- Д-р Кателиева, напоследък темата с кърлежите е много актуална, чуват се разнопосочни мнения. Спешно състояние ли е „забиването“ на кърлеж?

- Принципно дали даден кърлеж е заразен, или не, дали даден пациент ще развие лаймска болест, марсилска треска и др. зависи от имунитета на пациента. Не може да се каже кога пациентът ще потърси помощ и дали въобще развитието на подобна инфекция е животозастрашаващо състояние. Тъй като всичко това е в сферата на хипотезата, не може да се приеме, че ваденето на кърлеж е животоспасяваща манипулация. Освен това според съвременната медицина при контакт с носител на дадено заразно заболяване пациентът се заразява още в самото начало. Не е толкова фатално дали ще бъде изваден веднага или след няколко часа. Така че не може да се твърди, че ваденето на кърлеж е животоспасяваща манипулация, която трябва да бъде извършена в рамките на часове или минути. Също така никъде в дейностите, които се поемат от Министерството на здравеопазването за спешна помощ, не е регламентирано, че МЗ финансира изваждането на кърлеж в спешните кабинети. Такава услуга не се заплаща и от касата, затова не мисля, че е противозаконно да бъдат таксувани пациенти, които са потърсили спешен лекар за изваждане на кърлеж. Друг е въпросът, че много от дейностите, които извършваме, не са спешни. И по тази причина в много държави е въведен триажът, който определя времевата рамка в какъв порядък на спешност трябва да бъде обслужен даден пациент.
 

- В какви случаи трябва да търсим спешен лекар?

- Спешният кабинет е само за животозастрашаващи и потенциално животозастрашаващи състояния, които са регламентирани в стандарта за спешна медицина. С него се въвеждат и трите кода – червен, жълт и зелен, които определят степента на спешност. С код червен например могат да бъдат пациенти, които не са в съзнание, имат нарушена сърдечна дейност, дихателна недостатъчност и др. Нарушенията в дихателна и сърдечна дейност са животозастрашаващи.


Триаж има и в спешните отделения, с който се преценява колко бързо да бъде обслужен пациентът.
 

- Злоупотребява ли се с този тип медицинска помощ у нас? Честа практика ли е пациентите да отиват пред спешния кабинет вместо при личния си лекар, когато състоянието им не е спешно ?


- Факт е, защото според официални данни на Министерството на здравеопазването около 1 млн. - 1,3 млн. души се обслужват от екипите на Спешна помощ, а 1млн. - 1,5 млн. годишно от лекарите на спешните приемни отделения в болниците. За 7- милионна България няма как всеки трети да е бил спешен. Факт е, че се обслужват много неспешни пациенти. Спешна помощ се предпочита, първо, защото спестява време, второ, защото спестява средства, и трето – това е един безплатен вход за преглед и изследвания от специалисти. Ако отидете при личния лекар, първо, трябва да сте здравноосигурен, второ - да се чака, докато ви дойде редът, и трето - личният лекар може да няма направление за изследвания и консултации. Така спешният кабинет е една широко отворена врата за безплатен и бърз преглед и по-бърза хоспитализация. Затова от доста време казвам, че с промяната на спешната помощ ще се промени и цялото ни здравеопазване. Ако има въведен ред в оказването на спешна помощ, ще има ред и в целия сектор. Всички медицински специалисти в извънболничната и болничната помощ трябва да си вършат работата по правилния начин, а не да използват спешната помощ като буфер.