Б лизо 30 хил. т български праскови ще останат по дърветата поради липса на пазар. „Десетки хиляди тонове плодове и зеленчуци ще изгният на полето този сезон, а само за района на Сливен се очаква градините да родят около 50 хил. тона праскови“, коментира евентуалният размер на трагичните загуби Цветан Цеков, председател на УС на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (НБКПЗ) и утвърден биопроизводител пред „Телеграф“.
Освен прогнозните числа всички земеделци без изключение отчитат рекордни количества от здрава и качествена реколта това лято.
Цветан Цеков, браншова камара „Плодове и зеленчуци“: Цари спекула с цените на краставиците
Съпоставка с данните от предишните три години показва, че свръхизобилието е повече от очевидно. Така например през 2023 г., която се смята за сравнително добра, но със средно ниво на добиви, общото производство на праскови е между 24 хил. и 26 хил. т, през 2024 г. заради летните горещини има спад до 22 хил. т, последван от драматичен срив на 5952 т., което е 70% през 2025 г. заради измръзванията. Въпреки че градините ни са заринати със сочни плодове, овощарите потънаха в скръб, защото търговци и преработватели предимно работят с внос. Потребителите пък плащат близо пет пъти отгоре на щанда, при това в повечето случаи за гръцки плодове. Числата показват, че цената за компот е 37 цента за кг, за десертни праскови е 50 цента, но на касата в магазините и по сергиите плащаме по 2,50 евро, а на места и по 4, което прави от 5-7 пъти надценка.
Фабрика
„Проблемът със свръхпроизводството в ЕС е поне от 30 г. и от 2007 г. българските производители всяка година се блъскат в него“, коментира пред „Телеграф“ Тодор Джиков, зам.-шеф на комисията по земеделие в парламента и дългогодишен производител на картофи и два пъти зам-.министър на земеделието. Обясни, че в района на Сливен има една фабрика за преработка и тя предпочита гръцки плодове заради по-ниските цени. „Гръцките плодове зреят по-рано, освен това гърците имат силни кооперативи и още през пролетта са сключили с нашата фабрика договори за доставки на праскови“, обясни Джиков. Според него преработвателят също не може да бъде винен, понеже гледа да си затвори цикъла и да си подсигури по-евтина суровина и навреме.
Камиончета
Българският пазар е пълен с незаконен внос на плодове и зеленчуци, включително и праскови, даде воля на гнева си Цветан Цеков. „Всеки ден влизат малки камиончета до 3 тона с второкачествена продукция от Гърция, внася се и от Румъния и понеже са с по-малък тонаж, не подлежат на проверки. Внася се без правила, без контрол, на по-ниски цени, защото не се плаща ДДС, мито и така ние ставаме неконкурентоспособни. Това е безобразие, защото нашите производители не могат да си продадат стоката. Искаме и този внос да бъде проверяван. Къде е контролът на Българската агенция по храните?“, изригна Цветан Цеков. „Като отидете на морето, виждате цена на артикул, но никъде не виждате произход, е, това е нелегален внос.
Земеделци от Сливенско на протест заради ниски изкупни цени и липса на пазари
Той даде за пример проверките на НАП от миналата седмица, които признаха, че са открили 50 нередности при проверки, а 90% са от неиздаване на фискален бон и липса на фискални апарати. „Това означава, че това е нелегитимно влязла продукция в държавата, която тотално съсипва българската продукция“, разтълкува той.
Търговци
Не отговарят на истината твърденията, че спира вноса, когато започнат да излизат нашите плодове и зеленчуци, категорични отрекоха тази теза и Цветан Цеков и Тодор Джиков. „Никога не са спирали да внасят. Търговските вериги също участват. Ние предлагаме сливи, а засякох в една от веригите албанска и турска слива. Предлагаме праскови, а на щанда гръцки праскови, предлагаме диня, те продават гръцка диня. Цените, които им даваме, са под себестойност и пак не ги вземат“, възмути се от подценяването браншовикът. Тодор Джиков допълни, че този проблем съществува от 2007 г., когато нашето производство се сблъсква с мощта на западните кооперативи, които договорят изгодни цени и мащабни доставки до търговските вериги. „Казвам ви го като земеделски производител“, призна Джиков.
Според него до 2007 г. всичко, което е влизало, е било облагано и особено зимните месеци нашите земеделци са успявали да продават и да получат изгодни цени, защото вносът се е оскъпявал. След това започваме да губим битката, защото земеделието е разединено и няма кой да поеме търговската част. Депутатът даде пример с картофите, които в навечерието на влизането ни в ЕС са наброявали 250 хил. дка, а сега стигат едва 50 хил.
Изход
Единственото решение на проблема е кооперирането, защото по този начин земеделците ще могат да си произвеждат, а търговската част ще я решават други отдели, както е на Запад, единодушни са браншовик и депутат. Джиков вдигна завесата и посочи, че в момента шефът на комисията по земеделие Явор Гечев довършва законопроекта за кооперирането и се надяват до декември той да влезе в зала. Проектът върви в пакет с други закони, които се финализират, допълни Джиков (още в интервю в следващ брой на в. „Телеграф“).
БГ краставиците свалиха цените на вноса
Цветан Цеков съобщи, че съвместно с Министерството на земеделието планират пилотен кооператив, който да покаже на стопаните как на практика ще функционира този тип дейност. Целта е да изградим изкупни пунктове за продукцията на първо време в цялата страна, допълни той. Цеков коментира също така, че от обявените помощи от министъра на земеделието в понеделник ще успеят да се възползват предимно зърнопроизводителите, а в извънредната де минимис не са включени плодове и зеленчуци.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Светлана Трифоновска
