- Д-р Николова, каква част от обектите успяха да проверят инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните от началото на годината досега?
- Българската агенция по безопасност на храните е компетентен орган за извършване на контрол по цялата хранителна верига от фермата до масата и от полето до трапезата. Той се извършва в обектите за производство и дистрибуция с храни, с изключение на бутилираните трапези води, които са в обхвата на Министерството на здравеопазването. На терен работят общо 800 души, които проверяват на място, по документи и дори взимат проби, а обектите, които трябва да обхванат, са 258 074 броя. От тях над 9000 са производители на храни, а търговците на едро са 4880. Най-много са местата за продажба на дребно - 207 169, а транспортните средства са над 36 000 и други.
От началото на годината до 15 септември тези 800 служители са извършили над 108 000 проверки. Над 87 000 са инспекциите в обекти за търговия на дребно, от тях над 2200 са по сигнали на потребители. В производствените цехове са направени 20 283 проверки, от тях 392 са по сигнали и жалби на потребители.
- Кога се правят проверки в предприятия и магазини?
- Официалният контрол е вследствие на установен план, но има и извънреден, който включва тематични проверки и посещения на места по сигнали. Плановият се извършва на база оценка на риска в обектите като в тези за добив на месо има постоянен контрол, който е ежедневен. А на другите места е съгласно оценката на риска.
- Защо се налага да има постоянен контрол в предприятията за добив на месо, заради констатирани нарушения или има законодателно изискване?
Не е защото са констатирани нарушения, а защото има европейско законодателство, което изисква в обектите, където се извършва добив на месо, да се извършва постоянен контрол. Защото там се следи за транспорта на животните, дали се спазват изискванията за хуманно отношение при придвижване, по време на клане, технологичните режими. Тази дейност се извършва само от официални ветеринарни лекари, те извършват така наречения месопреглед, тоест присъстват на клането на животните, за да следят здравния статус на животните. А законодателството в областта на храните е огромно. Има такова към операторите за техните ангажименти, за да е храната безопасна.
- Какви са резултатите от проверките в обектите?
- От направените проверки е установено, че като цяло бизнес операторите спазват законодателството, но има и некоректни търговци и производители, които търпят административни и наказателни санкции. За периода от началото на годината са връчени над 3900 предписания като една част от тях са свързани с несъответствия, но в по-голямата си част са препоръки към фирмите, занимаващите с производство и търговия с хранителни стоки. Също така са наложени 513 броя акта в размер от 1000 до 4000 лева, а при повторно нарушение сумите са двойно по-високи, като са определени спрямо тежестта на нарушението.
Най-тежката мярка, която налагаме, е спиране на дейността на обекта за определен период. За този период имаме връчени заповеди за спиране на дейността на 32 обекта, при които инспекторите са засекли сериозни нарушения, свързани с безопасността на храните. Това са несъответствия при сграден фонд и оборудване, тоест несъответствия при условията, в които се произвеждат храните.
- Може ли да посочите примери?
- Най-важното е, че това са обекти, в които се продават храни. Тоест това са места, които не са регламентирани за търговия с храни съгласно Закона за храните. В такива случаи ние прибягваме освен до санкция, но и до спиране на дейността на тези обекти. Там продуктите не се съхраняват правилно или има наличие на стоки с изтекъл срок на годност и се налага тази най-тежка санкция.
- Понякога се налага намеса на полицията при проверки в предприятия, с кои други институции си сътрудничите?
- Важна част от нашата дейност е съвместната ни работа с други държавни институции, както и с браншовите организации на производители и търговци на храни. Оказваме си съдействие и с Комисията за защита на потребителите (КЗП). Работим активно с браншови организации, фондации, свързани с храните. Като пример за съвместни действия са проверките, които правим в търговската мрежа с КЗП, Фондация за качествена и достъпна храна, с браншовите организации на млекопреработвателите извършваме ежеседмичен контрол в търговската мрежа с вземане на проби от млечни продукти за наличие на немлечни мазнини и за други качествени показатели. При тях всеки от присъстващите по време на проверката посочват от кой продукт да се вземе проба за изследване. Те се насочват към лаборатории към Научния диагностичен институт за наличие на немлечни мазни и за съответствие с физико-химичните показатели.
- Какви са резултатите от проверките на млечните продукти?
- От началото на годината досега са взети от търговската мрежа 96 броя проби от различни млечни продукти, като почти всички са от родни производители, а само 4 от тях са вносни. В нито една от пробите не е установено наличие на немлечни мазнини, каквото е палмовото масло и преди години имаше много случаи на сирене, в което е вложено. Това означава, че производителите не подвеждат потребителите с предлагането на млечните продукти. От всичките взети проби само при 8 от тях е установено несъответствие на физико-химичните показатели. Те обаче не правят храната опасна за човека, а просто не отговаря на качествените показатели, както са определени от бизнес операторите за съответния продукт.
- Какво всъщност е несъответствието при млечните продукти?
- Като говорим за физико-химични показатели, става въпрос за водно съдържание и масленост, за което беше направено изменение в наредбата за млечните продукти.
- Приключиха ли проверките по морето, установихте ли сериозни нарушения?
- По курортите инспекциите стартираха в началото на юни месец и приключиха на 15 септември. Там инспекторите следяха за съответствие с хигиената, при които се съхраняват храните, заведения за обществено хранене, обекти за продажба на царевица, сладолед и много други. Следеше се за това дали се спазват сроковете на съхранение. През този период са извършени 1736 проверки, от тях по жалби са направени 72 инспекции. Бяха връчени 151 предписания, свързани най-вече с условията, в които се приготвят храните, много редки са случаите с неправилно съхранение на храни. Не бяха установени случаи на хранителни взривове при консумация на продукти. Има 29 броя акта, които са наложени заради липса на етикети или на съществена информация за продукта, храни с изтекъл срок на годност, а има и случаи, при които е констатирана липса на документи за произход, качество и годност на храните. Само за 3 броя от обектите в този период са връчени заповеди за спиране на дейността, като основната причина е неправилно съхранение или лоша хигиена. Възбранени и насочени за унищожаване са 135 килограма храни от животински произход с изтекъл срок на годност и 37 кг храни от растителен произход поради неспазване на условията за съхранение.
- Спазват ли се изискванията при етикетите на храните?
- Много голяма тема е етикетирането на храните, което включва предоставянето на информация. Там са разписани ангажиментите към бизнес операторите за информацията, която трябва да присъства на етикета. Много важно е да се описват алергените, защото храната сама по себе си не трябва да съдържа алергени и ако има наличие на такива, трябва изрично да са описани на етикетите. Храната, освен че трябва да е безопасна, трябва да има информация за хранителната стойност като мазнини, въглехидрати, белтъци и други.
- А потребителите следят ли тази информация?
- Нашите наблюдения са, че потребителите са достатъчно отговорни спрямо себе си и критични спрямо храната. Вече подбират това, което слагат на трапезата си, четат етикета и за това го изискват от фирмите. За това има и жалби и сигнали от потребители. Те не винаги са достатъчно коректни, но хората имат право да го правят и ние реагираме на всяка жалба. Длъжни сме да извършим проверка, по преценка се вземат и проби. Не малка част от контрола, осъществяван от агенцията, са и вземането на проби, като част от тях са на база на официален план. При проверките също се следи как търговците и производителите гарантират безопасността и качеството на храната, която пуска на пазара и предоставя на потребителите. Част от тези системи за самоконтрол включва и вземането на проби от храните, с което се гарантира безопасността на продукта, който произвеждат. Те са задължени да извършват такъв лабораторен контрол.
- Споменахте по-рано, че са били затворени 32 обекта от началото на годината, какви нарушения са констатирани в тях?
- Нарушенията са в хигиената в обектите, като това се установява от преценка на официалния контрол. Хората преценяват до колко това нарушение може да повлияе върху безопасността на храните и каква мярка трябва да се наложи. Там се налага мярка за почистване и дезинфекция в обекта. Може да има по коридора несъответствия, но когато става въпрос за кухненския блок, моментално трябва да се извърши дезинфекция и ние предписваме на този бизнес оператор се взимат проби от повърхностите или оборудването. Предписанията са с конкретно посочени срокове. Когато се изпълнят, експертите отново отиват на проверка и той може да продължи да работи.
- Има сигнали и от европейската система за безопасност на храните, какво се случва с продукцията, открита на нашия пазар?
- Когато се подаде такава информация, сме длъжни да извършим проверка и да следим за отстраняване на несъответствията. Когато се установи, че има разпространение на опасна храна, се правят проверки, храната се изтегля от пазара и като опасна храна се насочва за унищожаване. Разпространението на храни, за които е доказано, че крият риск, се унищожават.
- Колко проверки са взети до момента от зърното, внос от Украйна, и какво показват лабораторните изследвания?
- Агенцията по храните е извършила съвместни проверки с Министерството на земеделието и областните земеделски служби във връзка с вноса на украински слънчоглед. Взети са проби от 10 обекта с наличие на слънчоглед с произход от Украйна, взети са 40 броя проби. Резултати са излезли от 24 изследвания, като се тества за радиоактивност, за тежки метали, пестициди и за ГМО. От тях не е установено радиоактивност, тежки метали и пестициди. Всички тези проби са взети за целите на официалния контрол.
- За чия сметка е вземането на проби?
- Вземането на проби е изцяло за сметка на бюджета на агенцията по храните. Бизнес операторите заплащат изследвания само ако има установени несъответствия в храните. Ако потребител иска изследване, то се извършва по ценоразпис за негова сметка.
Това е тя:
Д-р Татяна Николова, началник-отдел в дирекция Контрол на храните в БАБХ
Завършила е ветеринарна медицина в областта на храните
Работи от началото на трудовия си стаж до този момент в системата на агенцията по храните
Била е инспектор на регионално ниво
От 15 години работи в централата на агенцията по храните
Елена Иванова
