Ч ерешите ще са три пъти по-евтини, а сиренето поне два, обещава нов законопроект.
черешите може да поевтинеят
Ако текстовете са действащи, то ще купуваме черешите от щанда най-много на 8-9 лв. за кг, а не за 22 лв.
Това обясни Цветан Цеков, съпредседател на Българската аграрна камара (БАК), пред „Телеграф“.
Цветан Цеков
Законопроектът е на страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с име „За веригата на доставки на земеделски продукти и храни“.
Целта е да се създадат условия и справедливо да се разпределя добавената стойност (печалба) по веригата за доставки, особено за фермерите, да се постигне прозрачност между фермери, преработватели и търговци и да се подобри проследимостта на търговските практики, пише в проектодокумента.
Резултатът, който се очаква, е и цените, които потребителите плащат, да не бъдат завишавани няколко пъти. По законопроекта работят експерти от агроведомството от няколко години, но участват и представители на браншови организации в сферата на храните. Документът е качен за обществено обсъждане до 14 юли.
Нов закон обещава по-ниски цени
Надценки
Един от най-любопитните раздели е за надценките на изкупвачи, преработватели и крайни търговци.
Те ще бъдат прилагани към списък с храни, одобрени от Министерския съвет.
Например за мандрите максималната надценка не може да бъде повече от 20%, прекупвачът има право на до 10%, а търговецът на дребно с оборот над 20 млн. лв. може да си сложи до 20% отгоре.
Цветан Цеков обясни, че слага 7 лв. за кг от червения плод за фермера, защото в момента има огромен дефицит заради масовите измръзвания.
Борси
Той добави, че цените, които формират фермерите, са върху разходите им, а те всяка година се изчисляват на дка площ в МЗХ в зависимост от културата и сезона. „Ако имаме действащ закон за агрохранителната верига, оскъпяването не може да е повече от 30%, след като продуктът излезе от фермата.
Ситуацията в България с прозрачността се усложнява и защото ние нямаме стокова борса за плодове и зеленчуци, а най-обикновени тържища. Само ги наричаме „борси“, но те не действат като такива, както е при зърнените култури, подчерта той.
Мандри
Източник на „Телеграф“ от сектора на млекопреработвателите пък обясни как се формира цената на кило краве сирене.
Приемаме, че мандрата плаща по 1 лв. за литър мляко (официалната цена в момента), въпреки че неофициално много фермери получават 60 ст. за литър. Така в 1 кг сирене влизат 7 лв. за 7 л мляко, 2 лв. са производствените разходи на кг, стават 9 лв. за опаковки - 1 лв., стават - 10 лв.
Към тази цена добавяме 20% ДДС -12 лв.
10% печалба и така стават 13,50 лв., цената, на която излиза сиренето от мандрата.
Ако добавим и 20% на крайния търговец, то тогава кило сирене с ДДС ще е към 16-17 лв. за кг от щанда.
Като илюстрация бе даден пример с цените в магазини на мандра в Северна България. Там в момента се продава кило краве сирене за 10,30 лв., овче за 14,60 лв., а половин кг масло за 13,50 лв. с включен ДДС.
Килограм сирене може да е 13 лв.
Дъмпинг
Владислав Михайлов, шеф на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ), похвали текстовете в проекта, които имат за цел да предпазят от дъмпинг местните производители, както и тези, които слагат таван на средствата за промоции и реклами на търговците, които в крайна сметка товарят крайната цена, която плаща клиентът.
Владислав Михайлов
Той увери, че цените на суровината от големите български ферми и тези в Германия, Полша, Унгария, откъдето се внася мляко, са едни и същи.
Според него „Вече не вкарват обезмаслено мляко оттам, а сурово качествено фермерско.
Освен това мандрите предпочитат да работят с наша суровина, защото по този начин поддържат родното производство и хранителната сигурност, защото ако в един момент фермерите изчезнат, ние ще сме изцяло зависими от чужди суровини“, коментира той пред „Телеграф“.
Недостиг
Симеон Караколев, съпредседател на БАК, разкритикува изискването в проекта на закон половината от продуктите в магазините да имат български произход: „Това е невъзможно, ние нямаме толкова храни, с които да спазим това изискване.“
Караколев допълни, че няма достатъчно и мляко, а повечето се внася, както и останалите суровини за хранителната индустрия. „А целта на този законопроект е не сигурността на преработвателите, а на фермерите“, възмути се той.
Симеон Караколев
Според него най-верният път за българските стопани е да правят кооперативи, да преработват суровините си и да ги продават директно на пазара.
Богомил Николов: Няма как производители от Петрич да са на пазара в София всеки ден
По веригата има прекупвачи, които вдигат цените. Това е един от проблемите на пазара на храни, коментира изпълнителният директор на асоциация „Активни потребители“ пред „Телеграф“. Привърженици сме на прекия достъп до продукцията, но тогава защо всичките тези общински пазари, които по дефиниция са предназначени за производители, са пълни с най-обикновени търговци, с бележка в джоба. Има нещо сбъркано в системата. Ако ти произвеждаш домати в Петрич, няма да дойдеш в София да ги продаваш на пазара „Иван Вазов“ в София всеки ден. Не беше така преди 15-20 години. По-възможно е да ги продадеш на търговец, който след това ще ги докара на пазара. Тази верига е проблемът и това няма да стане с дефиниране на надценките. Това, че очакват, че посредниците ще си тръгнат заради надценките, е грешно, по-скоро тая надценка ще бетонира още повече тези търговци, защото той няма рискове, които да поема. Това трябва да се изследва от Комисията за защита на конкуренцията.
Сдружение за модерна търговия: Има текстове, които нарушават евродирективи
С текстовете, които залагат задължително количество българска продукция, се въвеждат пазарни квоти за производители от другите държави членки. Това нарушава правото на свободно движение на стоки в ЕС и може да доведе до наказателна процедура срещу България и налагане на санкции от страна на Европейската комисия. Това са само част от коментарите на Сдружение за модерна търговия във връзка с проекта за Закон за хранителната верига.
Също така според тях задължението за обособяване на специално място за продажба на продукти от български земеделски производители и/или преработватели автоматично води до допълнителна загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността. Същевременно подобно обособяване затруднява и създава объркване у потребителя, който пазарува, като изхожда от разбирането за подредба на асортимента по стокови групи, а не по държава на произход на стоките.
Не може да се изключи подобна регулация да доведе до дефицит на определени стоки, както и до поява на изкуствени дефицити. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните.
*Автори: Светлана Трифоновска, Елена Иванова
