О т 70-те години на миналия век в САЩ и много европейски страни започна премахването оловото от боите и бензина, защото опасността за здравето от тях е неоспорима.
Алжир, последната страна, която направи това, постепенно премахна оловен бензин през 2021 г. Боите с олово обаче остават законни в много страни с ниски доходи, но те не са единственият продукт, който съдържа олово. Оловото обаче не е без опасност за здравето, особено за здравето на децата. Списание "Вокс" смята, че всяко трето дете в света, около 800 милиона деца, има прекалено високо ниво на олово в кръвта, което има тежки последствия.
Доказано е, че оловото е мощен невротоксин, който води до понижаване на коефициента на интелигентност при децата, преждевременна смърт при възрастните хора и многобройни необратими отрицателни ефекти върху здравето. Изследователите вече обръщат внимание на оловните батерии. Използвани по целия свят, те служат както за стартиране на бензинови автомобили, така и за осигуряване на резервно електрозахранване в болници или центрове за данни. Според специалистите това е един от основните източници на експозиция на олово в света... но и един от най-пренебрегваните.
Самите батерии не са опасни. Проблемът възниква, когато са износени и трябва да бъдат рециклирани: една класическа автомобилна батерия съдържа около 7 до 9 кг олово, което представлява около 13 евро, според световната цена на оловото. В много страни с ниски или средни доходи той се извлича в малки семейни магазини, навеси от ламарина или некачествени рециклиращи съоръжения: по света има между 10 000 и 30 000 такива. Работниците, които работят там, купуват стари акумулатори, отварят ги, изливат киселината на земята и след това топят оловните плочи в импровизирани пещи. Разтопеното олово се излива в форми, а получените блокове се продават за производството на нови акумулатори или други продукти.
Този процес е много по-икономичен и рентабилен от експлоатацията на класическа инсталация, но е и много по-опасен. Той освобождава прах, наситен с олово, който се разпръсква в жилищата, почвата и околните води. Токсичните остатъци от топене на плочите – наречени „шлака“ – често се изхвърлят в околните полета и водоеми.
Неофициалните рециклиращи предприятия спестяват пари, като намаляват разходите, но обществото плаща цената за това. „Необходима е политическа намеса, защото съществува фундаментален дисбаланс между икономическите стимули“, обяснява Хюго Смит, изследовател и автор на Substack Lead Battery Notes.
За да разрешат проблема, някои страни промениха нормативната уредба. В Бразилия например през 2022 г. над 75 % от оловните батерии бяха рециклирани в одобрени съоръжения. Китай наложи затварянето на незаконните леярни в национален мащаб, след което въведе стимули за връщане на тази търговия в официалния и регулиран сектор. От своя страна Южна Африка постигна напредък, като наложи на производителите да приемат обратно използваните батерии, а Филипините тестват подобни инициативи.
Елиминирането на оловото е без съмнение една от най-рентабилните мерки за световното здраве. През 2023 г. Световната банка изчисли, че излагането на олово коства на световната икономика над 5 100 милиарда евро и причинява милиони преждевременни смъртни случаи.
*Източник: БГНЕС
