-Г-н Гълъбинов, за първи път от 2 г. Националният статистически институт отчита дефлация за май на месечна база. Виждаме обаче, че цените на храните продължават да се увеличават. Докога?
-Още миналата година казах, че ще продължи инфлацията в храните. Всичко останало ще е надолу. Но нека първо да сложим нещата в един хронологичен порядък. От 1 юли миналата година Европейската централна банка започна да вдига лихвите в еврозоната, за да се бори с инфлацията. Същото нещо от началото на миналата година беше вече започнал да прави Федералният резерв в САЩ. Тези два процеса повлияха на глобалната икономика и на инфлацията глобално. Буквално преди няколко дни ЕЦБ отново, за осми пореден път, увеличи лихвите на 22-годишен връх. Тоест този процес продължава. И съответно за еврозоната инфлацията продължава да спада, като последно към миналия месец тя беше 6,1 процента на годишна база, което връща нещата към предвоенните нива. Тоест очевидно, че мерките на ЕЦБ дават резултат. В същото време обаче се забелязват наченки на навлизане в леко рецесионно състояние на някои от икономиките в еврозоната. Това неминуемо ще окаже влияние и на българската икономика, защото една голяма част от износа на България е към държави от еврозоната. Ако там започват такива леки предрецесионни или рецесионни състояния, това ще ни забави и нас след определено време.
-Най-голямата икономика – Германия, технически вече е в рецесия.
-Да, точно така. Ние виждаме, че инфлацията също спада и в България. Тя намалява с всеки следващ месец и ние очакваме така да продължи да спада до края на годината. Да стане едноцифрено число. Еврозоната се стреми към нива на инфлация в края на годината от около 3%.
-Въпросът ми беше за това, което ни бърка най-много в джоба – храните. Те продължават да поскъпват въпреки високите цени, които бяха вече постигнати.
-Намалението на инфлацията и в еврозоната, и в България върви по линия на две неща. Това, което казах – увеличението на лихвите. И другото е стабилизирането и дори намалението на цените на енергоносителите. Но обратно на тази тенденция продължава глобално и в Европа, и в България, постепенно, макар и с по-бавни темпове, поскъпването на хранителните стоки и то не при всички. Както винаги очакваме през лятото да има сезонно задържане на цените и дори намаление при плодовете и зеленчуците.
-Очаквате ли дефлация при храните?
-Вероятно ще има такава в края на летния сезон. Не мога да кажа с колко, може да е съвсем леко. Но всички се надяваме да се поуспокои пазарът на храни и темповете на нарастване на цените да намалеят и да са дори нулеви.
-Забелязва ли се намаление на потреблението заради по-високите цени?
-В България продължаваме да разчитаме на сравнително добър ръст на потреблението. Защото това е един от основните източници за растеж – вътрешното потребление. През следващите 6 месеца износът ще продължи, но вероятно няма да бележи някакви големи ръстове. Така остават потреблението и инвестициите.
-При инвестициите се наблюдава леко оживление. Въпросът е, че за да се вкара бюджетът в 3% дефицит, може да се наложи орязване на капиталовата програма. Как ще се отрази това на прогнозата за ръст на икономиката?
-Има няколко процеса, които текат при инвестициите. Единият източник на инвестиции е Планът за възстановяване и устойчивост. Ние получихме първия транш през миналата година. Но това, което получихме тогава, сега 6 месеца по-късно в голямата си част не е вкарано в проекти все още. Напротив, даже се отчете, че е изразходено за текущи разходи. Сега през втората половина на годината очакваме да получим втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Очевидно е, че ще трябва да вложим по-голямата му част в тези проекти. Това е една от линиите, която ни дава основание да смятаме, че ще има ръст на такъв тип инвестиции в големи проекти, които са кандидатствали за одобрение. Другата линия на инвестиции е от страна на самата държава, тези, които са част от капиталовата програма. За тях трябва да гледаме реалистично за този период от 6 месеца до края на годината. Дали това, което беше планирано, може реално да се случи? Може би това, което не е реално да се изпълни през следващите шест месеца, би могло да отпадне от капиталовата програма. Не мога да кажа в какъв размер, вероятно наполовина. Другият източник за инвестиционен растеж са частните инвестиции и публично-частното партньорство. Тук е важен въпросът има ли виждане през следващите месеци дали ще можем да привлечем големи инвеститори. Всички тези инвестиции, които изброихме, влизайки в икономиката, носят добавена стойност, нови работни места, заплати, осигуровки, данъци. Всичко, от което има нужда и бюджетът в крайна сметка. Освен това остава другата възможност, която вероятно ще бъде употребена – през втората половина на тази година да вземем и нов дълг. Тоест България вероятно ще трябва да излезе на международните капиталови пазари и да емитираме еврооблигации, срещу които да получим заеми в евро за различен срок. И по този начин също ще се подкрепи бюджетът. Освен това в България не са емитирани отдавна държавни ценни книжа. Това също е една възможност - през втората половина на годината да се възобнови календарът и държавата да взема заеми на вътрешния пазар.
-Смятате ли, че ще има преоценка на очакванията на Министерството на финансите за ръст на БВП от 1,8% тази година на фона на рецесията в Германия?
-Възможно е да настъпи една такава корекция. Сега са други обстоятелствата, пред които е поставено управлението на България. Така че с тези нови обстоятелства трябва да се съобразим. Не е някаква драма да бъдат ревизирани тези първоначални прогнози, макар и с малко, така че те да излязат по-реалистични към края на годината. По същия начин може да се ревизира нивото на дефицита, вече беше заявено намерението то да бъде до 3%. В приходната част все още имаме резерви към увеличение на събираемостта.
-Новият стар шеф на НАП обяви, че ще има по-амбициозен план за приходите, къде са резервите?
-Естествено, в събираемостта на ДДС, данъка с най-голям дял в приходната част на бюджета. По различни оценки в България продължава да има между 20 и 30% сива икономика. Ако можем да увеличим, макар и с 10% общата събираемост, това ще окаже благотворно влияние върху приходната част на бюджета. Предстои да наблюдаваме как това би могло да се развива. Тук има и една друга особеност, която трябва да се вземе предвид. Какви са очакванията ни за летния туристически сезон. Летният сезон миналата година даде съществен принос към данъчните приходи. Видя се, че има голямо значение възстановяването на туризма. Миналата година сезонът беше силен. Сега да видим тази година дали това пак ще бъде така. Дали войната няма да повлияе по някакъв друг начин и да има последици за нашия сезон.
-Имате предвид екологично замърсяване ли?
-Да, нали непрекъснато излизат новини и за такива рискове. Но има сценарий да се разминем с такова нещо, в крайна сметка ние не граничим пряко с Украйна и военните действия. По-потърпевша в това отношение е Румъния и нейният туризъм. Така че очакванията може пак да са за приличен туристически сезон и да реализираме добри данъчни приходи.
-Какви са резервите при разходите, за да се вкара дефицитът в рамките на 3%?
-Всичко, което казахме, има значение не само за втората половина на 2023 г., но и за 2024 г., за следващия бюджет. Защото буквално от есента ние ще трябва да започнем да си говорим за бюджета за следващата година. И тогава, когато планираме и приходи, и разходи, ние можем в момента това неудобство да го превърнем в предимство. Като казваме, че ще увеличаваме заплати и пенсии, нека да ги разпределим и планираме така във времето, че част от това увеличение да е сега, 2023 г., друга част да се планира за 2024 г., за да можем да отговорим на критериите за членство в еврозоната и да финализираме членството си в Шенген, които са основните задачи.
-По отношение на разходната част за първи път се заговори за нещо ново – помощите да не са на калпак, а според подоходен критерий. Поводът са дебатите относно еднократната помощ за учениците. Смятате ли, че наистина ще се възприеме такъв подход?
-Със сигурност ще има такова преосмисляне, защото една голяма част от разходните мерки, които още 2020-2021 г. се вкараха в бюджета, бяха по причина на пандемията. Сега вече това отпада като необходимост. И в другите европейски държави виждаме това, такъв е и съветът на Европейската комисия – всяка държава да си прегледа въведените мерки заради ковид-пандемията и те вече да отпаднат. Или пък да се трансформират в мерки с друга насоченост. Имахме програмата 60 на 40, други програми за компенсиране. Лошото е, че миналата година започна войната в Украйна и тя замести пандемията като основен риск за икономиката. Бяха направени други мерки за компенсация с оглед високите енергийни цени. Но към днешна дата енергийните цени вече се успокоиха, дори паднаха.
-Задавам този въпрос заради дебата в самото общество, конкретно за помощта на ученици. Имаше една анкета, която показа, че хората по-скоро подкрепят да има подпомагане за всички. Вашето мнение какво е?
-Има различни помощи и критерият може да е различен. Тук трябва да се види и опитът на другите държави от Европейския съюз. Не е нужно да откриваме ние топлата вода. Нека да сравним нещата с други държави и да вземем най-добрия опит. Относно подкрепата на държавата за обучение е по-добре не да се дава в пари, а в покриване на разходи за учебници, помагала и др. Тогава ще се ползва от всички. Имаше една идея преди време, към която тогава хората се отнасяха с насмешка – за всеки ученик – таблет. Един таблет вече не е чак толкова голям разход, почти всеки може да си позволи да вземе на детето си, ако смята, че това е необходимо за неговото обучение. И това се вмества в сумите, които се дебатират като разходи за едно дете. По същия начин може да се подпомага и спортът в училище. Нашите училища все още имат по-занемарено отношение към спорта. Децата ни се обездвижват, това е голям проблем. Те трябва да имат двигателна култура. Може и натам да се насочи нещо. Защото иначе, дадени в брой, помощите може да не се изразходват целево от родителите.
Това е той:
- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
- Завършил е УНСС като магистър по икономика
- Притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси)
- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия
- Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
София Симеонова
