Е дно десетилетие вече бронзова глава на генерал Владимир Заимов /1888-1942/ събира паяжините в склад на Втора тунджанска механизирана бригада.
Едно десетилетие вече бронзова глава на генерал Владимир Заимов /1888-1942/ събира паяжините в склад на Втора тунджанска механизирана бригада.
Тя е изваяна през 1974 година от скулптора проф. Димитър Динев /по него време войник в Стара Загора /и е била част от паметник насред плаца на поделение , намирал се на мястото, където сега е новият парк Артилерийски, съобщават бивши офицери от отдавна разформированото поделение.
За паметника и бронзовата глава на генерала, разстрелян преди 8 десетилетия на 1 юли 1942 година има запис в изданието на старозагорския исторически музей от 1977 година „Културни исторически забележителности Стара Загора" :"Бюст-паметник на генерал Владимир Заимов (в двора на военно поделение 55140). Състои се от две излети от бетон колони,ексцентрично разположени една спрямо друга.В горната част на по-ниската е поставена скулптурата - глава на Владимир Заимов,а в средата е излято от метал името на генерала.На по-високата колона,в бетона,подобно на надписите на затворническите килии,отгоре до долу е написано" "Осъден на смърт 1.VI. 1942 г. Червеният генерал - 8. XII.1888 г. Свобода на народа! На борба, другари! Долу фашизма!“ Творба е на скулптора Митко Динев. Паметникът е открит на 20.IX.1974 година.".
Главата изчезва от публичното пространство когато поделението е закрито, а теренът е предоставен безвъзмездно на община Стара Загора за създаването на нов парк през 2013-а година. Макар и осакатен паметникът е съхранен, периодично на него се поднасят цветя и венци от граждани и организации, които отказват да приемат дълго насажданото в общественото съзнание, че Заимов е осъден на смърт заради дейността му като агент на съветското ГРУ.
Хората, които се покланят там припомнят, че в деня, когато е разстрелян Радио „Москва“ предава в емисията си : „Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов“.
В знак на почит към него артилерията по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута. Действията на „червения“ генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон предвиждал изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване. Владимир Заимов е разстрелян без да бъде разжалван в звание.
През май 1945 г. смъртната присъда на Владимир Заимов е отменена от състав на Софийския военнополеви съд. След 9 септември 1944 г. материалите по делото са отнесени в Съветския съюз без опис, откъдето се завръщат в края на 60-е години на ХХ век. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за „смелост и героизъм в борбата срещу фашизма“ през Втората световна война, генерал-майор Владимир Заимов получава посмъртно званието „Герой на Съветския съюз“.
Опитите да бъде намерена бронзовата глава и тя да бъде върната на мястото й през годините срещат странен мълчалив отпор от няколко ръководители на старозагорския парламент.Сред тях и запасен офицер, стигнал до зам.председател на НС. Аргументи за демонстрираната незаинтересованост няма въпреки неоспоримия факт, че Владимир Заимов
започва воинската си биография като офицер от състава на VІІІ артилерийски полк – Стара Загора през 1909 г., веднага след като завършва Военното училище.
Монитор
