С нимка разкри най-новото допълнение към нарастващото семейство от китайски палубни изтребители Shenyang J-15 Flying Shark (Летяща акула). J-15DT е нов вариант на версията за радиоелектронна борба (РЕБ) за пълноценни операции от самолетоносачи тип Fujian.
Напредъкът с програмата J-15 очертава не само амбициите на Китай в палубната авиация, но и показва нарастващ фокус върху операциите с излитане с катапулт и кацане със спирачно въже (CATOBAR) с много предимства.
Въоръжение
На въпросната снимка J-15DT е във въздуха, с 4 контейнера за РЕБ, 2 на пилоните под въздухозаборниците и 2 на краищата на крилата. Самолетът е с нискозабележимите национални отличителни знаци и двуцифрен код 93. Това го поставя сред оперативните J-15, което предполага, че вече е на въоръжение във авиацията на ВМС на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК).
J-15DT CATOBAR копира концепцията на американския палубен самолет за РЕБ EA-18G Growler, вариант на изтребителя F/A-18E/F Super Hornet, като добавя и ударни функции. Въпреки че стартовата пета за катапулта не се вижда, самолетът вероятно е версия CATOBAR, тъй като има черни окончания на опашните стабилизатори и леко различни окончания на крилата, характерни за този вариант. Предполага се, че е премахната гръбна въздушна спирачка.
Концепция
Съвременната американска концепция за палубната авиация предполага единната платформа Boeing F/A-18E/F Super Hornet да има способности на изтребител, ударен самолет, танкер за дозареждане във въздуха и носител на средства за РЕБ за ескорт и прикритие на собствени самолети, проникващи на вражеска територия. Интересното е, че Китай я копира, но със самолети, създадени на базата на съветския Су-33, който така и не получи развитие.
Палубни
Самолетоносачите със съкратено излитане от „ски шанца“ и кацане с спирачно въже са система STOBAR. Китай разполага с 2 такива - съветския „Варяг“, преработен в Liaoning, и създания с обратен инженеринг аналогичен Shandong. STOBAR операциите ограничаваха първите версии на J-15 с изискването за по-малък боен товар. Вариантите за РЕБ изискват по-голяма стартова маса и повече гориво за ескорт на корабните групи. За разлика от STOBAR корабите система CATOBAR позволяват излитане на самолети с много по-голям боен товар и гориво.
Следващата „революция“ е EMALS (електромагнитни катапулти). Макар и сложни технически, те дават редица предимства - повишена честота на старт на самолети поради по-краткото време за връщане на петата в изходно положение и по-фина настройка на усилието упражнявано върху самолета по време на стартиране. Това осигурява стартирането на по-широка гама самолети, включително по-малки и по-крехки видове като дронове. Версията за РЕБ на китайския палубен J-15 е изключително важна за разрастващото се палубно авиокрило на китайските ВМС.
Еволюция
Прототипът на J-15DT е с първи полет в края на 2016 г., но по това време все още е в STOBAR конфигурация. Подобно на наземния J-16D той е с променен профил на радиопрозрачния купол на радара; премахнати са стандартният ИЧ сензор за търсене и проследяване (IRST) и оръдието; има повече антени по корпуса, а контейнерите за РЕБ са на крилата и под фюзелажа. Серията J-15D осигурява нов набор от мисии за китайските самолетоносачи. Ключова мисия на самолета е заглушаване, при ескортиране на самолети, проникващи на вражеска територия.
Началото
Shenyang J-15 Flying Shark (НАТО Flanker-X/K), е китайски двудвигателен палубен многоцелеви изтребител от поколение 4,5, разработен от Shenyang Aircraft Corporation (SAC) и Институт 601, специално за ВВС на ВМС на НОАК (PLAN) и операциите от самолетоносачите им. Приет е на въоръжение през 2013 г. Вариантът J-15T е CATOBAR, с модерна авионика от 5-о поколение и е на въоръжение през октомври 2024 г. В перспектива изтребителният вариант на J-15 ще бъде заменен от палубния изтребител от 5-о поколение Shenyang J-35.
През 2001 г. китайската компания SAC придобива от Украйна прототипът T-10K-3 на съветския палубен изтребител Су-33. Проучен е обстойно и веднага след това чрез обратен инженеринг започва разработването на J-15. Въпреки това Китай продължава с опитите да закупи Су-33 от Русия. Преговорите се провалят през 2006 г., след като Русия открива, че Китай е разработил нелицензирана версия на руския Су-27СК, под името Shenyang J-11B, в нарушение на споразуменията за интелектуална собственост. Според Китай причината да се оттегли от преговорите е, че Русия иска големи суми за повторно отваряне на производствените линии на Су-33 и настоява Китай да закупи поне 50 Су-33. Китай не е склонен, тъй като смята, че самолетът ще остарее след няколко години. Поради това Китай решава да използва нелицензния вариант на Су-27, вместо да продължи да сглобява J-11, лицензния Су-27.
Планерът на J-15 е подсилен за кацане и излитане от палубата
J-15 официално стартира през 2006 г. с кодовото име „Летяща акула“. Целта е да се разработи палубен изтребител за ВМС на базата на изтребителите Shenyang J-11В и T-10K-3. Първият прототип дебютира на 31 август 2009 г., задвижван от руски турбовентилаторни двигатели „Сатурн“ АЛ-31. Видео и снимки от полета са публикувани през юли 2010 г., показващи същия дизайн на планера като на Су-33. На 7 май 2010 г. самолетът извърши първото си излитане чрез „ски скок“ от симулирана на сушата палуба. На 25 ноември 2012 г. самолетът успешно извършва първото си излитане и кацане от първия китайски самолетоносач Liaoning. Двуместният вариант J-15S е с първи полет на 4 ноември 2012 г. След приключване на изпитанията през 2013 г. първите 24 самолета J-15 са доставени на изтребителния флот на ВМС. Двуместният вариант за РЕБ J-15D е с първи полет през 2018 г.
През 2021 г. се появи модернизиран вариант J-15B с нови авионика и двигатели; възможност за CATOBAR операции и носещ новите ракети PL-10 и PL-15. Модернизацията на J-11D бе „трансферирана“ в подсистемите на J-15B, който бе преименуван на J-15T. През ноември 2022 г. в китайските медии се появи снимка на J-15T задвижван от местни двигатели Shenyang WS-10B.
Планерът на J-15 е структурно подсилен за кацане и излитане от палубата, с добавяне на опашна кука и подсилени колесници. Самолетът има по-голям дял композитни материали от Су-33, за да се спести тегло и да се подобрят аеродинамичните характеристики. Това осигурява по-ниска скорост на кацане в сравнение със Су-33.
Димитър Ставрев, военен експерт
