекар, на когото да вярва. Аз самият вече съм пациент за определени неща и мисля, че това е подходът. Човек си избира един лекар, изпълнява, което му кажат и не прекалява с четенето. Според мен това е по-добрият вариант. В противен случай се раздвояваш, не изпълняваш на никого от двамата указанията и крайният резултат е по-лош.
- Как трябва да се акцентира върху здравното образование, за да разчитаме на младите хора да променят отношението на родителите си, на бабите и дядовците си към собственото им здраве?
- По тази тема мисля, че най-добрият път е през властите, които са отговорни за това. Имам предвид Министерство на здравеопазването. В момента за здравословен живот, за антиейджинг, за фитнес... могат да бъдат намерени купища документи и препоръки в различни сайтове. Но колко от тях са приспособени за българите? Колко са за пациенти, които са на възраст, имат заболявания и съответно не могат да полагат много големи физически усилия? Или имат съвсем друг начин на живот, друга диета... Затова ми се струва, че трябва да има някакви общообразователни кампании, които са преминали през проверката на специалистите и на Министерството на здравеопазването.
- Конкретно при диабета има ли подобрение по отношение на по-ранното му диагностициране и на по-добрия му контрол от страна на пациентите?
- За ранното диагностициране да, определено има подобрение. Особено сред по-младите хора. В момента е много модерна темата за преддиабет и инсулинова резистентност. Има много млади хора, които имат и допълнително здравно осигуряване, правят си редовно изследвания. Наистина градското население и населението преди 60-годишна възраст определено разполага с повече данни за своята кръвна захар в сравнение с миналото. По отношение на въпроса за лечението на пациентите трябва да отбележа, че нашата здравна каса осигурява учудващо много възможности за лекарства, за лечение на нашите пациенти, като имаме предвид, меко казано, скромните здравни вноски, които всички ние правим. Тъй като, ако сравняваме нашите здравни вноски с онези в Германия, Словения, Франция..., нашите са 10 пъти по-ниски. И все пак, въпреки блестящият достъп до много терапии, подобрението, цялостното подобрение в контрола не е огромно. И това се дължи на промяната ни в стила на живот, който контрира и работи срещу лечението. Имам предвид обездвижването, промяната в качеството и количеството на храните и намалената физическа активност.
- Може ли да кажем, че както към тютюнопушенето и алкохола българите имаме по-голяма страст и към сладкото?
- Нямам наблюдение и не мога да кажа до каква степен другите народи не обичат сладко или обичат сладко. Но моите впечатления, които са основно от Германия, Австрия и Франция, са, че там хората спазват много сериозна дисциплина. Ще дам пример. Французойка на средна възраст казва при излизане на заведение: Аз ще ям или само салата и десерт, или само основно. Доброто българче в мое лице изяжда всичко.
Отнасяйте се с трябва и дайте остра цена на пациентите, те могат да я запишат и ще ви предоставят висококачествено обслужване.
- Как оценявате взаимодействието между отделните специалности в българската здравна система? Има ли го необходимото сътрудничество?
- Да. Това започна и мисля, че доста добре се получава в момента. Въпросът е просто хората да знаят, че когато почнеш да остаряваш, когато почнеш да боледуваш, болестите се лекуват с лекарства и това, което пропуснахме да кажем, е, че лекарствата, когато са регистрирани, са направени така, че ползите да надвишават в пъти вредите. Тоест, когато ти прочетеш за странични действия, да, има странични действия, но те са в пъти па-малко от риска от непиенето на лекарствата. То носи много по-голяма вреда, отколкото страничното действие, от пиенето им. Не придържането към терапията ще ни убие по-бързо.
- Много хора казват: Те само ни тровят с лекарства...
- ... Да, ние това трябва да обясняваме. Това не са химикали, не са отрови. Това са неща, които са тествани много внимателно и чиито свойства са доста добре проучени.
ТОВА Е ТОЙ:
- Завършва медицина през 1993 г. във Висшия медицински институт – София.
- През 1998 г. получава специалност по вътрешни болести, а през 2000 г. – по ендокринология и болести на обмяната.
- От 2007 г. е доцент, а от 2012 г. – професор към МУ-София.
- За кратко работи като терапевт в III Градска обединена болница София.
- От 1994 г. досега работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ - София.
- От 1995 г. е преподавател към Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет, МУ-София.
- Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).
- Член на УС на Българското дружество по ендокринология.
Людмил Христов
