„Галъп интернешънъл“ с мащабно изследване за общественото мнение и нагласи. Изследването „В края на годината“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 44 държави по света. Общо 41 560 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Някои от изводите на изследването са, че в края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Глобалната пандемия очевидно все още влияе на световните надежди, страхове и очаквания. Но личат и значителни различния в отделните региони и страни.

С приближаването на края на 2021 г. личи надежда за по-добро бъдеще по света, но тя да не достига до нивата, премерени преди няколко години. 38% от световното население сега смятат, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27% очакват по-лоша година и 27% вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г.

За България обичайно, нивата на оптимизъм в страната ни не са много високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 г. ще е по-добра от изминалата, 48% по-скоро очакват 2022 г. да е по-лоша, а според 21% следващата година ще е същата като тази. 16% не могат да преценят. Така нетната стойност на Индекса на надеждата у нас е -33, което ни поставя на второ място в топ 5 от най-песимистичните държави.

Подобна позиция не е необичайна за нашето общество. Миналата година страната ни отново беше сред 5-те най-песимистични държави в изследването „В края на годината“ с индекс на надеждата от -29.  Редно е да се отбележи все пак, че терена на изследването в нашата страна и в двете последни години съвпадна с пикове на Ковид, както и с периода на продължителна политическа криза. Нивата на оптимизъм в страната ни всъщност не са много далеч от средните за ЕС, и най-вече – на държавите от източната част.

През последната година няма съществена промяна и в очакванията на българите за икономически просперитет. В края на 2021 г. 6% очакват икономически просперитет за страната ни през 2022 г., 64% очакват икономически трудности, а 19% от запитаните смятат, че в икономически план 2022 г. ще е същата като 2021 г. 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на миналата година оптимистите за икономиката бяха 5%, песимистите отново 64%, а 20% не очакваха никаква промяна в икономическото развитие на страната. Така, макар и очакванията за икономиката да не са много високи, спадът в оптимизма за икономиката, регистриран в края на миналата година, видимо е пресечен.

Очакванията за просперитет в икономическото развитие у нас отново не са много далеч от средното за ЕС. Средно в съюза 14% очакват подем, 53% трудности, а 28% очакват 2022 г. да е същата в икономически план. Настроенията в източните държави от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% очакват икономически подем, 62% трудности, 23% очакват годината да е същата, а 7% не могат да преценят. На фона на очакванията за трудности в икономиката и преобладаващ песимизъм, положителното е, че тази година личното щастие у нас, макар и едва доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи заявяват, че се чувстват щастливи или много щастливи, 10%  се определят като нещастни или много нещастни, а 43% казват, че не се чувстват нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценят.