О коло 700 000 вируса са с потенциал да ни заразят. В същото време са ни познати едва 250. Това обясни пред „Телеграф“ вирусологът от БАН проф. д-р Радостина Александрова.
„Може да звучи невероятно, но броят на вирусите на Земята надхвърля 1031. С други думи казано, числеността им надвишава със 100 милиона тази на звездите във Вселената, която се оценява на 1023. Ако всички тези вируси се подредят в една линия, дължината й ще бъде 10 милиона светлинни години“, каза проф. Александрова.
В хода на еволюцията най-напред вирусите са се „поселили“ в птиците и животните. 2/3 от тези, които инфектират човека, всъщност са зоонозни, т.е. заразяват и различни животни. Това са най-често гризачи и копитни животни, примати, хищници, прилепи и птици. „Преминаването на междувидовата бариера не е никак лесно, но понякога се случва. Появата SARS-CoV-2 е поредното доказателство за това. Да не забравяме, че вирусите непрекъснато си търсят нови гостоприемници, тъй като могат да се размножават само в живи клетки“, обясни вирусологът.
Тя уточни, че всяка година се откриват 3-6 нови за човека вируси, идващи обикновено от животинския свят. Риск от избухване на епидемии и пандемии възниква, когато се появи нов вирус, срещу който нямаме имунитет, който се предава успешно от човек на човек и може да предизвика сериозно заболяване.
Пандемии
Според някои специалисти живеем в ерата на пандемии. На 5 май ръководителят на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус обяви, че COVID-19 не представлява извънредна ситуация за здравето. Само няколко седмици по-късно той предупреди, че нова пандемия вече „чука на вратата“. За възникването им оказват влияние фактори като нарастването на броя на населението, урбанизацията, интензивното пътуване и търговия в световен мащаб, увеличаване на животновъдната продукция.
„Това не е повод за паника, а причина за сериозна подготовка, за да не позволим да бъдем изненадани. Науката отвръща на удара. В ход са програми за „лов на вируси“. Идеята е ние да отидем при вирусите и да ги изучим, преди те да дойдат при нас. Такава е програмата Predict, с чиято помощ са открити над 900 вируса. По ирония на съдбата финансирането й е прекратено през 2019 г. Друга такава програма е Global virome, в рамките на която са идентифицирани над 100 нови коронавируса“, коментира още проф. Александрова. Според нея е безспорно, че в исторически план вирусите са отнели живота на огромен брой хора. Тя даде пример с грипната епидемия от 1918 г., която е погубила 50 до 100 милиона души, и едрата шарка, чиито жертви само през ХХ век са били 200 милиона.
„Учените обаче са категорични - ако всички вируси внезапно изчезнат, животът и планетата, каквито ги познаваме, бързо биха престанали да съществуват. По-голямата част от тях не са патогенни за хората и много от тях играят важна роля в поддържането на екосистемите, а други са важни за здравето на отделните организми – от гъби и растения до насекоми и човек. Ползите, които вирусите носят, далеч надхвърлят лошите им прояви. Все още не знаем каква част от всички вируси са проблематични за нас, но най-вероятно числово ще е близко до нула“, заяви проф. Александрова.
Ползи
Тя даде пример с т.нар. фаги-вируси, които заразяват бактериите. Те са основните хищници за бактериите и са основният регулатор на бактериалните популации в океана, където всеки ден унищожават около 50% от всички бактерии. По този начин фагите осигуряват достатъчно храна на произвеждащия кислород планктон и в крайна сметка допринасят за живота на Земята.
Врусите имат значение за регулирането на оптималната численост на популациите. Без тяхната намеса бихме загубили голяма част от биоразнообразието на планетата, защото „по-успешните и проспериращи“ видове биха ограничили съществуването на останалите.
„Но това далеч не е всичко. Установено е, че непатогенен за човека вирус, далечен роднина на причинителите на треската Западен Нил и болестта Денга (GB вирус C), е свързан със забавена прогресия до СПИН при ХИВ позитивни индивиди и вероятно намалява риска от смърт при заразени с ебола хора“, обясни проф. Александрова. По думите й херпесен вирус прави мишките по-малко податливи на определени бактериални инфекции, включително бубонна чума. Висок процент от населението на планетата е заразено с херпесни вируси и тази доживотна инфекция не е изключено да ни осигурява някаква полза, като намалява склонността ни да се поддадем на други болестотворни причинители.
Ген с вирусен произход ключов за паметта
„Т.нар. ендогенни ретровируси заемат около 8% от генома на всеки един от нас. Навлизането на първите от тях се е случило преди повече от 100 милиона години“, обясни още проф. Радостина Александрова.
Ген с вирусен произход пък кодира белтък с ключова роля във формирането на дългосрочната памет. Друг такъв ген е абсолютно необходим за образуването на плацентата и нормалното протичане на бременността.
„И ако едва сега започваме да откриваме начините, по които вирусите ни помагат, то е, защото едва сега започваме да ги търсим“, каза още ученият от БАН.
