- Г-н Цеков, засякохме краставици по 10 лв. на пазар в „Люлин“. Какъв е вашият коментар?
- На българския пазар всичко е възможно, доказано е, че има много спекуланти, работи се с няколкостотин процента надценка, защото няма ефективен контрол върху агрохранителната верига. Докато ресорните контролни органи не вършат работата си ефективно, спекулата няма да спира, напротив, ще се увеличава.
Също, докато няма политики на подкрепа в България на сектор плодове и зеленчуци, който е уязвим, то няма да има и реална конкуренция.
- Дайте пример.
- Ако сега имаше българско производство, цените на оранжерийните зеленчуци, които са внос, щяха да са много по-ниски. Ще ви дам пример с черешите. Тази година стигаха до 13-14-20 лв. за кг, защото нямаше български. С две думи, ако има български плодове и зеленчуци, ще има конкуренция и няма да има такива спекулативни цени. Евтината продукция, която в момента влиза, от евтина ще стане скъпа, когато няма българско производство. Ако имаше български краставици сега, нямаше да се предлагат по 10 лв. за кг, а по 4 лв.
- Зимите вече не са така студени, не е ли по-лесно за нашите оранжерии?
- Заблуждавате се. В оранжерията трябва да се поддържат 24 часа 30 дена в месеца няколко месеца поред определена температура, а 85% от себестойността на краставиците са енергийни разходи. Не може да се разчита, че през януари и декември е имало 10 слънчеви дни, защото през нощта падат температурите, което гълта много ток.
- Имате ли данни колко затворени оранжерии има?
- По това време е възможно да има зеленолистни, предимно салати и спанак, които не изискват да е толкова топло като при домати и краставици. В момента няма заложени български домати и краставици, освен при единици, където има достъп до термални води или пък разполагат с автономна система. Те обаче не могат да повлияят на пазара.
- Може ли България да произвежда целогодишно оранжерийни зеленчуци и как това ще повлияе на цени и качество?
- Да, може. От една страна това ще регулира спекулата, от друга ще доставя на българските потребители чиста храна. За да стане това, може да им се осигури евтина енергия. Например да ползват термални води, да могат да произвеждат евтина енергия също. Но са нужни комплексни програми, така че да имат сметка да го правят и да не са загуба.
- Акцентирахте върху чисти храни.
- Разбира се, това, че са евтини зеленчуците, които влизат от трети страни, не означава, че са полезни. Пример, навсякъде в ЕС се сезират контролните органи, че в много турски зеленчуци се открива коктейл от забранени пестициди за ЕС и че са с надвишени норми. Така че безплатен обяд няма. Всичко евтино е за сметка на щетите върху нашето здраве. Най-малкото, което трябва да се направи, е да се подпомогнат българските производители, не само защото тук се спазват всички стандарти и се запазват работните места в селата, но и защото ще сме реална конкуренция за регулиране на цените. Нали сте забелязали, че когато имаме изобилие от българска реколта, вносителите се опитват да правят дъмпинг с цените. Да, възможно е нашите плодове и зеленчуци да са малко по-скъпи, но имайки предвид екологичните стандарти, които спазваме, това не бива да притеснява потребителите.
- Наскоро имаше съобщения, че ЕС е върнал пратки с чушки от Турция.
- Вижте, там няма как да не произвеждат със забранени пестициди за ЕС, защото те имат само такива пестициди. Просто технологията им е на такъв тип растителна защита. Много трябва да сме заблудени, че от Турция ще влезе чиста растителна храна. Това е коктейл от химия, която ние не бива да консумираме. Голям процент от болестите, особено онкологичните, са резултат от химията, която поемаме чрез храната.
- Миналата година беше трагична за плодове, отчасти зеленчуци. Какво да очакваме сега?
- Имахме поредица от лоши години, но миналата беше апогеят. Надяваме се тази да не е такава. Беше осигурена огромна сума за компенсации, благодарение на министерство на земеделието и министъра, но и нашата камара предложи различни варианти, в резултат на което беше подсигурен бюджет между 80-90 млн. лв., но втората част ще се забави като изплащане. Много от производителите ще си получат парите със закъснение, но не точно когато са им необходими за растителни мероприятия. Получава се така заради липсата на бюджет. И сега ни очаква отново безвремие, с идването на служебен кабинет. Много се опасявам, че голяма част от производителите няма да могат да продължат дейността си заради липса на компенсации навреме, защото 80% от разходите са по технологична карта, да не говорим за пропуснатите ползи от приходите на продажба.
- Много от хората не са наясно тези пари в какво ще бъдат вложени.
- Тези пари, за които говоря, компенсират разходите, които имаме през годината, за растителна защита, всички мероприятия до реколта, дори не говорим за приходи от продажба. Стопаните вземат кредити, за да продължат да съществуват.
- Тоест градинари и овощари просто трябва да си върнат заемите от банките за това, че са работили и сега няма с какво.
- Дори не могат да ги върнат. Имаме реална заплаха да загубим целия сектор овощарство. Без адекватни политики и намеса, при това не става въпрос само за изливане на една сума.
- Стигат ли нашите плодове и зеленчуци реално до пазара или да ги търсим основно по кооперативните и фермерските пазари? Какъв е полезният ход да излезе този сектор от дъното?
- Комплекс от политики, защото неслучайно този сектор е обявен за уязвим. Зависими сме от климат, от пазари, глобалните политики, виждате какво се случва със споразумението с Южна Америка, Индия. Първо е нужно гарантирано реално подпомагане, за да могат и в лоши години, животновъдство, плодове и зеленчуци да имат гарантиран доход, за да останат да произвеждат. Надявам се тази година да се промени, защото за първи ще действа взаимоспомагателен фонд. Трябва също да имаме гарантиран достъп до реалните пазари. Знаете структурата на пазара в България - над 80% доказано е, че големите търговски олигополи се развиват бързо и влизат вече в блоковите пространства, в малките квартали, това измества традиционните пазари, а ние сме зависими изцяло от тяхната воля. А те са тези, които трябва да гарантират достъпа на рафтовете си на българските плодове и зеленчуци. Имаше проектозакон за агрохранителната верига, който мина на всички обсъждания успешно, но накрая беше стопиран. Знаем, че са се намесили посолства, големи лобита.
- Какъв щеше да е резултатът за българския потребител, ако този проектозакон за агрохранителната верига беше приет?
- Щеше да гарантира 1000% участие на българските суровини на пазара, изсветление на спекулата, щяхме да разберем кои са спекулантите, нямаше да ги има тези доказани 100-200% надценка в големите супермаркети, които бяха доказани, защото текстовете предвиждаха 10%. Щеше да гарантира интересите на потребителите, че българската продукция не е заменена с турска. Щеше да се промени досегашната схема, при която доматите, които излизаха от нашите градини на 80-90 ст. за кг, а стигаха на щанда 4 лв., при надценката от 10% щяха да струват 1,30-1,40 лв.
- Заплашен ли е вашият сектор от споразумението с Южна Америка?
- Заплашени са преработвателите на плодове и зеленчуци, има опасност да загубим пазарите си на замразени плодове и зеленчуци. Видяхме от либерализирането с вноса от Молдова и Украйна какво стана. Те заеха наши традиционни пазари от сливи, ябълки, круши, малини, боровинки, тоест цял набор от производства, които ние традиционно произвеждаме, защото предлагат по-евтина продукция.
От Аржентина може да излезе по-евтина доставката от замразени плодове, защото там произвеждат с непозволени средства за ЕС. В ЕС земеделската продукция е по-скъпа заради ограниченията, които има за препарати, а тези, които са позволени, са по-скъпи и не дават пълна възможност за 100-процентна защита. В Южна Америка заплатите в селското стопанство са по 200-300 долара и това им дава много сериозно пазарно предимство. Затова трябва да имаме адекватна компенсация.
- Имате ли предложения за защита на европейския производител, респективно българския?
- Защитни клаузи срещу вноса от трети държави има, но на теория. Едно от условията казва, че ако бъде заплашен местният производител, те ще се задействат. Но при неработещи контролни органи, при нефункционираща система, при дълбока корупция, лобита, нищо няма да се случи в България. Ние сме останали една шепа, а това ще ни досъсипе. Германия и Франция ще си защитят политиките на земеделците, но в България не вярвам.
- Какви са надеждите за това лято и какви цени да очакват хората?
- Да имаме добра година, да няма измръзвания, за да произведем всичко, за което работим, да го реализираме на българския пазар. Ако има добра продукция, ще има ниски цени, но ако и тази година се окаже лоша, имам опасение, че ще загубим на 100% производителите на плодове, просто ние ще фалираме.
Това е той:
- Цветан Цеков е председател на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“
- Той е съосновател на камарата и с над 20-годишен опит в биопроизводството и биоовощарството
- Най-големият производител на биоябълки на Балканите
- Стопанството му се намира в района на Ботевград
Светлана Трифоновска
