О коло 5000 българи имат нужда от трансплантация на бъбрек. Това обясни пред „Телеграф“ началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация на университетската Александровска болница проф. Емил Паскалев.
По данните на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ 870 души са в листата на чакащите за присаждане на органи, като 803 от тях са за бъбрек. В същото време 3500 са на диализа. Според проф. Паскалев тези пациенти реално трябва да мислят за трансплантация.
„Това означава, че става дума за около 5000 души, които не бива да чакат да се стига до крайна фаза на увреждане. Много е голям процентът на хората с хронично бъбречно заболяване и конкретно на тези, които са в предпоследната четвърта степен. Тогава вече е необходимо заместващо бъбречно лечение“, коментира специалистът.
В същото време броят на трансплантациите у нас от 2021 година насам намаляват. Така бъбречните от 33 спадат на 12, сърдечните са само две, а чернодробните от 13 са били 6.
Причини
„Причините могат да се крият в най-различни посоки. Донорството трябва да е широко разпространено, да има ясна визия, че това е правилното лечение, когато се касае за бъбречна недостатъчност. Диализата е 5 пъти по-скъпа от лечението на хроничното бъбречно заболяване и 4 пъти по-скъпа от бъбречната трансплантация. Така че при правилна държавна политика, може да се спести финансов ресурс и той да се насочи за решаване на други проблеми в здравеопазването“, обясни проф. Паскалев. Той допълни, че хората трябва да бъдат информирани, тъй като изпитват притеснения, когато става дума за донорство.
„Трябва да се говори с тях по етичен и спокоен начин. Тогава стигат до разбиране, убеден съм. Това обаче е основна роля на държавата“, каза проф. Паскалев. Въпреки че първата бъбречна трансплантация у нас е през 1969 година, малко след първата такава в света, вече драстично намаляват.
„Сега нещата са точно в обратна посока, изоставаме изключително много. В сравнение с другите държави от ЕС характеристиката е повече от незадоволителна. Причините са повсеместни. Затова казвам, че е важно хората да се осведомяват непрекъснато и да се поддържа вниманието им към тази тема. Друг проблем е, че има недостиг на специалисти“, коментира проф. Паскалев. Той уточни, че за разлика от пациентите на диализа, тези с трансплантация могат да имат деца и могат да имат нормално бъбречно здраве.
„Нещата са несъпоставими, т.е. бъбречната трансплантация е истинското решение на пациентите с бъбречна недостатъчност, затова е добре хората да го знаят“, обясни още специалистът.
Данни
По данните на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ 28 българи чакат за трансплантация на сърце, а още толкова за черен дроб. 8 имат нужда от присаждане на бял дроб, един от панкреас и двама на тънко черво.
Според Ани Стоянова, майка на 15-годишната Даная, която изпадна в мозъчна смърт след удар в главата и тежко заболяване, има нужда от кампании, които да разяснят на хората какво точно представлява донорството. С органите си момичето даде шанс за живот на трима души.
„Това е моя кауза от доста време. За съжаление се сблъсках и с трупното донорство. Първата ми мисъл, след като чух, че Даная е изпаднала в мозъчна смърт, беше, че трябва да даря нейни органи. Беше мое лично усещане, начин Даная да остане на тази земя. Донорството е живот, това е единствената медицинска ситуация, при която смъртта може да роди живот“, разказа Ани. Преди случилото се с дъщеря й, тя се опитвала да мотивира хората да даряват стволови клетки и костен мозък, защото това може да помогне на онкологично болни деца.
Чудо
„Още преди случилото се с Даная, ми се е налагало да се сблъсквам с лекари и хирургия. Синът ми е с три черепно-мозъчни операции и виждам страданието на родителите. Нуждаещите се просто се молят за чудо“, сподели Ани. Тя също отчита проблема с намаляването на извършените трансплантации. Според нея, когато хората чуят, че техен близък е в мозъчна смърт, в скръбта си не се замислят за донорство.
„Много е трудно да вземеш такова решение, то е за смелите. Правиш го, когато искаш да облечеш трагедията в нещо позитивно. Но сега знам, че частица от Даная живее в други, на които дари роговици и бъбреците си. Радвам се, че млади хора ще гледат света през нейните очи. Това е невероятно! Кажете колко хора имат възможността да са хем на тази земя, хем на небето“, каза Ани Стоянова. Според нея именно донорството отнема част от болката от загубата.
2500 са донорите на стволови клетки
2500 са донорите на стволови клетки, сочи регистърът, който е част от Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки на УМБАЛ Александровска и е член на Световния регистър (WMDA).
„Това е изключително малко. Хората не са наясно, че даряването на стволови клетки помага. В същото време процесът отнема едва няколко часа и дори не се налага болничен престой след това. Не е болезнено“, коментира майката на Даная - Ани. Тя обясни, че формулата се пази в база данни, до която имат достъп цяла Европа и когато се появи реципиент със същата формула, лекарите търсят донора и едва тогава може да се пристъпи към процедурата.
„Често се налага нашите деца да пътуват извън граница, защото за тях няма донор тук. Така че това е доброволен акт - може да се откажете по всяко време, но и да спасите живот“, каза още Ани Стоянова.
Детската болница като кауза
Другата ми кауза е детската болница. От години ни обещават, че ще има такава, но все още не е факт. Това обясни още пред „Телеграф“ майката на Даная - Ани. Според нея този въпрос трябва да бъде приоритетен за държавата.
„Ако имаше такава, може би Даная щеше да има по-голям шанс. След удара в главата отидохме още на 28 април в спешен кабинет, увериха ни, че всичко е наред. Седмица по-късно болката беше непоносима. Нещата се развиха много бързо“, коментира Ани Стоянова. По думите й е имало забавяне от страна на предприетото лечение.
„За съжаление не се разболяваме от понеделник до петък, нито само от 8 до 17 часа. Мечтая за момента, в който когато заведеш детето си на лекар, ще съм сигурна, че е в най-добрите ръце“, каза още майката на Даная.
Яна Йорданова
