Д ържавният глава Илияна Йотова защити пред BTV аргументите на премиера Радев срещу евентуално включване на руския патриарх Кирил в бъдещ санкционен пакет на ЕС.
Обсъжданият 21-пакет санкции срещу Русия предизвика много сериозна дискусия в България. Ние говорим в хипотеза, сега работим с 20-ия пакет санкции. Ще говорим за 21-ия пакет с уговорка, че не се знае дали той ще види бял свят. Основанията на българския министър-председател са основателни, аргументите му аз ги приемам, защото името, не за първи път, на патриарх Кирил влиза и излиза в различни санкционни пакети, а България не е участвала в тези дискусии. Второ, има винаги резерви на държавите членки при обсъждането на тези пакети, както по отношение на конкретни личности, така и по отношение за различни санкционни режими. Това заяви президентът.
Според нея подобна стъпка би могла да отвори нова конфликтна линия в момент, когато Европа и Украйна настояват за мирни преговори.
"Аз съм противник на това, когато всички в Европа, и когато и г-н Зеленски иска да започнат преговори за мир и Русия час по-скоро да седне на масата, ние да отваряме нова конфликтна точка. Ще се отвори най-малкото от руска страна. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени по дипломатически път за разрешаване на този конфликт", каза Йотова.
Президентът подчерта, че до момента не е видяла подобна дискусия да бъде водена в други европейски държави и предупреди срещу излишно изостряне на общественото напрежение. "Когато дойде предложение за разискването на тези санкции, нека видим кой го предлага. Ако влезе този пакет през юли месец, ще видим и конкретно становище", допълни тя.
"Тази тема беше преекспонирана, българският министър-председател предложи и другите си резерви. Става въпрос за национална сигурност, става въпрос за бъдещето на "Лукойл" - това са обекти от националната сигурност. Само че, по-кресливата част взе на въоръжение темата за патриарх Кирил, защото не й беше изгодно да коментира другите резерви на премиера, както се цели и скриването на добрата новина по следващия транш по Плана за възстановяване, което две правителства не успяха да направят, а това правителство за по-малко от месец успя", каза президентът.
Според президента България има право да защитава собствените си интереси и да изразява различни позиции, без това да бъде тълкувано като отклонение от европейската ориентация на страната.
Според президента страната не трябва автоматично да се съгласява с всяка обща позиция.
"Ние сме в ЕС, за да се чува българската позиция. Гласът на България в Европа е толкова ценен, колкото и на останалите 26 страни. Стига сме се държали като плахия гост, ние имаме своите политики и интереси. Никой не е казал, че ще бъдем наказани, ако имаме собствено мнение. Европа трябва да се върне в лидерските си позиции", заяви Йотова.
Според президента войната в Украйна е показала сериозни слабости в европейската система за сигурност и е ускорила процеса на преосмисляне на зависимостите от външни партньори.
Йотова подкрепи усилията за укрепване на европейската отбранителна способност, но подчерта, че това не трябва да се разглежда като алтернатива на НАТО, а като засилване на европейския стълб в Алианса.
Тя обърна внимание и на икономическите предизвикателства пред ЕС.
„Европа повече не може да бъде само солидарна Европа. Години наред на Европа ѝ липсваше амбиция“, заяви президентът.
Според нея бъдещето на континента зависи от конкурентоспособността, технологичното развитие и намаляването на зависимостта от външни доставчици, включително от Китай в областта на критичните суровини.
На въпрос дали Европа има карти в "аферата Тръмп", президентът отговори: "Да, определено, поне в няколко посоки. Европа разбра по трудния начин няколко неща. Че трябва да бъде по-независима в областта на собствената си сигурност и отбрана. За засилване на европейския стълб в рамките на НАТО, ние не можем да живеем повече в тази зависимост.
В контекста на отношенията със САЩ и новата международна среда Йотова беше категорична, че България има уникален шанс да се превърне в ключов фактор в региона.
Тя посочи географското положение на страната, енергийните връзки и бъдещите транспортни коридори като стратегически предимства.
„Ако някой сега не осъзнава каква златна карта държи България в ръцете си, това е голяма грешка“, каза президентът.
Според нея през страната ще преминават бъдещи енергийни и транспортни коридори, както и инфраструктура, свързана с високите технологии и центровете за данни.
Визите за САЩ
Йотова защити искането темата за визите за български граждани отново да бъде поставена пред американската администрация.
Тя заяви, че принципът на реципрочност в рамките на Европейския съюз не се спазва и това поставя ЕС в противоречие със собствените му правила.
„Ние сме в нарушение на собственото си европейско законодателство“, коментира тя.
По думите ѝ България не бива да се отказва от усилията за отпадане на визите за своите граждани, а трябва последователно да защитава интересите си пред американската администрация и европейските институции. „Надявам се усилията на правителството и на всички български институции да продължат в тази посока“, отбеляза Йотова.
Северна Македония
Един от най-категоричните моменти в интервюто беше свързан със Северна Македония.
Йотова заяви, че има сериозни съмнения дали настоящото ръководство в Скопие действително желае членство в Европейския съюз.
„Имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз“, каза тя.
Според президента проблемът не е между София и Скопие, а между Скопие и европейските правила, договорени още през 2022 година.
Тя посочи като тревожен сигнал твърденията на представители на властите в Скопие, че не се чувстват обвързани от решенията и подписите на предишните управления.
„Това не е подпис на персоналия. Това е ангажимент на държавата“, подчерта Йотова.
За „Боташ“: Договорът можеше да работи
Президентът коментира и споразумението между България и турската компания „Боташ“.
Макар да уточни, че темата не е била обсъждана по време на разговора ѝ с турския външен министър Хакан Фидан, тя защити тезата, че проектът е можел да бъде използван по-добре.
„Според мен вместо да се плащат тези пари, отдавна той можеше да работи“, заяви Йотова.
По думите ѝ договорът е бил сключен в момент на сериозна енергийна несигурност след прекъсването на руските доставки и е имал както краткосрочен смисъл, така и потенциал за бъдещо развитие.
„Аз вярвам в Европа“
На финала на разговора президентът отхвърли тезата, че Европа живее в заблуда, и заяви, че континентът вече е започнал да се събужда за новите реалности.
„Аз вярвам в тази идея. И вярвам в Европа“, каза Йотова.
Според нея днешните кризи са възможност за промяна и Европа разполага с всички инструменти, за да възстанови лидерската си роля в света.
„Държим златната карта. Но понеже говорим за карти - имаме цялата колода в ръцете си в момента“, завърши тя.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
