0

К ампанията за бойкот на магазините в Гърция така и не успя да набере скорост и популярност, както това се случи в някои съседни балкански страни. Напротив, той предизвика масово пазаруване в България.

Местните от Северна Гърция тръгнаха да пълнят торбите у нас. След отпадането на граничния контрол това става все по-лесно. Стоките, услугите и горивата в България са по-евтини и гърците масово пазаруват.

Стига се дотам, че самите гръцки търговци искат защита от държавата, за да си запазят клиентелата. Производителите на плодове и зеленчуци пък предлагат до 30% по-ниски цени от миналогодишните заради добрата реколта.

Телеграф

Така че вместо да стачкуват, гърците просто избягаха на пазар при комшиите.

Причините да няма бойкот в Гърция са, че в страната не е бил наблюдаван рязък скок в цените на основни потребителски продукти през последните месеци. Нещо повече, цените на някои продукти като зехтина дори паднаха много сериозно. Другата причина е, че още преди три години страната въведе система за така наречените наблюдавани стоки от потребителската кошница, която гарантира, че магазините освен стандартните продукти бяха задължени да предлагат и такива от списък с 51 стоки от първа необходимост, които имат договорени цени.

Телеграф

На север

В Румъния в деня на бойкот на големите хранителни вериги бяха регистрирани по-високи продажби. „Въпреки шумната кампания румънците не откликнаха масово на организирания бойкот срещу супермаркетите, осъзнавайки, че големите вериги са ключови работодатели и платформа за местни продукти. Липсата на спад в продажбите и появилата се обществена съпротива затвърдиха неуспеха на инициативата.

Въпреки това земеделски организации изразиха надежда, че протестът ще насочи вниманието към ценовата политика на веригите и ще предизвика действия от страна на властите“, коментира пред „Телеграф“ Юлия Баховски, редактор в румънската секция на „Радио България“ и основател на сайтовете MyRo.Biz и MyBG.Biz.

Адриан Църка от Букурещ смята, че в земеделския и хранително-вкусовия сектор много по-голяма част от стойността във веригата за доставки (от фермата до трапезата) трябва да отиде при румънците, а не при чуждестранните мултинационални компании, както е сега.

Телеграф

„Бойкотът на чуждите вериги магазини за хранителни стоки засяга продажбите на тази верига, в който румънският елемент също е маргинален. Чрез този бойкот румънските суверенисти искат да привлекат вниманието на купувачите към този проблем и да ги призоват да купуват румънски продукти от румънски магазини, за да дадат на нашите фермери и преработватели по-добър шанс на пазара“, коментира Адриан Църка.

България

Двата бойкота - на 13 и 20 февруари, у нас доведоха до 9 млн. лева спад на оборотите в магазините.

Другият ефект е, че правителството предприе мерки срещу високите цени. Те включват подготовка на законодателство, което да проследи пътя на храната от производителя до щанда с цел производителят да получи най-добра цена за продукцията си и съответно потребителят да не бъде натоварен с излишни разходи по веригата на доставка.

През него са дефинирани абсолютно всички порочни практики спрямо земеделските производители. Готовите текстове ще бъдат изпратени към Министерството на икономиката, защото регулацията се извършва от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.

Също така бяха инициирани проверки на магазини от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). От Българската аграрна камара пък представиха списък с 18 нелоялни търговски практики. Те посочиха, че има натиск от страна на търговците за ниски цени, без да отчитат реалните разходи, което влошава качеството на продукцията.

Хърватия

Идеята за бойкот бе заимствана от Хърватия, където бе организиран първият такъв протест. Много скоро инициативата зарази и други балкански държави, включително България.
Повече от месец потребителите в Хърватия изразяват недоволството си от цените на стоките и услугите с бойкот на магазините и протести под различна форма, организирани от потребителската платформа "Ало, инспекторе" чрез Фейсбук.

Ефектът е, че хората осъзнаха, че намаляването на потреблението и избягването на ненужното пазаруване, особено на продукти, които значително са поскъпнали, е единственият инструмент да се попречи на по-нататъшното увеличение. След първия бойкот правителството разшири списъка на продуктите с ограничени цени от 30 на 70, като в него бе включен и хлябът, а това донякъде намали недоволството.

Данък добавена стойност (ДДС) в Хърватия е 25 на сто, но през 2022 г. правителството намали на 5 процента ставката на ДДС за широка гама продукти като хляб, прясно месо, риба, яйца, плодове и зеленчуци и 13 на сто за някои санитарни продукти.

Наред с растящите разходи на доставчиците продажните цени на храните са под влияние на много други фактори като изключително силния ръст на доходите на работещите в Хърватия (+14,7 на сто номинално или 11,8 на сто в реално изражение през 2024 г.), четвъртата най-висока ефективна ставка на ДДС в ЕС (20,3 на сто спрямо 16,6 на сто средно за ЕС и само 14 на сто в Италия), а също като цяло високата данъчна тежест върху труда и печалбите, обясниха експерти, цитирани от БТА.

Мерките трябва да са с цел сдружаване

По-голяма подкрепа за инвестициите в стопанствата за по-ефективно използване на земята и труда, както и за инвестиции в инфраструктура като напояване, пътища и пр. в селските райони. Работещ подход би бил ефективно използване на съществуващите механизми, които насърчават сдружаването на производители. Това коментираха от Сдружение за модерна търговия в отговор на запитване от „Телеграф“ за мерките, които трябва да се предприемат. От организацията посочиха още, че е необходимо облекчаване на процедурите за наемането на работници от трети страни. Причината е, че по цялата агрохранителна верига се чувства недостиг на работници, за определени дейности изобщо няма предлагане на труд независимо от възнагражденията, които се дават. Според сдружението нелоялните търговски практики са разписани в Закона за защита на конкуренцията и напълно отразяват духа на европейската директива в областта.

В Унгария

Връщат ДДС на пенсионерите

Пенсионерите в Унгария ще получат карти, които ще могат да използват в магазините, за да си възстановяват ДДС върху определени продукти, заяви премиерът Виктор Орбан. Възрастните може да очакват възстановяване на около 10-15 хил. форинта (около 50-75 лева) месечно, предаде унгарската агенция МТИ.

Въведеното по-рано намаление на ДДС върху определени стоки „беше най-много от полза за големите вериги магазини, а не за най-нуждаещите се“, заяви Орбан в социалната мрежа Фейсбук.

„Затова този път правителството няма да намалява ДДС, а ще го възстановява за основните хранителни стоки със ставка над пет на сто“, заяви Орбан. „Механизмът ще бъде на разположение за пенсионерите, като за тях, колкото е по-прост процесът, толкова по-приложим ще бъде“, допълни той. Пенсионерите ще представят своята карта на касиера, „картата ще бъде маркирана и покупката ще бъде потвърдена от служителя в магазина, като пенсионерите автоматично ще получат дължимата сума от възстановяването“, заяви Орбан.

*Автори:  Елена Иванова, Иван Петрински, Жанета Йорданова

 

бойкотът гърците пазар у нас България веригата доставките