В ечнозелената зеленика в Странджа цъфна, съобщават от най-големия по площ природен парк в България. Цъфтежът на различни растения през месеците на късната есен се свързва с липсата на валежи за дълъг период от време и по-високите температури спрямо сезонните стойности.
Снимката на аномалията е направена от директора на защитената територия инж. Цветомир Генов в местността Брусова бърчина - южно от село Кости, във водосбора на Богородишкия дол.
Странджанската зеленика е емблематично растение за региона, вписано в Червената книга на България, защитено от Закона за биологичното разнообразие и от редица международни конвенции и споразумения. Вечнозеленият храст достига около 3 метра височина и обичайно цъфти през април и май. Листата са лъскавозелени. Цялото растение е богато на алкалоиди и е силно отровно.
Растението е терциерен реликт на 65 милиона години. През терциера се е срещала на север чак до Скандинавския полуостров – в днешна Швеция. Днес се е запазила единствено в Странджа и Кавказката област.
Странджанската зеленика, както повечето терциерни реликти, е силно уязвима. У нас местата, на които тя се среща, са изключително малко - по стръмните склонове и дълбоките долове като подлес в сенчестите буковите и дъбовите гори на Странджа, се посочва в сайта на природния парк.
