С нимка на изработен от камък червеноармеец, красял някога източния подстъп на Стара Загора и изчезнал в началото на 90-те години разбуни духовете в социалните мрежи след като бе публикувана там с въпроса дали някой знае съдбата й.
Снимка на изработен от камък червеноармеец, красял някога източния подстъп на Стара Загора и изчезнал в началото на 90-те години разбуни духовете в социалните мрежи след като бе публикувана там с въпроса дали някой знае съдбата й.
Десетки коментираха, имаше и такива които припомнят, че фигурата от петнадесетина години се намира в двора на жител на село Сладък кладенец. Човекът я намерил захвърлена в импровизирано гробище за тоталитарни творби на територията на някогашния азотно-торов завод и платил от джоба си, за да я натовари с кран на камион и извози до селския си имот. Тогава Радослав Влаев предложил на селския кмет да я монтира на улицата, но получил категоричен отказ под претекст че това е общински имот и че е необходимо специално разрешение.
Изказват се различни предположения за авторството, сред тях е и написаното в сборника „Културно-исторически забележителности Стара Загора“ от 1977 година, че това е творба на големия скулптор Андрей Николов, в съавторство с Величка Белинова /Белиева и Георги Коцев. С нея Николов и колегите му участвали в конкурса за направата на паметника на съветската армия. По различни причина не била приета от журито и след време проектът бил откупен от старозагорския градски общински народен съвет, за да бъде поставена на източния вход. Коментират се няколко възможности за времето, когато е създадена: едната е за паметника на Альоша в Пловдив през 1949-а/1950, другата е за паметника на Съветската армия в София през 1954-а.
И в двата конкурса Андрей Николов /1978-1959/ е бил участник като ръководител на модерните по онова време колективи. Във втория е участвала и Белинова /Белиева/, има данни за изработени от Коцев детайли в пловдивския монумент.
Според участници в дискусията принос за оцеляването на фигурата през 50-те години имали тогавашният кмет на Стара Загора Йордан Капсамунов /1907-1991/ и генерал Иван Винаров /1896-1969/, някога министър на строежите и пътищата , които преценили че паметникът трябва да бъде запазен и поставен на достойно публично място.Защо липсват документални следи за откупката и заприходяването й - е друг въпрос.
Кой и защо е решил че творбата трябва да бъде премахната и захвърлена за натрошаване е трудно да се каже. Най-вероятно това се е случило в началото на 90-те години, когато е демонтиран паметникът на Владимир Илич – Ленин при входа на парк Аязмото, работа на проф. Мара Георгиева /1905-1989/. За този си паметник скулпторката е удостоена с Димитровска награда. Днес този паметник лежи сред треволяците на местността Голиш край Стара Загора и само по чудо не е унищожен изцяло. И двата бяха документирани през 2014 година от италианския изследовател Лука Понкироли, който подготвяше каталог на дисонантното изкуство като възможна туристическа ниша в страните от Източна Европа.
32-години по-късно обществото ни не е узряло все още какво да прави с произведенията на изкуството от предходната епоха, показва поредната дискусия в социалната мрежа. Където наред със загрижеността не липсват и „препоръки“ да бъдат пуснати в действие…каменотрошачките.
Монитор
