- Честотата на малигнения меланом се увеличава през последните декади сред бялата раса в цял свят. В България през 2011 г. заболеваемостта е 6,3 на 100000 мъже и 6,5 на 100000 жени. Заболели са 479 души, от които 222 мъже и 257 жени. Показателите са сходни с тези в южноевропейските страни. Заболеваемостта в Европа се колебае от 3-5 на 100 000 души в Средиземно-морските страни до 12-20 на 100 000 в Северните части на континента. В САЩ показателят варира около 20-30 на 100 000, а в Австралия достига 50-60 на100 000 сред белите популации. Причините за нарастващата честота на меланома са много, но една от значимите е свързана с промените в начина на живот на хората и излагането на силно слънце. Съвременните комуникации дават възможности на хората да пътуват, да прекарват ваканциите си в топлите места, където слънчевото греене е по-силно и по-продължително. Работещите на закрито хора, особено тези със светла кожа, при рядкото излагане на силно слънце могат да получат слънчево изгаряне. То от своя страна е асоциирано с висок риск за появата на меланом.
- Ама едно време бабите ни са били по цял ден на полето... като че ли без проблем за кожата?
- При продължителното, хронично излагане на слънце, което е свързано в повечето случаи с работа на открито, кожата има възможност да се адаптира и да си изгради относителна „самозащита”. В тези случаи също се получава увреждане от слънцето, но то води бавно до развитието на немеланомни кожни карциноми. При тях смъртността е много ниска. Острото, „случайно” излагане на силно слънчево въздействие може да предизвика слънчево изгаряне при хора, които живеят и работят на закрито. А това може да доведе до развитието на меланом. Особено рискови са преживените слънчеви изгаряни в детството. Ето защо децата трябва особено внимателно да бъдат пазени от силно слънчево въздействие.
- Слънчевото изгаряне ли е фактор номер 1 при маланома?
- Многобройни епидемиологични и експериментални изследвания сочат причинната връзка между ултравиолетовите лъчи и появата на меланома.
- Защо тогава меланом се получава в участъци на кожата, които са скрити под дрехите и не изгарят?
- Особено важно значение имат генетичните и конституционалните особености на хората. Това, което носим като наследство. Ако родственици по първа линия – майка, баща, братя, сестри, са боледували от меланом, рискът от появата на това заболяване е 50% . Наследствеността при малигнения меланом в повечето случаи се обуславя от различни гени. Светлокожите хора, със светли очи и руси коси, които по-лесно изгарят на слънце, са по-уязвими и носят по-голям риск от развитието на кожни тумори, изобщо. Докато по-мургавите лица са по-защитени от увреждащото влияние на слънцето и от появата на кожен рак. Освен това по-голям риск за развитие на меланом имат хора с множество обикновени бенки, както и тези с големи вродени бенки.
- Има ли видими белези за по-висок риск, освен изброените дотук?
- Многобройните обикновени кафяви бенки са маркер за меланомен риск. Хора с повече от 60 пигменти неви имат 15 пъти по-голяма вероятност да заболеят от малигнен меланом в сравнение с тези, които въобще нямат. Най-голямо внимание заслужават „необикновените” диспластични пигментни петна, които се променят, с неправилни очертания, неравномерна пигментация и диаметър над 5 мм.
- Каква промяна в бенката трябва да ни насочи спешно към дерматолог?
- Промяна във формата, големината, цвета, симетрията, повърхността или внезапната поява на нова бенка винаги трябва да се консултират със специалист. Появата на секрет или кървене, както и субективни оплаквания – сърбеж или болка, също трябва да води човек на консултация.
- А „любимите” му локализации, доколкото знам, при мъже и жени са различни?
- При мъжете меланомът е най-често по гърба, а при жените - по предната повърхност на подбедриците. Има различни теории, но и до днес няма задоволително обяснение. Полученото слънчевото изгаряне на кожата е свързано с появата на меланоми и то по закритите части на тялото.
- Знам, че при лечение на меланом се прилага най-модерната имунотерапия?
- Лекарствената терапия на рака и в частност на меланома през последните години бележи успехи. Отбелязва се значителен напредък във възможностите за системна терапия на пациенти с напреднала меланомна болест. Две стратегии за лечение, базирани на имунотерапията и геномиката, сега предлагат реална надежда за подобряване качеството на живот и преживяемостта, макар и със сериозен риск от странични ефекти и високи разходи. Прицелната терапия с мощните селективни инхибитори на BRAF мутациите, както и имунотерапията с новото антитяло анти CTLA-4 постигат революция в контрола на меланомната болест и дават надежда на пациентите с напреднало заболяване. С въвеждането на четири нови медикамента при напреднали мeланоми през последните 3 години е постигнато повече, отколкото през предишните 2-3 десетилетия.
Монитор
