Н а днешния ден, 30-и януари, през 2015 година си отива първият български демократично избран президент - Желю Желев.
Началото
Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Преславско, в семейството на Митю Желев Митев (14 ноември 1911 – 18 март 2005) и Йорданка Николова Митова. Има трима братя: Йордан, Христо и Стоян.
През 1949 година завършва основното си образование в Основно училище „Кирил и Методий“ в родното си село, а през 1953 средно образование в Народно мъжко средно училище „Никола Й. Вапцаров“ в Шумен. През 1958 година завършва висшето си образование в Софийския държавен университет, специалност „Философия“.
Постъпва на работа като секретар на читалището във Веселиново и секретар на местния комитет на ДКМС.
Успява да издейства откриването на вечерна прогимназия в селото, като пише писмо лично до Тодор Живков. През 1959 година на два пъти кандидатства за аспирант, но не е приет.
През 1961 година е приет за член на БКП. По-късно пише: „... аз бях влязъл в комунистическата партия като убеден антикомунист.“
Целта му е да води борба с комунистическата партия отвътре, като приема членството в БКП като единствена възможност да бъде приет за аспирант.
В периода 1961 – 1964 година, след издържан конкурс, Желю Желев е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет.
През 1956 година Желев участва в ултиматум на студентите по философия от четвърти курс в Софийския университет до ръководството на Философско-историческия факултет с искане за премахване на някои от идеологическите дисциплини.
В условията на репресии след избухналото междувременно Унгарско въстание ултиматумът не е удовлетворен.
В своите спомени Желев определя смазването от съветски танкове на Унгарската революция през октомври 1956 година като повратен момент, след който става противник на режима и „завинаги убеден антикомунист“.
"Фашизмът"
През юни 1962 година на конференция на Института по философия при БАН и Катедрата по философия при Софийския университет на тема „Грешките на Сталин във философията“ Желев изнася реч, която по собствените му думи произвежда впечатлението на „току-що взривена бомба“.
Уволнен е от университета, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско до 1972 година, когато семейството се връща в София.
В с. Грозден през 1967 година Желю Желев написва книгата „Тоталитарната държава“, публикувана 15 години по-късно. През 1975 г. Желев започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 година е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт.
В края на март 1982 г. издателство „Народна младеж“ публикува книгата на Желев „Тоталитарната държава“.
Тя излиза със заглавие „Фашизмът“ и тираж 10 000 екземпляра.
Престоява на пазара месец и дори е планирана за реклама на Панаира на книгата, но бива свалена от щандовете, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система.
По-късно тя е забранена неофициално, като с писмо на Комитета за култура от август е иззета и от обществените библиотеки и конфискувана.
Иззетите официално излезли от печат копия на книгата са унищожени Редакторите и рецензентите са наказани. Но все пак са били продадени вече около 6 хиляди екземпляра.
Преведена е на 10 езика. Въпреки изземването книгата се разпространява широко в страната по неофициални канали и получава широк резонанс, утвърждава мястото на Желев като дисидент.
Той е освободен като завеждащ секция и е изваден от Научния съвет на Института по култура.
СДС
Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС.
Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България.
Избран е за народен представител в VII велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от VII ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.
На президентските избори, проведени през януари 1992 година, Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
През януари 1992 година подкрепя решението на правителството на Филип Димитров да признае обявената независимост на Република Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е обявено на 15 януари, с което България става първата държава, която признава Република Македония.
През август същата година, по време на посещение на руския президент Борис Елцин в България, Желев му въздейства и това, заедно с получената подкрепа от Сюлейман Демирел, изиграва ключова роля за признаването на Македония и от страна на Русия.
Панихидата
Днес, 10 години след кончината му, бе отслужена панихида в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.
Тя се води от Мелнишкия епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква.
На службата присъстваха дъщеря му Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели на д-р Жельо Желев, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му.
Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2002 г., генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев, бившите министри Соломон Паси, Мирослав Севлиевски, Даниел Вълчев и други.
Приятелят
„Познавам Жельо още преди политическите промени“, споделя приятелят му Бенчо Бенчев, днес известен бизнесмен.
Двамата приятели - Желю Желев и Бенчо Бенчев
Запознанството им датира от времето, когато Бенчев е строителен техник, работещ по изграждането на пътя Карнобат – Грозден. В студените дни работниците намирали подслон във фургон, а кметът на селото често ги черпел с домашно вино, където идвал и Желю Желев, изселен по това време там заради "Фашизмът" пише "Флагман".
Там, далеч от София, бъдещият български президент чистел торта на овцете и другарувал с обикновените хора. Скромно и почтено.
Бенчев си спомня: „Жельо беше човек на народа, далеч от лицемерието и арогантността. Казвам това не защото ми беше приятел, а защото беше истински почтен. Аз не деля хората на леви и десни, за мен има само честни и нечестни управници. Той беше единственият политик на толкова високо ниво, който не се поддаде на корупцията.“
„Жельо Желев беше символ на една цяла епоха. Той остави своя ярък отпечатък върху новата история на България. Рядко се раждат такива хора. Още като го погледнеш, ти става ясно, че той не е тарикат, а истински народен човек.
През всичките тези години той остана до мен. Винаги ще го уважавам и ценя. Днешните политици страдат от прекалена суета, докато той… нямам думи да го опиша. Нашето приятелство започна още с онзи язовир в Карнобат и продължи до вчера. На поклонението му не чух нито една лоша дума за него. Ако има рай, той е човекът, който най-много го заслужава.“, споделя бургаският предприемач.
