В секи втори българин живее с нелекувано или неконтролирано високо кръвно налягане. Това каза проф. Кирил Карамфилов по повод отминалия Световен ден на придържането към терапията (27 март). Според началника на Клиниката по кардиология в Александровска болница и председател на Дружеството на кардиолозите в България над 60% от причините за смърт се дължат на сърдечносъдови заболявания. Тази смъртност има множество причини, но основните са артериална хипертония, инсулт, исхемична болест на сърцето, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори – превенция, не толкова лесен достъп до диагностика, късно диагностициране, неоптимално лечение и придържане към лечението.
Показател
„В България сърдечносъдовата смъртност е два пъти по-висока от онкологичната смъртност“, каза още проф. Карамфилов и припомни, че този показател е шест пъти по-висок спрямо данните за Франция. Най-сериозният рисков фактор е високото кръвно налягане, а той би могъл рано да бъде диагностициран и много ефективно контролиран. С хипертония в България живеят близо 2,4 млн. души, като немалко от тях нямат добър контрол на стойностите на кръвното налягане. „Ефективният контрол е свързан с приемане на лекарства, доказали ефективността си“, добави проф. Карамфилов и подчерта, че е изключително важно придържането към назначената терапия.
Глобално
„Хипертонията е глобален проблем, като в света 10,9 млн. са смъртните случаи на година, за които се смята, че се дължат на високо кръвно налягане“, каза на пресконференция миналата седмица и проф. Арман Постаджиян - началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Българската лига по хипертония. Той е категоричен, че скрининговите кампании са от изключително значение заради ранното откриване, изписване и придържането към терапията. „Множество от пациентите знаят, че имат високо кръвно налягане, а 85% казват, че се придържат към терапията, но действително половината се придържат към нея, което е крайно незадоволително. Диагностиката и лечението се извършват добре, но проблемът е в контрола на терапията. Без ясно фокусиране в тези проблеми трудно можем да очакваме промяна в показателите“, отбеляза проф. Постаджиян.
Етап
„Не рядко българите стигат до терапия на късен етап, като всичко това води до лечение с множество лекарства“, каза проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София. „Някои българи държат лекарствата си под пирамида и разчитат пирамидата да ги лекува, без да ги пият. Други пък не си пият таблетките, но ги препоръчват на съседи и приятели“, с усмивка подходи към проблема с придържането към терапията Момеков.
Людмил Христов
