Г еорги Бенковски е една от най-разпознаваемите, но и една от най-противоречивите фигури на българското освободително движение. За едни той е героят, организаторът и лидерът на Априлското въстание, което с кървавото потушаване дава повод за обявяване на Руско-османската война, донесла освобождението на родината. За други пък е човекът, виновен за смъртта на стотици души, загинали при потушаването на това въстание.
Някои дори го обвиняват, че е таен руски агент и че организира Априлското въстание по поръка на руското царско правителство. Едва ли може да се даде еднозначен отговор за това кой и какъв всъщност е Бенковски. В самата му биография също има доста спорни моменти и бели петна, които правят образа му още по-загадъчен.
Паспортът
Водачът на Априлското въстание е роден на 21 септември 1843 г. в Копривщица с имената Гаврил Груев Хлътев. Баща му, който е дребен търговец, умира, когато синът му е едва петгодишен и това предопределя съдбата му. Вместо да учи, Гаврил е даден от майка си да работи като чирак, първо при майстор терзия, а след това при абаджия. След като решава, че е усвоил всички тънкости на занаятите, младежът решава да се занимава с търговия. В продължение на 10 години обикаля Османската империя, живее в Цариград, Александрия, Анадола и Смирна. По това време приема и името Георги Бенковски.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Битки на живот и смърт в планината - последната пушка на Априлското въстание!
То принадлежи на поляка Антон Бенковски, заточен от руското царско правителство на остров Сахалин. Успява да избяга оттам, стига до Анадола и се запознава с българския революционер Стоян Заимов, на когото продава паспорта си за 5 лири. А Заимов пък дава този паспорт на Гаврил Хлътев през 1875 г., който е избран за един от хората, които трябва да подпалят столицата Цариград, като с това да дадат сигнал за вдигане на всеобщо въстание. Това обаче не се случва и Бенковски безславно се връща в Букурещ и участва в дейността на Гюргевския комитет, взел решението за Априлското въстание. Избран е за помощник на главния апостол на Четвърти революционен окръг Панайот Волов. В действителност от първия ден Бенковски измества Волов и се превръща в главен организатор на въстанието.
Четата
На 20 април 1876 г. след обявяване на въстанието в Копривщица Бенковски сформира своята Хвърковата чета, с която обикаля из окръга, дава отпор на турците и се превръща в спасител и герой за местните жители. След потушаването на въстанието Бенковски с част от четата се отправят към Тетевенския Балкан. На 25 май 1876 г. те са предадени от пастира дядо Въльо и са причакани от турска потеря край река Костина. Бенковски е убит, а главата му е изпратена в Ботевград, а след това в София.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Велчо Джамджията не успя да стане княз
Там според Захари Стоянов тя стояла няколко дни побита на кол пред пашовия конак. След това е свалена и погребана от софийския свещеник Христо Павлов.
Ето как Захари Стоянов описва това:
„А главата на Бенковски се отсече и занесе в Тетевен, Орхание, а оттам в София. Свещ. Христо Павлов е бил повикан от турското правителство да вземе и погребе тая глава, което той сторил. Значи подир девет дена е била погребана главата на българския войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал. Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край града на западна страна, от дясна страна на шосета, като се отива на Княжево, при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото – в Тетевен, а главата в София.”
Хипотези
Според членовете на Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация главата е заровена в градинката Ереван, до Министерството на земеделието. Според проучване, направено от архитект Миломир Богданов, именно там през 1876 г. се е намирало мястото, което Захари описва в своите „Записки” като Халкалъ капусъ.
ЛЮБОВ И ТАЙНИ: Монахиня плете ръкавици на Левски
Като потвърждение на думите на Захари Стоянов, че главата на Бенковски е погребана в София е и направеното през 50-те години на ХХ век откритие от строителни работници в района между Солни и Говежди пазар, вдясно от шосето за Княжево. При разкопки там е намерен гроб с един скелет, но с два черепа. Което означава най-вероятно, че в стар гроб е добавена една отрязана глава. Мълвата за откритието тръгва из София, но управляващите отказват да правят изследвания на главата и постепенно историята е потулена и забравена.
Според писателя Николай Хайтов пък главата на Георги Бенковски се е намирала в един гроб с тялото на Васил Левски. Гробът бил в църквата „Св. Петка Самарджийска“. При извършени разкопки там наистина е открито тяло и отделно глава. Каква е съдбата на тези безценни находки обаче не е ясно, защото те просто безследно изчезват, като изобщо не е изключено да са били изхвърлени по заповед на тогавашните управляващи комунисти.
Според възрастни хора от Тетевен обаче главата на Бенковски може и да е в техния град, в двора на църквата „Всех Светих”. Там наистина има открити скелети и черепи, за които се твърди, че са само на руски свещеници. Хипотезата им се потвърждава и от писателя Йоло Денев, който дава и едно доста стряскащо допълнение: „Турците са накарали отец Кирил да носи главата до Софийския затвор, но после баба Мария Удреница я е изровила и пренесла в Тетевен. Никой днес не иска да рови в двора на „Всех Светих”, защото по черепа на Бенковски ще се види, че и той – както и много други национални герои, не е убит от турците, а от собствените си хора. Има сведения, че по черепа на Бенковски има следа и дупка от куршум, изстрелян от упор, над едното ухо. Което ще рече, че той не е бил пронизан от куршума на потеряджията Люзгяр Ахмед ага, както твърди официалната версия”, убеден е Йоло Денев.
Версия
Съществува и трета версия, според която войводата е погребан в двора на църквата в село Голяма Желязна, община Троян. Според легендата, която се знае в селото, около 24 май 1876 г. група железненци се връщали от връх Вежен, където ходили да носят брашно и сол за стадата си, изпратени там на паша. На връщане пътят им минал през местността Костина край Рибарица. Докато пътували, един от конете се изплашил и се изправил на задните си крака. Докато претърсвали наоколо, за да видят какво е уплашило животното, хората видели в храстите захвърлено обезглавено мъжко тяло.
Тялото било завързано за един катър и късно през нощта вкарано в селото. Още през нощта свещеникът отец Петър извършил опело и погребал трупа в двора на църквата, като заклел присъстващите да не казват за това никому. Тайната за нощното погребение се предава в селото през годините. Досега не е правена ексхумация на скелета, за да се направи опит чрез антропологическо изследване и ДНК анализ да се установи дали той е на Бенковски.
Днес в родния град на Бенковски – Копривщица, се пази неговата пушка „Уинчестър”. Тя е дарена от Тодор Вълчев, директор на Самоковския музей. Там пък тя постъпва като дарение от Христо Атанасов Перниклиев, внук на стария поборник Захари Хаджигьоров. А той от своя страна я получава от Григор Вакарелеца, участник в Хвърковатата чета.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
